Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gravity’s Rainbow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2020 г.)
Форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Томас Пинчън

Заглавие: Гравитационна дъга

Преводач: Красимир Желязков

Година на превод: 2020

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Коректор: NomaD

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13338

История

  1. — Добавяне

□ □ □ □ □ □ □

В джип, на сянка под голяма върба до канал седят Чичерин и неговият шофьор Джабаев, постоянно начумерен пъпчив млад казахски наркоман, който обикновено сресва косата си като американския изпълнител на шлагери Франк Синатра, а в момента се чумери на резен хашиш и упреква Чичерин:

— Трябвало е да вземеш повече от това, разбираш ли.

— Взех само толкова, колкото му струва неговата свобода — обяснява Чичерин. — Къде е онази лула?

— А ти имаш ли изобщо представа колко му е струвала неговата свобода? Знаеш ли какво мисля? Според мен, когато си тук, ти започваш да превъзнасяш Зоната. — Този Джабаев всъщност е повече приятел, отколкото шофьор и следователно притежава до определена степен имунитет, поставяйки под съмнение благоразумието на Чичерин.

— Слушай, селяко, ти прочете преписа там. Този човек е един нещастен самотник. Има проблеми. По-полезен е когато обикаля из Зоната и мисли, че е свободен, но за него ще е по-добре ако бъде затворен някъде. Той изобщо не е наясно какво представлява неговата свобода, а и още по-малко колко струва тя. Затова аз определям цената, която всъщност е без значение.

— Прекалено диктаторски — подсмихва се младият Джабаев. — Къде е кибритът?

Печално е, все пак. Чичерин харесва Слотроп. Съзнава, че във всеки нормален исторически период двамата лесно биха се сприятелили. Хора, които се маскират в чудновати костюми, притежават savoir-vivre[1] — да не говорим за такъв вид разстройство на личността — от което той се възхищава. Когато Чичерин беше малък, още в Ленинград, майка му бе ушила костюм за училищно представление. Чичерин беше вълкът. Застанал пред огледалото до иконата, той се разпозна веднага щом го сложи на главата си. Той беше вълкът.

Сеансът с натриев амитал безмилостно чопли отвътре мозъка на Чичерин, сякаш махмурлукът и последиците са за него лично. Дълбоко, дълбоко, много по-дълбоко от политиката, секса или детските страхове… потъване в ядрената чернота. Черното минава през целия препис: повтарящият се черен цвят. Слотроп изобщо не е споменавал Енциан по име, нито Черната Команда. Но за Черния Агрегат бе говорил. А освен това в промъкналите се откъслеци на немски, съчетаваше „schwarz-“[2] с някои странни съществителни. Черна-жена, Черна-ракета, Черен-сън… Неологизмите изглежда са възниквали несъзнателно. Има ли единен корен, проникващ по-дълбоко отколкото изобщо някой е навлизал, от който Черно-думите на Слотроп само външно разцъфват поотделно? Или посредством езика той е прихванал германската мания за назоваване и разчленява Творението на все по-малки и по-фини частици, анализира, разделя все по-отчайващо наименователя от наименования, дори пуска в действие математическата комбинаторика, обединява установени съществителни, за да получи нови, забавлява се с налудничавата безкрайно губивремеща игра на химик, чиито молекули са думите…

Да, този човек е загадка. Когато Гели Трипинг за първи път съобщи за присъствието му в Зоната, вниманието на Чичерин към него се свеждаше изключително колкото да го държи под око редовно, покрай многото други. Удивителен бе единствено фактът, с развитието на наблюдението ставащ още по-удивителен, че той изглежда действаше сам. До този момент Слотроп не бе зарегистрирал, проследил, открил или спасил нито едно парче от агрегата на А4 или каквато и да е информация. Той не се отчита нито пред ГИОП, ОПРЦ, БОВВС, БТР[3], нито пред което и да е сродно американско ведомство, всъщност не се отчита пред никоя позната съюзническа служба или министерство. И все пак той е един от Истинските: от чистачите, които сега прилежно следват маршрутите на отстъпление на батареите А4 от Хук-фан-Холанд през цялата Долна Саксония. Поклонници по пътищата на чудесата, за тях всяко парченце е свята реликва, всяко късче хартия от технологическа инструкция е стих от Светото Писание.

Но Слотроп не проявява абсолютно никакъв интерес към обикновените машинарии. Той е упорит, непреклонен и устоява, пази се за нещо съвършено неповторимо и уникално. За Черната-Ракета ли? За 00000 ли? Енциан я търси, издирва също и тайнствения Черен Агрегат. Твърде вероятно е, тласканият от своя Черен Феномен и откликващ на потребностите му, дори те да бъдат укривани от него, Слотроп все така да се връща отново и отново към Енциан, цикъл след цикъл, докато задачата не бъде решена, участниците обезопасени и агрегатът намерен. Сериозно подозрение, което Чичерин изобщо няма да запише, никога. Оперативно той е също толкова сам колкото и Слотроп тук — докладва и се отчита, ако изобщо го върши, пряко на специалния комитет на Маленков[4] към Съвета на Народните Комисари (полученото задание от ЦАХИ[5] е общо взето само за прикритие). Но Слотроп е неговото момче. И ще бъде следен, разбира се. Ако го изпуснат, нищо, отново ще го намерят. За съжаление не може да бъде подтикнат лично да залови Енциан. Но Чичерин не е толкова глупав да мисли, че всички американци могат да бъдат тъй лесно манипулирани както майор Марви, с неговите рефлекси към черния цвят…

Жалко. Чичерин и Слотроп биха могли заедно да пушат хашиш, да сравняват впечатления от Гели и други момичета от развалините. Той би могъл да припява на американските песни, на които го е научила майка му, киевски приспивни песни, звезди в небето, влюбени, бели цветя, славеи…

— Следващият път, когато попаднем на този англичанин — Джабаев оглежда любопитно ръцете си на кормилото, — или американец, или какъвто и да е, нали ще изясниш откъде е намерил тия лайна?

— Отбележи го като задача — разпорежда Чичерин. И там, под върбата, двамата избухват в лудешки неудържим кикот.

Бележки

[1] Умение да се държим в обществото, добри обноски, благовъзпитаност (фр.). — Б.пр.

[2] Черен — (нем.). — Б.пр.

[3] ГИОП — Група за Извънредни Операции с Проектили; ОПРЦ — Обединен Подкомитет за Разузнавателни Цели; БОВВС — Британски Окупационни Военновъздушни Сили; БТР — Британско Техническо Разузнаване

[4] Съветският политик Георгий Маленков (1901–1988) по време на ІІ Световна война е член на Държавния комитет по отбрана, ръководи съветската тежка промишленост и по-специално самолетостроенето и танкостроенето. Когато през март-април 1945 г. Червената армия завзема германските ракетни инсталации в Пеенемюнде, той ръководи събирането на информация и демонтирането на оборудването. — Б.пр.

[5] Централен аерохидродинамичен институт „Николай Жуковски“. — Б.пр.