Умберто Еко
Кант и птицечовката (79)

Какво иска Нанси?

Но самото разграничение между референциална и атрибутивна употреба оставя открити много гранични случаи. Нека разгледаме един друг известен пример, пригоден за случая.^[16]

Да допуснем, че аз казвам: „Нанси иска да се омъжи за един аналитичен философ.“ На това изказване могат да се дадат две семантични интерпретации (1)-(2), дори ако изказването се произнесе извън контекст, и най-малко три прагматични интерпретации (3)-(5), които зависят от някои инференции за намеренията на говорещия. Интерпретациите (3)-(5) могат да се изпробват чак след като се вземе решение на избор между (1) и (2):

1. Нанси иска да се омъжи за един точно определен индивид X, който е аналитичен философ.

2. Нанси иска да се омъжи за когото и да е, стига да е аналитичен философ.

3. Нанси иска да се омъжи за един точно определен индивид, аналитичен философ: тя знае кой е, но говорещият не знае, защото Нанси не му е казала името.

4. Нанси иска да се омъжи за един точно определен индивид X, аналитичен философ: тя е казала на говорещия как се казва той и му го е представила, но говорещият от дискретност не смята за уместно да навлиза в подробности.

5. Нанси е залитнала по някой си и иска да се омъжи за него, казала е на говорещия кой е той; по случайност говорещият знае, че е аналитичен философ. Не е важно да решим дали Нанси го знае или не, дали говорещият й го е казал. Фактът е, че говорещият смята, че тъй като Нанси пише дипломна работа за Дерида, двамата няма никога да се разберат и този брак е обречен на неуспех. Той изказва пред събеседниците си (които познават много добре идеите на Нанси) недоумението си.

Интерпретациите (3)-(5) зависят от интерпретация (1), т.е. от решението, което сме взели, да смятаме изказването за референциално. Може да се предположи, че слушателите ще поискат повече информация за този X и в този случай говорещият или ще трябва да признае, че не го познава (случай 3, както той, така и слушателите трябва да приемат референцията при затворена кутия), или да обясни защо не иска да говори за него (случай 4, затворена кутия само за слушателите), или да даде насоки за неговата идентификация или за намирането му (отваря кутията). Или пък слушателите не се интересуват от това говорещият да съобщи самоличността (клюката е сочна само защото X е аналитичен философ) и историята спира дотук.

Остава да разгледаме интерпретация (2), която на пръв поглед сякаш постановява една атрибутивна употреба на изказването. Но преди всичко трябва да отбележим, че и в атрибутивната употреба (в стил Донелан) се открива случай на референция. И действително вярно беше, че говорещият дефинира като луд всеки, който е убил Смит, но в действителност говорещият предполага, че има един точно определен индивид (макар и още неизвестен), който е убил Смит, и прави референция за този индивид, макар и при затворена кутия. Да се говори за убийството на Смит, е като да се говори за първия загинал във Втората световна война. Луд е оня незнаен X, който е убил Смит, без късмет е онзи точно определен X, който е загинал преди всички други: но лудостта и липсата на късмет са предикати на един X, който, макар и да не може все още да се дефинира социално или исторически или юридически, е дефиниран онтологически.

Но тук не говорим за всеки, за когото се е омъжила Нанси (в този случай въпросният мъж, макар и неизвестен, би бил един и само един човек). Не говорим и за някакъв възможен бъдещ елемент, т.е. за всеки, за когото Нанси ще се омъжи — в този случай би било сякаш бременна жена говори за създанието, което ще роди след няколко месеца, и каквото и да е то, то ще бъде със сигурност синът/дъщерята, роден/а от нейната утроба в един доста ясно установен момент и с дадено генетично наследство (естествено може да не се роди и именно за това е възможен бъдещ елемент). Тук се говори за този, за когото Нанси би желала да се омъжи, ако следва вкусовете си. Елементът, за който се говори, не само е възможен в бъдещето, а е и пожелателен.

Индивидът, за когото се казва, че Нанси иска да се омъжи, не само още не е дефиниран, но може дори никога да не се появи на сцената (и Нанси ще остане неомъжена). Ако тя е склонна да се омъжи за всеки, който има свойството да е аналитичен философ, тя ще е влюбена в едно свойство, както ако иска да се омъжи за всеки, който има мустаци. Може би в най-буйните си еротични фантазии Нанси е придала лице на този неясен x, може да си го е представила с чертите на Робърт Де Ниро, но никъде не се казва, че Нанси иска да се омъжи за всеки, който прилича на Робърт Де Ниро. Нанси е склонна да отстъпи по въпроса за лицето, ръста, възрастта, стига нейният x да е аналитичен философ, и следователно би се омъжила без разлика за Крипке или за Пътнам, но не, разбира се, за Робърт Де Ниро.

Следователно Нанси (или този, който говори за намеренията й) не прави референция за конкретен индивид, а за един клас от възможни индивиди, и следователно не прави референциален акт. Този x на Нанси е общ обект като котките изобщо. И тъй като не смятам за уместно да говоря за референция на общи обекти, изказването би трябвало да бъде преведено по следния начин: „Нанси има свойството да оценява високо аналитичните философи (изобщо) и да ги желае като евентуални съпрузи“, или: „Аналитичните философи, сред многото си свойства, имат и свойството да бъдат желани от Нанси“. Това, макар че пак ще бъде референция за Нанси, няма да бъде референция за никой точно определен аналитичен философ.

Нека обърнем внимание също на факта, че никой не твърди, че Нанси иска непременно да се омъжи за всеки, който е аналитичен философ. Може би изказването иска да каже, че Нанси възнамерява да се омъжи, но не е решила още за кого, иска избраникът й да е аналитичен философ, но не смята да свърже живота си с който и да е аналитичен философ, а само с аналитични философи, които й допадат. Ако някой сватовник й предложи Марко Сантамброджо (който има двойното свойство да е аналитичен философ и да е доста привлекателен мъж), Нанси може например да се поколебае, защото примерно не й харесва неговата vis polemica.

Преди да кажем, че Нанси е с труден характер, нека признаем колко е трудно да се договори референцията, защото в този последен случай става дума именно за предварително договаряне дали сме изправени пред референция или не.

От друга страна, коя е Нанси? Предполага се, че говорещите не са глупави: ако в тази среда се познават много хора със същото име, добре би било да поискат уточнение. Освен ако не сметнат за по-разумно да оставят малко пийналия си събеседник да ги залее с порой от думи, те би трябвало да отворят веднага тази затворена кутия.^[17]

И все пак има някой, който е приел името „Нанси“ по много строг начин и това сме ние, аз, който пиша, и Вие, които четете тези страници. Ние не знаем коя е Нанси (освен че е момиче и че има слабост към аналитичните философи — случай на затворена кутия с етикет). Но като цяло не ни е грижа да знаем повече за нея. Достатъчно ни беше да приемем, че е момичето, за което говори еди-кой си в примера, и ако някой пожелае да говори с други за тази книга, Нанси ще бъде момичето, чрез което съм извършил това упражнение върху референцията като договаряне. Никой няма да може да отрече, че в тези няколко страници сме правили референция именно за това момиче.^[18]