Умберто Еко
Кант и птицечовката (34)

3.3.5. Референция

В цялата история, която разгледахме, ацтеките придават едно НС на израза maçatl, но когато говорят помежду си за това, което са видели, те правят референция за индивидуални коне. За това много сложно явление, което е референцията, ще говоря в 5. Тук трябва да се разграничат не само съдържанието от референцията, но и инструкциите за откриването на референта от конкретните актове на референция. Някой може да е получил инструкциите за идентификацията на един броненосец и все пак никога в целия си живот да не е правил референция за броненосец (т.е. никога не е казвал: „Това е броненосец“ или „Има броненосец в кухнята“).

Когнитивният тип осигурява инструкции за идентификацията на референта и те несъмнено са форма на компетентност. Да се правиш референция за Нещо обаче е форма на изпълнение (performance). Тя се основава, разбира се, на референциалната компетентност, но както ще видим в 5. — не само върху нея. Референтът на думата „кон“ е нещо. Правенето на референция за коне е акт, а не нещо.

Монтесума, след като е изслушал разказа на вестоносците, е притежавал зачатък на компетентност, но ако, както видяхме, се е затворил за известно време в упорито мълчание, тогава той не е извършил веднага никакъв референциален акт за коне. Неговите вестоносци са правили референция за конете дори преди да му дадат инструкциите за идентификацията на референта, когато са му казали, че смятат да му говорят за Неща, които не смеят да опишат. Монтесума, нарушавайки мълчанието си, би могъл да се позове на тези все още непознати Неща, питайки например какво са и как изглеждат, още преди да притежава инструкции за тяхната идентификация. Така би показал, че може да се разбере референцията за съществуващи неща и че за тях може да се прави референция дори без да притежаваме техен КТ и дори без НС. Монтесума е разбирал, че вестоносците извършват референциален акт, и въпреки това не е бил в състояние да разбере кой е референтът на този акт.