Умберто Еко
Кант и птицечовката (61)

4.5.2. Гръдни жлези без гръдни зърна

Прото-еволюционист, Етиен Жофроа дьо Сент-Илер създава през 1803 г. категорията на ЕДНОПРОХОДНИТЕ (и тук терминът изразява свойство: „с едно-единствено отвърстие“). Той още не знае къде да ги постави, но приема, че са яйцеродни. През 1809 г. Ламарк създава един нов клас ПРОТОТЕРИИ, решавайки, че не са БОЗАЙНИЦИ, защото нямат гръдни жлези, и че са вероятно яйцеродни, но не са ПТИЦИ, защото нямат криле, и не са ВЛЕЧУГИ, защото притежават сърце с четири кухини.^[13] Ако един клас дефинира една същност, бихме имали два хубави случая на чист номинализъм. Но тук потребността от категоризация отприщва фантазията на хората на науката: през 1811 г. Илигер говори за REPTANTIA по средата между ВЛЕЧУГИ и БОЗАЙНИЦИ, през 1812 г. Бленвил говори за бозайници от разред ORNITHODELPHIA.

Ясно е, че по свойствата си животното може да бъде включено в един или в друг клас; при това някои вече са забелязали, че новородено с човка не може да суче мляко и следователно БОЗАЙНИЦИТЕ трябва да се оставят на мира. Но фактът е, че и една хипотеза за клас кара да се търсят или да се пренебрегват дадени свойства или дори да се отричат.

Да вземем например историята с гръдните жлези, които са открити през 1824 г. от немския анатом Мекел. Те са много големи, на практика покриват цялото тяло от предните до задните крайници, но се виждат само през периода на кърменето, защото после се свиват и това обяснява защо са открити така късно.

Животно с гръдни жлези БОЗАЙНИК ли е? Да, ако има и гръдни зърна, но женската птицечовка няма такива, а за мъжкия да не говорим. Наместо това женската има на повърхността на жлезите нещо като пори, като потни жлези, от които се отделя мляко. Днес знаем, че е така и че новороденото поема млякото с близане, но Сент-Илер не е грешал много, отказвайки да разпознае тези органи като гръдни зърна, включително защото е бил твърдо убеден, че ЕДНОПРОХОДНИТЕ са ЯЙЦЕРОДНИ и следователно не могат да бъдат БОЗАЙНИЦИ. Затова той е смятал видените от Мекел жлези за нещо подобно на страничните жлези на земеровката, които отделят едно вещество, за да привлекат партньора през любовния период. Може да са жлези, които отделят аромат или вещество, което прави козината непромокаема, или може да са като т.нар. гръдни жлези на морските свине и на китовете, които не отделят мляко, а слуз (но веднага след като се прави тази хипотеза, се открива една морска свиня в период на кърмене и се вижда, че това вещество е мляко). Мекел извлича от жлезите вещество, което прилича на мляко, и Сент-Илер казва, че не е мляко, а слуз, която се втвърдява във водата и служи за изхранване на малките.

Но Оуен, поддръжник на хипотезата за яйце-живородието, поставя тази секреция в спирт и получава нещо, което изглежда мляко, а не слуз. Сент-Илер не се предава. Размножителният апарат е този на ЯЙЦЕРОДНО ЖИВОТНО, едно ЯЙЦЕРОДНО ЖИВОТНО не може да създаде друго освен яйце, едно животно, родено от яйце, не се кърми. През 1829 г., тъй като ЕДНОПРОХОДНИТЕ не могат да бъдат БОЗАЙНИЦИ, не са ПТИЦИ, защото нямат нито криле, нито пера, не са ВЛЕЧУГИ, защото са топлокръвни, с бели дробове, обвити с плевра и отделени от коремната кухина с диафрагма, не могат да бъдат и РИБИ, Сент-Илер решава, че трябва да се създаде за тях един пети клас ГРЪБНАЧНИ (забележете, че по това време ЗЕМНОВОДНИТЕ още не са самостоятелен клас и се класифицират обикновено при ВЛЕЧУГИТЕ).

Като прави това, Сент-Илер се опира на един принцип, който ми се струва много важен. Таксономиите, казва той, не са само начини на подредба, те са насоки за действие. Ако ЕДНОПРОХОДНИТЕ се поставят сред БОЗАЙНИЦИТЕ, проблемът ще се смята за разрешен, докато, ако се поставят отделно, ние сме принудени да потърсим нови свойства. В известен смисъл Сент-Илер предлага да се създаде един „отворен“ genus, за да не се регламентира погрешно непознатият обект, един тип, който трябва да служи като стимул за догадки. И затова Сент-Илер упорито продължава да очаква онези все още неоткрити яйца, които някой ден непременно би трябвало да излязат наяве.