Умберто Еко
Кант и птицечовката (29)

Първите ацтеки, които са дотичали на брега, присъстват на слизането на конквистадорите.^[10] Въпреки че са останали много малко следи от тяхната първоначална реакция и най-доброто, което се знае, зависи от докладите на испанците и от местните хроники, написани по-късно, знаем със сигурност, че редица неща са ги удивили с невероятна сила: корабите, ужасните и внушителни бради на испанците, железните брони, които правят страшни тези „чуждоземци“ с неестествено бяла кожа, пушките и оръдията; и накрая — невиждани чудовища — редом със свирепите кучета: конете в ужасяваща симбиоза с ездачите.

В перцептивно отношение конете трябва да са били също толкова смущаващи, колкото и птицечовката. В началото (може би и защото не различават животните под плюмажите и броните, които ги покриват) ацтеките смятат, че нашествениците са възседнали елени (и следователно постъпват като Марко Поло). Ориентирани впоследствие от една система от предходни познания, но опитвайки се да я съгласуват с това, което виждат, ацтеките много скоро след това трябва да са построили едно перцептивно съждение (пред нас има едно такова и такова животно, което прилича на елен, но не е елен). По същия начин не би трябвало да са сметнали, че всеки испанец е възседнал животно от различен вид, макар че конете на хората на Кортес са били различни по цвят. Следователно ацтеките трябва да са си създали известна представа за това животно, което в началото са си посочвали като maçatl — дума, използвана от тях не само за елените, а изобщо за всяко четирикрако животно. По-късно, тъй като за донесените от нашествениците предмети ацтеките възприемат и адаптират чуждестранното име, техният език нахуатл трансформира испанското caballo в cauayo или kawayo.

По едно време решават да изпратят вестоносци до Монтесума, за да му съобщят за пристигналите кораби и за страшните чудеса, които виждат. За първото послание, което изпращат до своя владетел, имаме по-късни свидетелства: един писар е изобразил вестите с пиктограми и е обяснил, че нашествениците яздят елени (maçaoa, множествено число на maçatl), които са високи, колкото покриви на къщи.

Аз не знам дали Монтесума, изправен пред толкова невероятна информация (мъже, облечени в желязо, с оръжия от желязо, може би от божествен произход, снабдени с чудни инструменти, които бълват каменни топки, способни да разрушат всичко), е разбрал какво са тези „елени“. Предполагам, че вестоносците (разтревожени от факта, че в тази страна, ако вестта не се понрави, обичаят изисква да се накаже вестоносецът) са събрали кураж и са допълнили писмения доклад не само с думи, защото изглежда, че обикновено Монтесума е искал от своите информатори всички възможни изрази за едно-единствено и едно и също нещо. И затова сигурно са показали с тялото си движението на maçatl, сигурно са имитирали цвиленето, сигурно са се опитали да покажат, че има дълги коси на врата, прибавяйки, че е много страшен и свиреп, способен да повали във въоръжен сблъсък всеки, който му се изпречи на пътя.

Монтесума получава описания, въз основа на които се опитва да си създаде някаква представа за това все още непознато животно и бог знае как си го представя. Това зависи и от умението на вестоносците, и от живостта на неговото въображение. Но със сигурност Монтесума разбира, че става въпрос за животно, и то за вдъхващо тревога животно. Факт е, че пак според една хроника в началото Монтесума не задава други въпроси, а се затваря в обезпокоително мълчание, стоейки с наведена глава, с болезнен вид и сякаш унесен.

Накрая става срещата между Монтесума и испанците и аз бих казал, че макар и вестоносците да са направили объркани описания, Монтесума вероятно лесно е разпознал тези неща, наричани maçaoa. Просто при прекия сблъсък с maçatl той е коригирал представата, която си е създал пробно за него. Сега и той като неговите хора всеки път, когато види maçatl, ще го разпознава като такъв, и всеки път, когато чуе да се говори за maçaoa, ще разбира за какво говорят събеседниците му.

После, колкото повече се среща с испанците, Монтесума ще научава все повече нови неща за конете, ще започне да ги нарича cauayo, ще научи откъде идват, как се възпроизвеждат, с какво се хранят, как се отглеждат и обучават, за какво друго могат да се използват и на свой гръб много скоро ще научи и колко полезни могат да се окажат в битката. Дори, ако приемем за достоверни хрониките, Монтесума ще се усъмни в божествения произход на нашествениците, защото ще му кажат, че неговите хора са успели да убият два коня.

В даден момент процесът на научаване, чрез който малко по малко Монтесума обогатява познанията си за конете, ще спре, но не защото не може да научи повече, а защото ще бъде убит. И затова спирам да се занимавам с него (и с многобройните избити заедно с него, задето са получили откровението на Конността), за да отбележа, че в тази история се наблюдават много и различни семиотични явления.