Умберто Еко
Кант и птицечовката (31)

3.3.2. КТ към Нуклеарно съдържание (НС)

След като започват да си посочват едни и същи животни, произнасяйки всички името maçatl, ацтеките, ако преди това са можели да подозират, че техният КТ е частен, вече си дават сметка, че той установява сфера на консенсус. Първоначално сферата на консенсус може само да се постулира, за да се обясни фактът, че те се разбират, използвайки една и съща дума. Но малко по малко те трябва да са започнали да правят колективни интерпретации на това, което разбират под тази дума. Асоциирали са „съдържание“ на израза maçatl. Тези интерпретации са това, което можем да си представим като най-сходно с една дефиниция, но не можем, разбира се, да си помислим, че нашите ацтеки са си казали един другиму, че под maçatl разбират „нечифтокопитен бозайник от семейство коне, непреживно тревопасно, със силно развит трети пръст и копито“ (дефиниция на енциклопедията Дзаникели 1995).

В началото това съгласие трябва да се е получило като хаотична обмяна на опит (един е казал, че животното има коса по врата, друг е казал, че тази коса се развява, когато животното галопира, трети установява пръв, че украсите са нещо чуждо на тялото на животното, и т.н.). С една дума ацтеките малко по малко са интерпретирали признаците на техния КТ, за да го уеднаквят максимално. Ако техният (или техните) КТ са можели да бъдат частни, то тези интерпретации са били вече обществени: ако ги бяха записали или представили с пиктограми, или ако някой беше направил звукозапис на това, което са си казвали, бихме получили една контролируема серия от интерпретанти. В действителност ние ги имаме в степента, в която до нас са стигнали свидетелства на местните хора, и ако не знаем какво е минавало през ума на първите ацтеки, когато са видели конете, това е само защото имаме право да подозираме, че свидетелствата са твърде късни — интерпретации на интерпретациите, които конквистадорите са дали на първото поведение на ацтеките. Но ако допуснем, че тези интерпретанти са налице в пълен вид, както става с докладите на учените, които са видели за първи път птицечовка, те не само ще изяснят какъв е бил техният КТ, но и ще уточнят и значението, което са придавали на израза maçatl.

Ще наречем Нуклеарно съдържание (НС) това множество от интерпретанти.

Предпочитам да говоря за Нуклеарно съдържание, вместо за Нуклеарно значение (означаемо), защото по стара традиция с означаемото се асоциира един ментален опит. В някои езици объркването е по-голямо, отколкото в други: например английското съществително meaning може да означава „това, което съществува в ума“, но също „намерение“, това, което се възнамерява да бъде, „това, което е денотирано или разбрано“, „смисъл“, „означаване“ и т.н. И не бива да се забравя също, че meaning може да се появи и като форма на глагола to mean, който означава както „имам в ума си“, така и „възнамерявам“, „изразявам“, „означавам“ и само в отделни случаи обозначава социално регистрирана синонимия (примерът в Уебстър е „the German word «ja» means «yes»“). Между другото същите смислови вариации се откриват в немското meinen. Колкото до италианския, макар че терминът significato (значение, означаемо) се разбира по-често като „понятие, изразено от знак“, двете думи significato и significare могат да се използват за изразяване на мисли или чувства, за емоционалния ефект, който предизвиква даден израз, за важността или ценността, която нещо придобива за нас, и т.н.

Докато терминът contenuto (съдържание) — в смисъла, в който се използва от Йелмслев като корелат на espressione (израз) — е по-малко компрометиран и може спокойно да се използва, както ще направя аз, в смисъл на нещо обществено, а не ментално. След като изясних това, ще добавя, че когато изискванията за дискусия с някоя теория дават повод за това, ще използвам думата significato, но винаги и само като синоним на contenuto.

В някои случаи КТ и НС могат на практика да съвпаднат, в смисъл че КТ предопределя изцяло интерпретантите, изразени от НС, и НС позволява да се създаде един адекватен КТ. Въпреки това бих желал да изясня още веднъж, че КТ е с частен характер, а НС е с обществен характер. Не говорим за едно и също явление (което някой би нарекъл най-общо „компетентността, която ацтеките са имали относно конете“): от една страна, говорим за едно явление на перцептивен семиозис (КТ), а от друга страна, говорим за едно явление на комуникативно споразумяване (НС). Когнитивният тип — който не се вижда и не се докосва — е само поддаващ се на постулиране въз основа на явленията на разпознаването, на идентификацията и на сполучливата референция; а Нуклеарното съдържание е начинът, по който интерсубективно се опитваме да изясним кои признаци образуват един КТ. Нуклеарното съдържание, което разпознаваме под формата на интерпретанти, се вижда и се докосва — и това не е само метафора, тъй като сред интерпретантите на термина „кон“ има и много коне, изваяни от бронз или камък.

Ако Монтесума беше събрал всички пиктограми, нарисувани от вестоносците, ако беше филмирал техните жестове, направил звукозапис на думите им и ако беше заключил всички тези материални свидетелства в едно ковчеже, ако после беше убил вестоносците и се беше самоубил, това, което би останало в ковчежето, би било съдържанието на израза maçatl за ацтеките. Задачата на археолога, който би намерил ковчежето, би била да успее да интерпретира на свой ред тези интерпретанти и само чрез интерпретацията на това съдържание археологът би бил в състояние да прави догадки какъв е бил КТ на коня за ацтеките.

Един КТ не се заражда непременно от един перцептивен опит, а може да бъде предаван по културен път (като НС) и да доведе до успех един бъдещ перцептивен опит. Това, което вестоносците съобщават на Монтесума чрез образи, жестове, звуци и думи, е НС на maçatl. Въз основа на тези интерпретации Монтесума вероятно се е опитал да си създаде една „идея“ за конете. Тази „идея“ е ядрото на КТ, който той е построил временно въз основа на полученото под формата на интерпретации НС.^[15]

Начинът, по който Нуклеарните съдържания се изразяват, помага и да се разплете възелът относно въпроса дали имаме мисловни образи или не.^[16] Едно НС се изразява понякога с думи, понякога с жестове, понякога с изображения или диаграми. В последна сметка рисунката на 3D модела на Мар, доколкото е обществена, е един елемент от НС, който интерпретира една процедурална модалност на нашия КТ. Какво в нашия мозък съответства на това предполагаемо изображение? Невронни активации, да кажем. Но дори ако pattern-ът на тези активации не съответства на това, което интуитивно наричаме образ, тези мозъчни явления биха представили причината или корелата на нашата способност както да създадем, така и да интерпретираме нашия тип за коня. Постулираме един КТ като предразположение да се произведе НС и третираме различните НС като доказателство, че някъде съществува един КТ.

3.3.2.1. Инструкции за идентификацията

Нуклеарното съдържание на термина осигурява също критерии или инструкции за идентификацията на една от проявите на типа (т.е. както се казва обикновено, за идентификацията на референта).^[17] Използвам думата „идентификация“ вместо „разпознаване“, защото бих желал да запазя втория термин за когнитивните явления, които са тясно зависими от един предходен перцептивен опит, и да използвам първия термин само за способността да се идентифицира перцептивно нещо, за което още не е имало опит. Идентифицирал съм един алигатор, когато съм го видял за първи път във водите на Мисисипи въз основа на инструкциите, които са ми били дадени преди това чрез думи и образи, т.е. като ми е било съобщено НС на думата „алигатор“.

Като осигурява инструкции, за да се идентифицират проявите на типа, НС дава ориентир за създаването на един пробен КТ. Ако вестоносците са осигурили добри интерпретации на Монтесума, неговият пробен КТ е бил толкова богат и точен, че е позволил мигновена идентификация с незначителни корекции въз основа на пряката перцепция. Но инструкциите, осигурени от НС, може да се окажат и недостатъчни. Вестоносците може да са наблегнали до такава степен на аналогията с елените, та да накарат Монтесума да си изгради един много несъвършен пробен КТ, с който няма да може да идентифицира лесно конете при първата си среща с тях или ще може да ги сбърка с воловете от едно стадо, вървящо след войските.^[18]

3.3.2.2. Инструкции за намирането

Има и една друга възможност: вестоносците не успяват да изразят пред Монтесума свойствата на коня. В този случай те биха могли да се ограничат с това да му кажат, че преди няколко дни на брега са се появили странни и страховити животни и че ако той отиде на това и това място, би могъл да идентифицира бели мъже, облечени в желязо, които се придвижват, седнали с разкрачени крака върху нещо; и това нещо би било нещото, за което съобщават. По този начин вестоносците биха дали на Монтесума инструкции не за да идентифицира, а за да намери обекта.

Двата случая, които ще цитирам сега, се отнасят до КТ на индивиди, върху които ще трябва да се върна в 3.7.6. Тук ще ни послужат, за да разграничим идентификацията от намирането. Първи случай. Натъквам се всяка сутрин в бара на някакъв мъж, всеки път го разпознавам, но не знам как се казва, и ако трябва да свържа с общото име „някакъв мъж“ едно НС, то ще бъде просто описанието „този, когото виждам всяка сутрин в бара“. Един ден виждам същия човек да прави обир в банката отсреща. Когато полицията ме разпитва, чрез словесни интерпретации помагам на специализирания художник да направи портрет по описание с достатъчна прилика. Осигурил съм инструкции за идентификацията на мъжа и полицаите могат от тях да изработят един КТ (макар и неточен — дотолкова, че рискуват да идентифицират по погрешка друг човек). Втори случай. Аз разпознавам всяка сутрин някакъв мъж в бара, макар че никога не съм го наблюдавал добре, но пък съм го чул един ден да казва по телефона, че се нарича Джорджо Роси и живее на ул. „Рома“ № 15. Един ден мъжът се скарва с бармана и го убива, удряйки го с бутилка по главата, после си плюе на петите. Полицията ме разпитва като очевидец, аз съм напълно неспособен да осигуря инструкции на художника за портрета по описание (успявам най-многото да кажа, че мъжът е висок, има обикновено лице, неприятен поглед), но мога да дам името и адреса на мъжа. Въз основа на един мой частен КТ не мога да дам инструкции за идентификацията; но въз основата на онова НС, което асоциирам към името Джорджо Роси (същество от мъжки пол, което живее на ул. „Рома“ № 15), аз съм в състояние да дам на полицията инструкции за неговото намиране.