Умберто Еко
Кант и птицечовката (57)

4.2. „Файлове“ и „директории“

Нека се опитаме тогава да сравним нашите познавателни процеси — от първите перцепции до изграждането на каквото и да било не непременно научно знание — с организацията на нашия компютър.

Ние възприемаме нещата като множества от свойства (кучето е животно с козина, на четири крака, с изплезен език, което лае и т.н.). Ние си изграждаме — за да разпознаваме или идентифицираме нещата — файлове (частни или обществени: един файл може да си е само наша работа или да ни е предаден от Общността). Когато файлът се дефинира, преценявайки подобията или различията, ние решаваме да го включим (или Общността ни го представя като вече включен) в дадена директория. Понякога, когато трябва да направим справка, изкарваме на екрана дървото на директориите и ако имаме една, макар и смътна идея за начина, по който то е организирано, знаем, че в дадена директория би трябвало да се намират файловете от определен тип. Продължавайки работата по събирането на данните, можем да решим да преместим един файл от една директория в друга. Но ако работата се усложни, трябва да разделим някои директории на поддиректории и в даден момент можем да решим да преструктурираме цялото дърво на директориите. Научната таксономия не е друго освен едно дърво от директории и поддиректории и в прехода от таксономиите на XVII век към таксономиите на XIX век просто (просто ли?) дървото на директориите се е преструктурирало, и то многократно.

Този компютърен пример крие обаче една клопка. В един компютър файловете са пълни (в смисъл, че са множество от информации), а директориите са празни — т.е. могат да бъдат множество от файлове, но ако липсват файловете, не съдържат друга информация. А в научната таксономия (както вече е казано в Еко 1984: 2.3), когато се включи примерно СЕМЕЙСТВО КУЧЕТА в БОЗАЙНИЦИ, като се каже, че кучето и вълкът са бозайници, не се посочва само, че те са включени в директорията, която се нарича БОЗАЙНИЦИ: ученият знае, че БОЗАЙНИЦИТЕ по принцип (независимо дали са КУЧЕТА, или КОТКИ) се характеризират с еднакъв начин на размножаване. Това означава, че таксономът не може да отвори директория под названието примерно КРИПТОТЕРИЯ, запазвайки я, за да слага там, когато му хрумне, разнородни файлове: той трябва да е решил какви са характеристиките (те може да са съвсем нови) на КРИПТОТЕРИЯ, така че да оправдае въз основа на наличието на тези характеристики в дадено животно включването на отнасящия се до животното файл в тази директория. В резултат на това таксономът, когато казва, че дадено животно е БОЗАЙНИК, знае какви общи характеристики притежава то, макар че не знае още дали по форма е по-сходно с вола, или с делфина.

Следователно би трябвало да смятаме, че всяка директория съдържа „етикет“ със серия от информации за общите характеристики на описаните във файловете обекти. Достатъчно е да помислим за това, което вече се случва при файловете в дадени оперативни среди, а именно че е възможно името на дадена директория да бъде запазено не като съкращение, а като текст: в този случай директорията БОЗАЙНИЦИ ще се появи като БОЗАЙНИЦИ (ПРИТЕЖАВАТ ТАКИВА И ТАКИВА СВОЙСТВА ПРИ РАЗМНОЖАВАНЕТО СИ). В действителност таксономични термини като БОЗАЙНИЦИ, ЯЙЦЕРОДНИ, ЧИФТОКОПИТНИ или НЕЧИФТОКОПИТНИ изразяват многобройни свойства. В системата на Линей имена като Poa bulbata съдържат всички информации, които Питон дьо Турнефор е бил все още принуден да изброява като „Gramen Xerampelinum, miliacea, praetenui, ramosaque, sparsa canicula, sive xerampelinum congener, arvense, aestivum, gravem minutissimo semine“ (срв. Rossi 1997: 274).

Подобно условие съвсем не е нужно за една речникова семантика: и наистина, ако приемем, че примерно видът ПРИКСИДИ се поставя в поддиректорията на семейството ПРОСИДИ, а ПРОСИДИТЕ принадлежат към разреда ПРОЦЕИДИ, не е нужно да знаем какви свойства имат един процеид или един просид, за да можем да правим (от верни по-верни) инференции от типа: „ако това е приксид, тогава със сигурност е просид“ и „не е възможно нещо да е приксид и да не е процеид“. За съжаление, ако това е начинът, по който се разсъждава, когато се правят упражнения по логика (препоръчителна дейност), и начинът, по който отговаря на изпит по зоология студентът, който е зазубрил всичко, без да разбира за какво говори (достойно за порицание поведение), то не е начинът, по който разсъждаваме с цел да разбираме и думите, които използваме, и понятията, които им съответстват, така че е доста вероятно някой, като чуе, че всички приксиди са просиди, да поиска допълнително „разследване“.

Но дори ако диалектиката между директория и файлове може да бъде оприличена на тази между Речник и Енциклопедия или на тази между категориално познание и познание по свойства, това разграничение не е хомологично на разграничението между НС и МС. И наистина, ние организираме директории и на равнището на нуклеарните съдържания (поставяйки котките в групата на животните и камъните в групата на неодушевените предмети), само че критериите за организация не са толкова строги, поради което няма никакъв проблем — или поне за дълго време не е имало никакъв проблем — файлът за китовете да се постави в директорията на рибите и когато установяваме, че Ейърс Рок има много свойства на планините, ние го поставяме в разбърканата директория на планинските обекти, без да му мислим много и без да навлизаме в дълбочина.

Следователно под речникова компетентност аз разбирам нещо, което се ограничава с това да регистрира (както под формата на НС, така и под формата на МС) за дадена същност принадлежността към някоя пресечна точка на едно дърво от директории. Енциклопедичната компетентност пък се отъждествява както с познанието за имената на директориите и файловете, така и с познанието за тяхното съдържание. Множеството от файловете и директориите (тези, които съществуват в момента и дори тези, които са били изтрити и преподредени или пренаписани във времето) представлява това, което в редица случаи съм наричал Енциклопедия като регулативна идея — Библиотека на библиотеките, постулат на глобалност на знанието, непостижима за нито един единичен говорещ, съкровище на Общността, което до голяма степен е все още неизследвано и непрекъснато нараства.