Умберто Еко
Кант и птицечовката (35)

3.4.1. Семиозисни примитиви и интерпретация

Нека си представим едно същество, поставено в елементарна среда, преди още да е влязло в контакт с други себеподобни. Това същество би трябвало да усвои, независимо от това как реши да ги назове, някои основни „понятия“ (и няма значение по какъв начин ще реши впоследствие да ги организира в система от категории или единици на съдържанието): то би трябвало да има понятие за високо и ниско (от съществено значение за телесното му равновесие), за изправено и легнало положение, за някои физиологични операции като гълтане и изхвърляне, за вървенето, спането, виждането, чуването, изпитването на усещания за температура, мирис или вкус, чувството на болка или облекчение, пляскането с ръце, потъването на пръста в мека материя, тропането, събирането, търкането, чесането и т.н.^[19] Веднага щом влезе в контакт с други същества или изобщо с околната среда, то би трябвало да има понятия, които се отнасят до присъствието на нещо, което се противопоставя на неговото тяло, прегръдката, борбата, притежаването или загубата на един желан обект, вероятно прекратяването на живота… Както и да успее да даде имена на тези основни опитности, те със сигурност са първични.

Това означава, че в момента, в който се „навлезе в езика“, има някои предразположения към значението, които са от предезиков характер, т.е. че има „някои класове от значения, за които човешките същества са настроени по рождение“.^[20] От този тип например би било приписването на животински характер на даден обект. Подобно приписване може да се окаже погрешно впоследствие, както би станало при един архаичен манталитет, който вижда облаците като животни, но със сигурност един от първите начини, по които реагираме на това, което срещаме в природата, е приписването на животински характер или виталност на даден обект, който стои пред нас, и това все още няма нищо общо с такива „категории“ като Животното: животинският характер, за който говоря, със сигурност е пред-категориален.

В 3.4.2. ще кажа защо смятам за неподходяща тази употреба на термините категория, категориален и пред-категориален; във всеки случай понятия като Животно, Минерал, Артефакт (които в много компоненциални семантики се считат за семантични примитиви, вероятно вродени, неподдаващи се на по-нататъшен анализ, понякога организирани в йерархични и крайни системи от хипоними и хипероними) могат да имат смисъл като елементи от едно МС. Дали са примитивни, неподдаващи се на анализ и йерархизирани и доколко може да се говори за краен брой, това вече е разисквано в Еко 1984, 2. Но със сигурност те не зависят от перцептивния опит, а от едно сегментиране и организация на континуума на съдържанието, което предполага координирана система от предположения. Не са от такъв характер семиозисните примитиви, за които говоря и които зависят от предкласификационната перцепция на нещо като живо и одушевено или като безжизнено.

Когато усетим върху ръката си присъствието на чуждо тяло, колкото и миниатюрно да е то, понякога без дори да поглеждаме (и понякога интервалът между перцептивна хипотеза и двигателен отговор е много малък), с другата си ръка или плясваме, за да смачкаме нещо, или движим показалеца и палеца, за да махнем нещо. Обикновено смачкваме, когато сме предположили (още преди да сме решили, тъй като спасението ни зависи от бързината на рефлекса), че това е комар или някое друго досадно насекомо, а махаме тялото, когато сме решили, че става дума за тревичка или камъче. Ако решим, че трябва да „убием“, това е, защото сме доловили признак на „животно“ в чуждото тяло. Това е едно първично, предконцептуално разпознаване (във всички случаи пред-научно), което има нещо общо с перцепцията, а не с категориалното познание (в най-добрия случай го ориентира, предлага му се като отправна точка за интерпретация на по-високи когнитивни равнища).