Умберто Еко
Кант и птицечовката (41)

Досега се занимавах с когнитивни типове, които се отнасят до „природни родове“ като мишки, котки, дървета. Но казахме, че със сигурност съществуват и КТ за такива действия като вървене, изкачване, подскачане. Изразът „природни родове“ е недостатъчен: със сигурност съществуват КТ и за изкуствени родове като стол, лодка или къща. Нека кажем тогава, че сме разгледали когнитивните типове за всички обекти или събития, за които може да има познание чрез перцептивен опит. Не успявам да намеря подходящ термин, за да посоча различните обекти на перцептивен опит, и избирам израза „емпирични случаи“ (по модела на Кантовите емпирични понятия): това са случаите, при които аз възприемам или разпознавам една котка, един стол, факта, че някой спи или върви и дори, че дадено място е църква, а не железопътна гара.

Различни са „културните случаи“: сред тях бих поставил една разнолика поредица от видове опит, за които можем, разбира се, да спорим дали това, което назовавам, се оказва назовано по правилен начин, и дали разпознавам нещо, което и останалите се предполага, че разпознават; и все пак дефиницията на тези „случаи“, а също и инструкциите за тяхното разпознаване зависят от една система на културни предпоставки. Сред културните случаи ще поставя функционалните родове (като братовчед, президент, архиепископ), една серия от абстрактни същности като квадратен корен (които могат и да „съществуват“ обективно в някой платонически Трети свят, но със сигурност не са обект на непосредствен опит), събития, действия, отношения като договор, измама, аренда, приятелство. Общото за всички тези случаи е фактът, че за да бъдат разпознати като такива, те трябва да се съотнесат с едно множество от културни правила.

Това разграничение би могло да съответства на установеното от Куайн разграничение между оказионални наблюдаеми изказвания (enunciati) — като Това е мишка, и оказионални не-наблюдаеми изказвания — като Това е ерген. Бихме могли да се съгласим. Само че както ще видим изказването Това е ерген не е изцяло не-наблюдаемо.

В случая с ергена, Лейкъф (Lakoff 1987) би говорил за Idealized Cognitive Models (ICM — идеализирани когнитивни модели): трудно е да се каже кога трябва да се приложи терминът, но идейно той има смисъл. Лейкъф има предвид последната фаза в дебата за ергените, чиято дълга история е изпъстрена с многобройни смислени забележки и с най-обикновени духовитости.^[33] Казва се, че е съмнително дали дефиницията „неженено възрастно лице от мъжки пол“ може да обхване наистина ергените, защото неженени възрастни лица от мъжки пол са също католическите свещеници, хомосексуалистите, евнусите и дори Тарзан (поне в романа, където не се среща с Джейн), но те не могат да бъдат дефинирани по тази причина като ергени, освен на шега или метафорично. На това смислено се отговаря, че ергените се дефинират не само като неженени възрастни лица от мъжки пол, а като възрастни лица от мъжки пол, които са избрали да не се женят (за период с неопределени темпорални граници), макар че имат физическата или социалната възможност да го направят; и следователно не са ергени евнусите (лишени от възможността по доживотна присъда), Тарзан (възпрепятстван до даден момент да си намери партньорка), свещеникът (безбрачен по задължение), хомосексуалистът (неженен поради естествено предпочитание към други съжителства). В една ситуация, при която хомосексуалистите ще могат да сключват законно брак със същества от същия пол, би могло да се прави разлика между хомосексуалисти ергени, които не живеят по двойки, и женени хомосексуалисти. Очевидно е, че дори ако се направят тези уточнения, за да се говори за ергени, са нужни други уговорки, свързани с обстоятелствата; например един хомосексуалист би могъл да сключи брак със същество от другия пол по социални съображения (ако е престолонаследник, примерно), без по тази причина да престане да бъде хомосексуалист, докато един свещеник не би могъл да сключи брак, без да стане отново мирянин и да престане следователно да бъде свещеник, поради което — ако искаме — бихме могли да кажем, че един хомосексуалист ерген е по̀ ерген от един свещеник. Тъй като обаче един свещеник, който не е загубил сана си, а е временно отстранен a divinis, може да сключи граждански брак в Рино, нима един временно отстранен a divinis свещеник, който не се жени, е повече ерген от един хомосексуалист, който не е в съжителство? Както се вижда, уговорките могат да продължават до безкрай и ето че днес, когато обичаите са се променили, думата „ерген“ вече почти не се употребява (включително защото има специфични конотации за свободен и безгрижен живот и извиква в съзнанието допълнителното също малко използвано понятие за неомъжената госпожица или дори за „старата мома“). Затова ергените са станали част от неясния архипелаг на така наречените single, който обхваща неженени възрастни лица от двата пола, хомосексуални или хетеросексуални, женени и разведени, овдовели, съпрузи с брак, изпаднал в криза, съпрузи, които все още са силно влюбени в партньорите си, но са принудени да работят в Ню Йорк, докато партньорите или партньорките им са намерили работа в Калифорния. Понятието на Лейкъф за ICM остава валидно в смисъл, че една идеализирана дефиниция на „ерген“, ако не ни позволява да кажем винаги и във всички случаи дали някой е ерген, то със сигурност ни позволява да кажем, че не е ерген щастливо ожененият (и съжителстващ с жена си) баща на пет деца.^[34]

И все пак фактът, че понятия от този род изискват уговорки въз основа на условности и поведения, свързани с културите, не ни позволява да изключим хипотезата, че оказионалните изказвания, които тези понятия допускат, нямат никаква наблюдаема основа.

Нека разгледаме например разликата между убиване и убийство. Това, че някой убива друг човек, може да се възприема пряко: по някакъв начин притежаваме един КТ на убиването под формата на доста елементарен сценарий, поради което разпознаваме, че сме изправени пред убиване, когато някой удря по някакъв начин друго живо същество, предизвиквайки неговата смърт. Мисля, че опитът на убиването е общ за различни култури. Друг е случаят с убийството: едно убиване може да бъде дефинирано като убийство при самозащита, или като предумишлено убийство, или като убийство без умисъл, като ритуално жертвоприношение, като военен акт, признат от международни конвенции, или накрая като убийство само според законите и обичаите на дадена култура.

Това, което ни затруднява в разграничението между емпиричен случай и културен случай, е, че в първия със сигурност се основаваме на едно свидетелство на сетивата, но че във втория данните на опита също не са лишени от стойност. Като начало не можем да разпознаем един акт като убийство, ако не сме имали опит (пряк или опосредстван) за факта какво представлява убиването.

Ако допуснем все пак разграничение между емпирични случаи и културни случаи, като се има предвид, че за емпиричните случаи съществуват КТ, това означава ли, че имаме КТ и за културните случаи?

Достатъчно би било да избегнем този смущаващ въпрос, казвайки, че когнитивните типове се отнасят до обекти на перцептивния опит и толкоз. За други понятия, изразени от езикови термини, не съществуват КТ, а само НС. Това би било все едно да кажем, че някои неща са ни известни въз основа на перцептивния опит, а други ги познаваме само чрез дефиниции, надлежно договорени в рамките на дадена култура. И така ще се окажем пак на равнището на разграничението на Ръсел между думи-обект и речникови думи (срв. Russell 1940), освен ако започнем да разширяваме понятието за дума-обект, докато включим в него освен природните родове и т.нар. qualia, също и опити от друг род.

Но след като КТ беше дефиниран като нещо, което „е в главата“ и което ни позволява да разпознаваме нещо и да го назоваваме като такова, макар че все още не е обществено интерпретирано с термини на НС, можем ли да кажем, че когато произнасяме думата „братовчед“ или „президент“, нямаме нищо в главата си и още по-малко нещо, което да прилича поне минимално на схемата на Кант? Забележете, че този въпрос остава дори ако се допусне, че не се мисли чрез образи, а само чрез обработка на абстрактни символи. В този втори случай въпросът би трябвало да се формулира наново по следния начин: възможно ли е, когато твърдим, че нещо е котка, да обработваме нещо „в главата“, а когато твърдим, че X е братовчедът на Y, да не обработваме нищо?

Когато разбирам значението на „братовчед“ или „президент“, аз се съотнасям по някакъв начин с една схема на роднинските връзки или с една организационна схема — граф на Пърс. Какво става, когато разбера, че като съответствие на италианския термин nipote има две различни позиции в схемата на роднинските връзки, които във френския език са изразени от neveu — племенник, и petit-fils — внук? Вярно е, че мога да изразя различието и словесно (и тогава сме в НС): има един nipote, който е син на чичо и леля, и един nipote, който е син на сина/дъщерята, но въпросът — на който не се осмелявам да дам отговор, след като съм решил да не си пъхам носа в черната кутия — е дали това НС, изразено словесно, е всичко онова, в което се изразява моето познание за различието, или е по-скоро словесната интерпретация на едно различие, което е доловено и разбрано по пътя на диаграмите.

Един поддръжник на преимуществено визуалната природа на мисълта като Арнхайм, изглежда, вдига бяло знаме пред един пример на Бюлер: приканени да отговорят на въпроса „Разрешава ли се или се забранява да се ожениш за сестрата на собствената ти вдовица?“, субектите са заявили, че са успели да разберат безсмислието му без помощта на образи (Arnheim 1969: 6). Разбира се, и особено за един мисловно трениран човек, отговорът на въпроса може да се даде по пътя на пропозициите. Но като повторих експеримента, аз се натъкнах и на човек (и колкото и анормален, той все пак е човешко същество), който успя да разпознае противоречивостта на въпроса, представяйки си плачеща вдовица и сестра й над гроба на съпруга (и по интуитивна очевидност един съпруг в гроба не може да сключи брак).

Същото е в сила за „президент“ и още повече, когато трябва да реша дали терминът превежда наглед синонимния израз president (на английски). В действителност не само (от гледна точка на конституцията) американският President не е същото като италианския Президент (техните пълномощия са изразени от две различни органиграми), но и от гледна точка на фирмената организация това, което ние наричаме Президент на дружество, на английски език е по-скоро Chairman of the Board и титлата President на американско предприятие е нещо много сходно с тази на един Генерален директор. И в този случай различието става ясно, като се разгледа позицията на President в една фирмена органиграма. Естествено органиграмата може да бъде интерпретирана словесно, казвайки, че President е онзи човек, който ръководи X или Y, но не и К (който го ръководи), но това би било все едно да кажем, че изрази като „над“ или „под“ са само словесно интерпретируеми (като НС), докато ние знаем отлично, че ги превеждаме мисловно като КТ. И това, че някой е ръководителят на една група от хора, която виждаме в действие, е нещо, което може да бъде извлечено от перцептивен опит. Трябва ли да се смята тогава, че за ръководител съществува един КТ, а за президент не съществува такъв?

Много хора биха били неспособни да интерпретират с думи или с други знаци нуклеарното съдържание на думата „убийство“ и все пак, като видят някой, който разбива главата на старица, за да й открадне чантата, и веднага след това побягва, същите тези хора ще разпознаят, че са изправени пред случай на убийство. Не съществува ли тогава един КТ (една frame, една наративна последователност) за убийството?

Би било смущаващо да казваме, че за да разпознаем един триъгълник, или една хипотенуза, или факта, че присъстващите са двама, а не трима, се основаваме на перцептивния опит (и следователно за тези емпирични случаи съществува един КТ), докато не на основата на даден КТ разпознаваме, че 5677 е нечетно число. Установяването, че едно дори много голямо число е нечетно, зависи от едно правило и това правило със сигурност е инструкционно. Ако има система от инструкции, за да се разпознае едно куче, защо да не трябва да има такава, за да се разпознае нечетността на 5677?

Но ако има система от инструкции, за да се разпознае нечетността на 5677, защо не трябва да съществува система от инструкции, за да се разпознае дали дадено споразумение е договор? Съществува ли един КТ на договора?

Съгласен съм, че инструкциите за разпознаването на нечетността на едно число са от различен род в сравнение с тези, които въведохме за разпознаването на едно куче. Но в разсъжденията върху схематизма, който направихме в 2.5., приехме, че за да се охарактеризира схемата като система от инструкции, не е нужно инструкциите да бъдат от морфологичен тип. Вече се отказахме да възприемаме когнитивните типове изключително само като визуални образи и решихме, че те могат да съответстват и на сценарии или на диаграми за разпознаването на поредица от действия.

Качеството „ерген“ не изглежда разпознаваемо въз основа на опита; а качеството „футболен съдия“? Разбира се, това да бъдеш футболен съдия не е да принадлежиш на някакъв природен род: камилата винаги ще бъде камила, а един съдия ще бъде такъв само в някои моменти или периоди от живота си. Естествено, какви са функциите на съдията — това се изразява чрез словесни интерпретации. Но да предположим, че са ни завели без предупреждение на трибуните на един стадион, където се играе футболен мач, но никой — включително и играчите — не носи фланелка, която да позволи перцептивното му разпознаване. След малко, съдейки по поведението на всеки от тях, ще можем да кажем кой сред тези двадесет и трима души е съдията, така както сме способни да различим някой, който подскача, от някой, който тича.

Колкото и да е обширна компетентността, която се изисква, за да се различи съдията от вратаря (впрочем тя не е по-обширна от тази, която се иска, за да се различи птицечовка от ехидна), ние въвеждаме инструкции за разпознаването на съдията в действие. Някои от тях може да са от морфологичен тип (съдията е облечен по определен начин — и по същите причини може да се разпознае в една религиозна церемония кой е епископът), но те не са строго необходими. В една обичайна церемония епископът и в един мач съдията (макар и без специално облекло) се разпознават по това, което правят, а не по това как изглеждат. И това разпознаване се основава на перцептивен опит.

И все пак перцептивният опит трябва да бъде ориентиран от едно множество от културни инструкции: този, който не знае какво е футболният мач, вижда само един господин, който, вместо да рита една топка като другите двадесет и двама господа, стои между тях и извършва необясними действия. Но и човекът, който е видял за първи път птицечовка, е видял нещо непонятно: както футболният невежа вижда мъже на някаква ливада и не знае точно какво правят или поне защо го правят и по какви правила, така и натъкналият се на птицечовката човек е видял едно животно, надарено с някои доста нечувани свойства, без да разбира какво е то, дали диша над или под водата. И така, както е започнал малко по малко да разпознава други прояви на птицечовката, макар и да не може да я класифицира по разумен начин, можем да кажем вероятно, че по същия начин и футболният невежа, след като е имал опит с няколко мача, успява да заключи, че става дума вероятно за игрова дейност, в която играчите се опитват да вкарат една топка в една мрежа, докато двадесет и третият господин се намесва от време на време, за да прекъсне или да регулира тяхната дейност. И тогава, ако приемем, че от самото начало откривателят на птицечовката е изработил един КТ на животното с все още временно название, защо тогава футболният невежа да не може да създаде един КТ (какъвто и да е той, но функциониращ в крайна сметка), за да разпознава прояви на съдията?

Следователно изглежда, че един съдия е перцептивно по-разпознаваем от един братовчед или от един ерген и емпирично това е вярно. Но и за природните родове — ние разпознаваме някои от тях на морфологична основа (котка или птицечовка), а други въз основа на дефиниции и списък на възможните им поведения: да вземем например понятието, което имаме за някои химически елементи или за някои минерали, с които никога не сме имали перцептивен опит. Не по тази причина твърдим, че имаме КТ за котката, но не и за урана: както казва Маркони (Marconi 1997), една проста дефиниционна компетентност за урана би ни позволила да разпознаем перцептивно мостра на уран, ако трябва да избираме между него, пеперуда и ябълка. Не е достатъчно да се каже, че бихме разпознали като уран това, което има очевидното свойство да не е пеперуда и да не е ябълка: в действителност простата информация, че уранът се явява в минерална форма, ни подготвя да разпознаем едно, вместо друго.

Не смятам, че компетентността, която имаме за една котка, се различава от компетентността, която имаме за един ерген, въз основа на разликата, която според Греймас-Курте (Greimas-Courtés 1979: 332) съществува между фигуративни семи (екстероцептиви, които препращат към осезаеми качества на света) и абстрактни семи (интероцептиви, величини на съдържанието, които служат за категоризация на света). Абстрактните семи са от типа „обект с/у процес“, а не „ерген с/у женен“. Къде се ситуират според Греймас ергените? Неговите абстрактни семи са извънредно общи категории и между тях и фигуративните семи би трябвало да съществува все пак онова посредничество, което Кант поверява на схемите, посредници между абстрактността на категориалния апарат и конкретността на многообразното в интуицията.

Не мисля също, че в този случай е валидна разликата, която Маркони (1997) установява между референциална компетентност и инференциална компетентност. Говорейки идеално, този, който знае какво е панголин, има референциална компетентност за него (притежава инструкциите, за да открие една негова проява), докато този, който знае какво е ергенът, има само инференциална компетентност за него (знае, че ергените са неженени възрастни хора от мъжки пол). Но да предположим, че трябва да дадем на един компютър надлежни инструкции да разбира италианския език: неговата компетентност относно думата панголин (вид щитоносен, насекомояден бозайник) няма да бъде различна от тази, която ще има относно думата „ерген“, и в двата случая компютърът ще бъде способен да прави инференции от типа: „Ако панголин, тогава животно“ и „ако ерген, тогава неженен“. Аз бих могъл да имам за панголина само инференциална компетентност и да нямам референциална компетентност до такава степен, че ако един панголин се появи на писалището ми, докато пиша, да не мога да разпозная какво е той. Някой би могъл да възрази, че при идеални условия бих могъл да получа всички инструкции, които ми позволяват да разпозная един панголин. Трябва ли да изключа тогава възможността при идеални условия да ми бъдат осигурени всички инструкции, за да разпозная един ерген? Да приемем, че съм детектив и че следя ден след ден, час по час поведението на един индивид, виждайки, че вечер се прибира в апартамента, където живее сам, и че има само временни контакти с лица от другия пол, променяйки партньорките си всеки ден. Разбира се, би могло да става дума за фалшив ерген, за съпруг, който е разделен с жена си, или за заклет прелюбодеец. Но по същия начин не бих ли могъл да сгреша, разпознавайки като панголин един суперреалистичен модел от пластмаса или един панголин-робот, който постъпва във всичко и за всичко като панголин, свивайки се на кълбо, когато се чувства в опасност, и показвайки — за погледа ни и при допир — люспите и лепкавия език на панголина?

Контра-възражение: панголинът е такъв по божия повеля (или по природна повеля), докато ергенът е такъв по социална воля или езикова условност. Съгласен съм, би било достатъчно да се вземе предвид общество, което не признава брачната институция, за да не съществуват повече онези, които наричаме ергени. Но това, което е под въпрос в момента, не е дали има разлика между природни родове, функционални родове и бог знае колко още видове обекти, или дали съществува разлика между емпиричните случаи и културните случаи (между котката и арендата). Въпросът е дали може да се говори за когнитивни типове като системи от инструкции, които ни позволяват да разпознаваме прояви и за културните родове.