Александра Рипли
Чарлстън (39)

39.

На сутринта Лукас влезе в стаята с ръце, пълни с жасмин. Бузите му бяха румени, скоро обръснати и от него се носеше аромат на одеколон.

— Добро утро, госпожо Купър — каза той и пръсна цветята в скута на Елизабет, след което целуна ръката й. Като че ли никакъв кошмар не беше имало.

Елизабет не знаеше какво да направи или каже. Тя взе едно от клончетата и вдъхна уханието му.

— Ще трябва да вържеш косата си и да се приготвиш да приемеш гости, любов моя — каза Лукас с усмивка. — Изпратил съм телеграми до всички, за да известя за появата на най-новия член на фамилията Купър. Скоро ще се тълпят да я зърнат. Вече избра ли й име?

Елизабет пусна цветята и се наведе към съпруга си.

— Избрала съм, но можем да го променим, ако ти имаш някакви специални предпочитания.

— Съгласен съм с всичко, което би ти харесало.

Елизабет се облегна отново на възглавниците.

— Мислех си за Мери — на моята майка, и Кетрин — на твоята. — Разочарованието й беше забележимо.

Лукас потупа глезените й.

— Не се натъжавай твърде, Елизабет. Ще се справиш по-добре следващия път.

Тя си помисли за очарователното нежно същество, спящо върху възглавниците в коша до прозореца, и темперамента й на една Трад взе връх.

— Мери-Кетрин е красиво бебе, Лукас.

— Разбира се, че е така. Тя има красива майка. При положение че си е вчесала косата.

— Лукас, не съм в настроение да се дразним. Или пък за цветя. — Тя ги бутна на пода. — Родила съм ти прекрасна дъщеря, а ти се държиш, като че ли това изобщо не те радва.

Челюстта на Лукас се стегна. Белегът му ясно изпъкваше. „Досега не бях забелязала колко е избледнял“, помисли си Елизабет. Почувства как трепери от страх. „Не ставай смешна, каза си тя. Лукас не би те наранил.“ Пулсиращото й, разкъсано тяло задуши опита й да си вдъхне увереност.

— Елизабет — гласът му беше студен. — Няма да търпя опърничава съпруга. Задължение на съпругата е да носи радост на съпруга си, а не да бъде трън в петата му. Заповядвам ти да се приведеш в приличен външен вид, преди да дойдат поканените.

— Да, Лукас. — Студенината му я уплаши повече, отколкото гнева му.

Капитулацията й моментално промени тона му.

— Това е моето добро момиче — каза той. — Искаш ли аз да среша косата ти?

— Благодаря, Лукас. Би ми било много приятно.

Младото семейство представляваше очарователна картина, когато при тях бяха въведени майката и лелята на Елизабет. Лукас втъкваше жълти жасминови звездички в диадемата от медноруси плитки на жена си. Мери загука на съществото, което щеше да носи нейното име. Дори Джулия го хареса.

— Когато се сдобие с някаква коса, тя ще бъде тъмна като веждите и миглите й — обяви тя. — В това дете има много кръв на Ашли.

Майката на Лукас ги посети по-късно същия ден. Тя беше развълнувана до сълзи от съвършената хубост на първото си внуче. Тогава Елизабет реши да кръсти бебето Кетрин вместо Мери.

Кити Гурдин беше последният им гост този ден. Тя също се разплака, когато видя Кетрин в ръцете на Елизабет.

— Прости ми, Лизи. Направих цяло представление, но то е защото толкова искам свое малко бебенце, че съм станала ревнива.

Елизабет беше изпълнена със съчувствие. И доволство, въпреки че не си даваше сметка. Когато навремето Кити беше красавица на годината, тя беше непоносимо самодоволна. Намираше удоволствие в това да играе ролята на унищожителката на мъжки сърца. Оттогава бяха минали две години. Дузините кавалери на Кити изпращаха цветя на новата красавица и сърцата им очевидно отново бяха цели и на мястото си. А за нея съществуваше опасността да остане стара мома.

Лукас влезе с чаша чай за Елизабет, докато Кити възклицаваше по повод на прекрасните малки дрешки на Кетрин. Кити започна дотолкова да флиртува, че Елизабет стреснато установи, че тя не само се старае просто да бъде красавицата, както е свикнала. Тя беше увлечена по съпруга й. Елизабет го позагледа с други очи. Той гледаше надолу към Кити през полуспуснати клепачи, с развеселен поглед, устата му — привдигната от страната на белега. Елизабет сдържа дъх, усещайки магнетизма и несигурността, които я бяха измъчвали в месеците преди епичния турнир. „Ако той ме напусне, помисли си тя, по-добре ще е да умра.“

Той придружи Кити до входната врата. Приглушените звуци от гласа на приятелката й и мързеливият смях на съпруга й достигнаха до слуха на Елизабет, както й се стори, доста продължително време. Когато Лукас се върна в стаята, тя направи голямо усилие да изглежда заинтересувана от разказа му за сватбата на брата на Кити.

След нощното хранене на Кетрин Лукас започна познатата церемония по затварянето на пердетата. Елизабет потъна във възглавниците в неволна реакция срещу болката, от която се страхуваше, че ще настъпи. Лукас я погледна през рамо неприветливо.

— Съжалявам, Лукас. Просто доста ме боли.

Той нетърпеливо повдигна широките си рамене.

— Добре — каза той. После, вглеждайки се в умоляващите й, изразяващи неспокойствие очи, отпусна устните си в усмивка. — Сладка Елизабет — тонът му беше ласкав, — не искам никога нищо да те наранява. Ще почакаме няколко дни, преди да заченеш син.

Тя беше много благодарна.

 

 

Пинкни се завърна от Балтимор през май, носейки нови договори за толкова руда, колкото Карлингтън можеше да даде. Той забеляза, че малката му сестричка има тъмни кръгове около очите, но тя го увери, че това се дължи на умора от недоспиване, причинено от графика на храненето на Кетрин.

— Тя скоро ще престане да се храни в два през нощта и тогава нищо няма да ми има. — Пинкни се съгласи с нея, че племенницата му е най-красивото дете, което някога се е раждало.

По-късно той се съгласи и с Лукас, че младото семейство би трябвало да си намери по-голяма къща. Всяко кътче на куклената къщичка миришеше на детска стая.

— Сега ще можеш да носиш вкъщи по-прилична сума пари, зетко. Ако бях на твое място, веднага щях да се захвана да издирвам нова къща. — Не му дойде наум, че Лукас очакваше от него да им предложи фамилната къща на Трад. Не забеляза, че лицето на Лукас беше много червено, когато набързо напусна кантората.

Елизабет чу вратата да се затръшва след Лукас, когато той се прибра вкъщи. Тя избърза надолу по стръмните стъпала да налее шерито му.

— Колко е хубаво, че си се върнал рано — каза тя. — Има изненада за вечеря.

— Няма да стоя за вечеря — каза Лукас. — Това място мирише твърде много, за да може човек да се храни.

— Ще кажа на Делия да сложи масата в градината. Там въздухът е чист и е прохладно.

— Ще си взема нещо в таверната. Довечера има борба.

Елизабет прехапа устни, за да замълчи. Беше научила от приятелки, чиито съпрузи им бяха разказвали, че Лукас често се обзалага да играе срещу победителя в юмручните схватки, които съдържателят на таверната организираше за забавление на клиентите си. Всъщност той се беше включвал само два пъти и лесно ги беше спечелил, но тя се ужасяваше от мисълта, че някой път може да бъде наранен. Участниците бяха обикновено моряци или паплач от по-вътрешните области, която би направила всичко, за да се добере до десетте долара награда за победителя.

— Лукас — започна тя, но когато погледна лицето му, не каза нищо повече.

 

 

Беше полунощ, когато тя се събуди. Лек ветрец раздвижи завесите на прозореца и последните звуци от камбаните на „Св. Михаил“ се отрониха сребристо, както прииждащата светлина на пълната луна. Тя преброи дълбоките, резониращи удари, сетне отново се отпусна под завивките, за да може викът на нощния пазач да я приспи. Очите й широко се разтвориха, когато чу шум от тромаво залитане по стълбите.

В стаята влезе Лукас. Синкавата лунна светлина правеше белега му да изглежда пурпурен. Устата му се беше издула гротескно; в едното ъгълче имаше черен съсирек кръв. Ризата му беше на петна от кръв и пот. Воня на уиски прогони в един миг бебешките миризми. Елизабет започна да трепери.

Изминал беше повече от месец след раждането на Кетрин и ужасяващата сцена, когато Лукас се прибра пиян. Тя беше успяла да изтика спомена в най-затънтените кътчета на съзнанието си, при други, които бяха достатъчно болезнени, за да не иска да си ги припомня. Едва поносимо беше, когато Лукас възобнови консумирането на брачните си права, след като й даде три дни почивка, но в края на краищата тя реши, че това е част от битието на съпругата, пък и не продължаваше дълго. Тя не се противеше на желанията на съпруга си. Но сега в стаята имаше един пиян човек. Той й беше чужд — жестокият мъчител, който я беше наранил толкова ужасно. Тя беше парализирана и безпомощна пред гнева, излъчващ се от него.

Движенията му бяха резки и неконтролирани. Тя забеляза, че кожата на кокалчетата му беше разкъсана, докато той се опитваше да разкопчае копчетата на ризата си. Когато я разкъса с ядно движение, тя се опита да затвори очите си, но не можа. Те бяха приковани върху разбитата му физиономия. „Това е съпругът ти, каза си тя, който е наранен. Стани и успокой болките му.“

Но тя не можеше да се помръдне. Лукас се строполи в креслото и издърпа ботушите си. После бричовете и бельото си и се изправи пред мивката, където изля върху си съдържанието на каната.

Той стигна със залитане до прозореца, затвори завесите и отиде до леглото. Когато заговори, думите му излизаха неясно, слято.

— Да кажем здрасти на скъпата си съпруга. — Той се изкиска. Елизабет не можеше да си поеме въздух. Ръцете му я сграбчиха. — Здрасти, съпруго — каза той с пиянски маниер. — Събуди се, съпруго.

Елизабет започна да се тресе от страх.

— Какво е това? — каза Лукас. — Зловонният му дъх я накара да запуши носа си. Пръстите му минаха по лицето й, стигнаха до очите и напипаха, че са отворени. — Гледаш! Ти си гледала. — Той я стисна за рамената и я разтресе. Гърлото й издаде ужасни клокочещи звуци. — Спри — изсъска Лукас. — Спри този смях. — Той вдигна ръка от едното й рамо и я зашлеви през бузата. После я натисна върху поддаващите пухени дюшек и възглавници. Тя отчаяно се стремеше да си поеме въздух, но гърлото й беше притиснато. Тялото на Лукас беше върху нейното.

— Кучка — промърмори той близо до ухото й. — Спри го. Спри го или ще те убия. Никой не се смее на мен. — Свитият му юмрук удари възглавницата до главата й. Елизабет припадна.

Когато съзнанието я напусна, с него си отидоха болката и страха. Дишането й беше накъсано, но гърлото й беше отворено.

— Така е по-добре — изръмжа Лукас. — Всеки съпруг си има права. Няма нищо смешно, когато един съпруг се възползва от правата си. Нищо смешно. — Пръстите му напъхаха малкия му пенис в разраненото тяло на Елизабет. Тя се размърда; болката проникна в съзнанието й дори през защитната завеса на моментната безчувственост.

 

 

Елизабет беше измъкната от спокойното убежище на припадъка от гладния плач на Кетрин. Чу хъркането на Лукас и потрепери. След това трескаво се уви в робата си, за да отиде при бебето.

— Мис Лизи, добре ли сте? — Хати се вгледа отблизо в нея.

Елизабет кимна.

— Добре съм, Хати. Забравих за стъпалата на леглото и паднах. Падането малко ме поразтръска. Дай ми малкото ми гладно ангелче.

След като Кетрин се засити, Елизабет изкрета тихо по стълбите надолу. Тя се преоблече и отиде да дочака шест часа в кухненското кресло. Кетрин винаги закусваше в кухнята.

Когато Лукас слезе долу, той беше в ловните си дрехи. Яде само качамак — не се налагаше да го дъвче.

— Отивам в гората да пострелям — смотолеви той. — Ще се прибера, когато устата ми се оправи. — Не каза нищо повече.

— Лукас отиде на лов с няколко приятели — каза Елизабет на майка си същия следобед. — Сигурна съм, че ще съжалява, задето не си е взел довиждане.

— Поздрави го от мен — каза Мери. — Аз също съжалявам, че го изпуснах. Но много се задържах тук. Ейдам просто не може да се справи сам, бедното агънце. Ако Пини не беше се забавил, щях да си тръгна с Ейдам преди три седмици. Сега, когато и ти стана съпруга, знаеш колко безпомощни всъщност са мъжете.

— Нищо не зная за мъжете, мамо. Най-малко от тях за Лукас. Него просто не го разбирам.

Мери размаха ръце.

— Не се опитвай да го разбираш, Лизи. Мъжете мразят умни жени. Те само искат някой да се грижи за тях.

Елизабет се вкопчи като удавник в спасителната сламка на това, което по-възрастната от нея жена знаеше.

— Ами ако те искат нещо… нещо, което е ужасно?

Лицето на майка й се изчерви.

— Надявам се, че вие, младите, не обсъждате личния си живот; непочтено към съпруга е, и конфузно.

Елизабет се разплака.

— Мамо, моля те, помогни ми! Ти си ми майка. Не бих могла да говоря за това с никого другиго.

Мери отклони поглед.

— Не забравяй брачните си клетви — каза тя. — Ти се закле да „се подчинявам и да служа“. А светите книги ни казват, че съпругите се подчиняват на мъжете си във всичко. Престани да плачеш. Ти си най-щастливата жена на света — с красив съпруг и прекрасно бебе. Трябва да потискаш у себе си характерното за Традови вироглавие. Разбираш ли?

— Да, госпожо.

— Тогава ме целуни за довиждане. И бъди добро момиче.

Мократа от сълзи буза на Елизабет се докосна за момент до меките устни на майка й.

 

 

Три дни по-късно се върна Лукас. Той завари Хати да се суети около пълна чернокожа кърмачка, държаща Кетрин на гърдите си. Елизабет беше болна.

— Изтощение — каза д-р Перигрю на Лукас. — Посъветвах я да вземе кърмачка за бебето от самото начало, но тя не ме послуша. Сега й се налага. Погрижи се тя много да почива. Пинкни беше тук по цял ден. Погрижи се, ако можеш, той също да си почине. Заприличал е на клечка.

Лукас обкръжи Елизабет с грижи, като че ли беше направена от стъкло. През първата седмица тя се мяташе в треска. След това, с всеки ден организмът й укрепваше, но тя все още беше апатична и само искаше да спи. Най-накрая я излекува Хати.

— Ти иска ли това малко бебе да има майка, колкото един сирак? — каза тя. — Ти караш ме да се срамува.

На десети юни Купърови, Хати и Делия се преместиха на о. Съливан. Хати сияеше триумфално. Кърмачката, нейната съперничка, си беше отишла. Елизабет все още не се чувстваше добре, но това я радваше. Лукас нямаше да влезе в леглото й за дълго време. Тя беше отново бременна.