Умберто Еко
Кант и птицечовката (54)

3.7.10. Някои открити проблеми

Приехме, че колкото и да е осакатен, аз притежавам един когнитивен тип за СВ2. Идентичен ли е той на нуклеарното съдържание? Не бих казал, защото, колкото и да е грубо НС, то все пак би трябвало да се интерпретира, докато ние установихме, че някой може да разпознае СВ2, без да може да запее дори една нота от нея или да напише първите й ноти върху петолинието. Следователно единствената интерпретация, която този човек би могъл да даде на името СВ2, би била: „музикално произведение, написано от Йохан Себастиан Бах, първоначално за виолончело, в еди-кой си ден…“, и ще сме изправени пред една словесна интерпретация. Или пък би могло да се покаже съответната партитура и ще бъдем изправени пред интерпретация чрез показ на графичната интерпретация на едно звуково събитие. Следователно осакатените КТ имат характеристиката, че са напълно откъснати от съдържанието, независимо дали то е нуклеарно, или не.^[56]

Има ли други „обекти“ на познание, при които се наблюдава същото явление на откъсване?

Един случай, много сходен със случая СВ2, се отнася до когнитивните типове на места, които са частни, достатъчни за субективното разпознаване, трудно интерпретируеми обществено, изцяло откъснати от НС. Ако ме заведат с превръзка на очите в родния ми град и после ме оставят на ъгъла на някоя улица, аз бих разпознал веднага — или доста бързо — къде се намирам. Бих могъл да кажа същото, ако ме оставят в Милано, Болоня, Париж, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франсиско, Лондон, Ерусалим, Рио де Жанейро — градове, които бих разпознал, ако не друго, то по т.нар. skyline (срв. Lynch 1966). Това мое познание, преимуществено визуално, остава частно, защото трудно бих могъл да дам някому описание на моя град, което да му позволи да го разпознае при аналогични обстоятелства. Какво бих казал? Че е град с улици, които обикновено са успоредни, с много висока камбанария с форма на молив, една река, която го дели от една Цитадела? Прекалено малко е, описанието няма да е достатъчно, за да се идентифицира мястото. Тези частни КТ понякога са изключително живи, можем да разказваме на самите себе си какъв е нашият град, без да можем да го разкажем на други хора. Изглежда, че визуалният опит е по-изразим словесно от музикалния, но ето че аз (ако не и Роберто) винаги бих могъл да интерпретирам СВ2, подсвирквайки си първите ноти, но не бих могъл да интерпретирам пред никой друг формата (за мен тя не може да се сбърка с никоя друга) на улица „Данте“ в Алесандрия (биха могли да направят това, но с много работа, един архитект, един художник, един фотограф, но тогава няма да говорим вече за КТ, а за МС).

Освен това моят КТ не би имал нищо общо с онова НС, което за мен съответства на името на града (и което би се свело до: „Алесандрия е град в Пиемонт“). Дори в случаите, когато част от НС е някоя любопитна подробност като факта, че в Рим се намират развалините на един голям амфитеатър или че Ню Йорк е град с много небостъргачи, информацията не би позволила да се разграничи Рим от Ним или Ню Йорк от Чикаго — нито би ми позволила да разпозная, че съм в Рим, ако ме оставят на улица край „Пиаца Навона“ (нещо, което мога да разпозная веднага).

Можем да продължим с тази типология на съмнителни случаи. Аз разпознавам отлично Шарън Стоун, когато я видя в някой филм, но съм неспособен да обясня на други как да я разпознаят (освен ако кажа, че е руса и очарователна, но това е малко) и все пак асоциирам към нейното име едно НС (човешко същество от женски пол, американска актриса, която играе в Първичен инстинкт). На магистралата аз различавам отлично една Ланча от едно Волво, имам НС, асоциирано към двете имена, но не мога да обясня някому как да ги различава, освен по доста неясен начин.

Очевидно е, че в нашия начин да подхождаме към обектите на света (и да говорим за тях пред останалите) не всичко е прозрачно, не всичко върви винаги плавно. Когато изобщо не върви, няма проблем — просто има някой, който не знае нещо, така както не се знаят значенията на много думи или не могат да се разпознават непознати обекти. Проблемът възниква, когато не би трябвало да върви и въпреки това върви някак, като в случая с разпознаването на СВ2.

Мисля, че трябва да се придържаме към това доста либерално становище: за много от нашите когнитивни опити КТ и НС съвпадат, а за други — не. Не смятам, че това допускане е вдигане на бяло знаме. Това е само един философски принос към една дискусия в ход. Нека се задоволим засега с ясните случаи (мишката, стола) и нека впишем двойствените случаи в списъка на явленията, за които все още знаем твърде малко.