Умберто Еко
Кант и птицечовката (48)

3.7.4. КТ и прототипи

3.7.4.1. Стереотипи и прототипи

Можем ли да отъждествим когнитивните типове с това, което Пътнам (Putnam 1975: 295) нарича стереотипи? Ако разгледаме неговото представяне на съдържанието на термина „вода“, бихме могли да кажем, че част от този КТ са както семантичните маркери, така и стереотипните информации (докато естествено свойството да е H₂O е част от МС). Във всеки случай в този КТ се открива _folk_-природата на стереотипа и едно свободно смесване на речникови и енциклопедични елементи.

Но обстоятелството, което може би е по-интересно да изтъкнем, е, че стереотипите не са това, което когнитивистката литература е нарекла прототипи.

Един от начините, по които обикновено се разбира прототипът, е, че той е член на една категория, който става нещо като модел, за да се разпознават други членове, които споделят с него някои общи свойства, смятани за релевантни. В този смисъл, когато е приканен да дефинира птица, Пинко си представя прототипа на врабчето просто защото то е птицата, която познава най-добре. Проведените експерименти за идентификацията на прототипи, ако се приемат буквално, навяват на мисълта, че по принцип всеки от нас често постъпва по същия начин.

Други са склонни да го смятат по-скоро за схема, за сноп от признаци и в този смисъл прототипът би бил по-близък до стереотипа. В този смисъл, когато мислим за куче (освен ако имаме куче, с което живеем всеки ден), ние не мислим за далматинец повече, отколкото за лабрадор, а мислим за един тип мелез. Когато мислим за птица, ние си представяме двукрако с криле и средни размери (да кажем, нещо средно между врабче и гълъб) и рядко (ако не идваме направо от Хиляда и една нощ) си представяме нещо подобно на Птицата Рух. Тази мелезна форма варира според културите (предполагам, че един жител на островите в Тихия океан може да има за птицата един КТ, в който се акцентира върху яркостта на оперението повече, отколкото това става при нас), но именно в договарянето на едно пространство на общо съгласие когнитивните типове се превръщат успешно в мелези.^[42] Мислим за животно като динозавъра, което не познаваме от пряк опит, а чрез истински прототипи, получени от Енциклопедията. Дори в този случай смятам, че най-разпространеният КТ е кръстоска между динозавър, бронтозавър, кралски тиранозавър и различни други гигантски измрели влечуги: ако може да се проектира една средна величина на мисловните образи, които всеки притежава за динозаврите, ще се получи едно животно в стил Дисни, а не нещо, което виждаме възпроизведено в музея по естествена история.^[43]

Според една трета версия прототипите би трябвало да са нещо по-абстрактно, едно множество от реквизити, които могат да се изразят с пропозиции и са нужни, за да се изрази принадлежността към дадена категория; и тук отново излиза на преден план двойствеността на термина „категория“, защото в този последен случай вече се мисли с термини на класификацията.

3.7.4.2. Някои недоразумения относно прототипите

Прототипите са се радвали и се радват все още на голяма популярност в психологическата литература, но историята им е доста сложна, включително защото ученият, който е работил най-много по тях — Елинор Рош, променя многократно становището си относно тяхната природа. Ученият, който е възпроизвел най-точно теорията, вероятно е Лейкъф (Lakoff 1987) и аз ще се придържам към неговото обобщение.

Историята на прототипите се заражда от една поредица от въпроси — от Витгенщайн до Рош, — които се отнасят до семейните прилики, централността (идеята, че някои членове на дадена категория са по-добри примери от други), коефициентността в принадлежността (кокошката се смята от мнозина за птица в по-малка степен от врабчето), езиковата икономия (фактът, че езикът използва по-кратки и по-лесни за запаметяване думи за неща, които изглеждат като едно органично цяло, а не като множество или клас от различни в морфологичен аспект обекти). Но това, както вече видяхме в предните параграфи, доказва, че съществуват основни категории, които зависят от перцепцията на формите, от нашите двигателни действия, от леснотата на запаметяването, и че на тяхното равнище говорещите назовават нещата по-бързо, че проявяват „an integrity of their own“, че са „human-sized“ (Lakoff 1987: 519).

Но това не доказва, че те придобиват форма на прототипи. Да се каже, че думите cat, Katz или chien са по-удобни и се запаметяват по-лесно, отколкото думите „Фелид“ (екземпляр от семейство котки) или „Бозайник“ — това със сигурност потвърждава, че във всекидневния си опит ние идентифицираме по-лесно нещо като котка, отколкото като бозайник, но не ни казва дали има и какъв е евентуалният прототип на котката. Проблемът за прототипността се отнася евентуално до такива явления като възможността за разширяване на категориалните граници (extendable boundaries), поради което се спори дали някои неправилни и много комплексни многостени са многостени, докато няма съмнение за по-известните правилни многостени, или дали трансфинитните числа са числа или не, докато никой не се съмнява, че 2 или 100 000 000 са числа.

Но съществуването на основните категории се извлича от спонтанни всекидневни езикови поведения, докато един експеримент от рода на този за многостените или за числата изисква да има един интервюиращ, приканващ даден субект да отговори на въпрос, който вече включва в играта комплексни класификации. Следователно проблемът е следният: откъде се извежда съществуването на прототипи — от всекидневни поведения (не само езикови, но и бихейвиористични като сполучливото разпознаване) или от словесни отговори на сложни въпроси?

Ако се върнем към Елинор Рош, в една начална фаза на нейните експерименти (между шестдесетте и седемдесетте години) прототипите са материя на перцептивна пертинентност. В една втора фаза (първата половина на седемдесетте години) прототипните ефекти, които могат да се получат чрез експеримент, осигуряват характеризация на вътрешната структура на категорията (оттук идва убеждението, че са мисловни представи). В една трета фаза (към края на седемдесетте години) прототипните ефекти субдетерминират мисловните представи, но без да има съответствие едно към едно между прототипни ефекти и мисловни репрезентации. Те не отразяват категориалната структура. Следователно познаваме съждения на прототипност, но те не ни казват нищо за нашите когнитивни процеси и прототипните ефекти са повърхностни.^[44]

В действителност Рош (Roch 1978: 174 и следв.) пояснява, че прототипът не е нито член на дадена категория, нито точна мисловна структура, а е по-скоро резултатът от един експеримент, който цели да събере и квантифицира съждения върху степента на прототипност. Какво означава „степен на прототипност“? Има идентификация на прототипност, когато на члена на дадена категория се приписва най-големият брой атрибути, общи за него и за останалите членове на категорията.

Да, но субектите, които са приписали като атрибути на Превозните средства изобщо само двете единствени свойства на движението и превоза на хора, са склонни да идентифицират един автомобил като прототип на превозното средство (с около 25 характерни признака) и да поставят на по-долни равнища велосипеда или лодката, класифицирайки на последните места аеростата и най-накрая асансьора. На асансьора се присъждат само две свойства (движение и превоз на хора).^[45] Ако е така, именно асансьорът би трябвало да представя прототипа на Превозните средства, тъй като притежава общите за всички превозни средства свойства и следователно би позволил да се припишат на превозните средства и най-различни видове и прояви. Във всяка категориална редица по-горният род трябва да има по-малко признаци от по-долния вид и видът трябва да има по-малко признаци от индивидуалните прояви, които позволява да се разпознаят. Ако когнитивният тип за кучето дава инструкции за „конструирането“ на пекинез и нищо повече, той трудно би могъл да се приложи към едно овчарско куче. Ако даден прототип (там, където вече се е установила една класификационна система) и даден КТ имат нещо общо, то е, че и двата би трябвало да имат максимална екстенсия и минимална интенсия. Но прототипът има минимална екстенсия и максимална интенсия.

Струва ми се, че понятието прототип има значение, за да изясни кои са „контурите“ на една основна категория: ако сме решили, че открояващите се признаци на надредната категория на птиците са човка, пера, криле, два крака и способност за летене, естествено е да се затрудним да дефинираме напълно като птица кокошката, която не лети, а в най-добрия случай подхвръква (и все пак кокошката не се изключва, защото се допуска, че и другите птици не престават да бъдат птици, когато не летят). По-спорна ми се струва идентификацията на прототипа в позитивен смисъл, защото мисля, че той зависи от външния опит и че съжденията за прототипност имат повече стойност за едно изследване в рамките на културната антропология, отколкото за определянето на когнитивни механизми изобщо.^[46]

3.7.4.3. Мистериозните Drybal

Във всеки експеримент за класификация винаги експериментаторът е този, които предлага подразделение на класове, вдъхновено от даден културен модел, опитвайки се не само да анулира формите на „първобитна“ класификация, но и да предположи класификация там, където вероятно има само морфологични акциденции без семантично съответствие.

Един подобен любопитен случай е цитиран от Лейкъф (Lakoff 1987: 6): там се говори (въз основа на други изследвания) за езика Drybal (Австралия), в който всеки термин трябва да е предшестван от една от следните думи:

Bayi: за хора, кенгура, прилепи, много змии, много риби, някои птици, много насекоми, луната, бурите, небесните дъги, бумеранга, някои копия и т.н.

Balan: за жени, кучета, птицечовка, ехидна, някои змии, някои риби, много птици, скорпиони, щурци, всичко, свързано с огъня и водата, слънце и звезди, щитове, някои копия, някои дървета и т.н.

Balam: за всички ядливи плодове и съответните растения, грудки, мед, цигари, вино, сладкиши и т.н.

Bala: за части от тялото, месо, пчели, вятър, някои копия, много дървета, трева, кал, шумове и език и т.н.

Лейкъф се учудва, че подобни „категоризации“ се използват от местните хора автоматично и почти без да се осъзнават, и търси семантични и символни причини, за да ги обоснове. Намира например, че птиците са класифицирани с жените, защото са смятани за духове на умрели жени, но не успява да установи, защо птицечовката е с жените, огъня и опасните неща — както се вижда, не само за мен това животинче е източник на непрекъснати тревоги.

Лейкъф отбелязва обаче, че говорещите този език от последните поколения, които са изгубили почти напълно езика на бащите си, използват само Bayi за мъже и одушевени обекти, различни от човека, Balan за жени и Bala за всичко останало, и благоразумно свързва явлението с влиянието на английската прономинална система (He-She-It). Забележката е вярна, но би трябвало да ни подтикне да отидем по-нататък — искам да кажа, да отидем отвъд английския език. Нека предположим например, че на някой средиземноморски полуостров живее специфично население, чиито представители имат любопитния навик да поставят пред всяко съществително две думи — IL (с вариант LO) и LA със следните „категориални“ ефекти:

IL се използва за хора, кенгура, прилепи, много змии (боа, питон, кобра), много риби (щука, риба-меч, акула), много насекоми (стършел, майски бръмбар), слънце, буря, небесна дъга, бумеранг, пушка, шмайзер, птицечовка, носорог.

LA се използва за жена, тигър, някои змии (пепелянка, водна змия), някои риби (златна рибка, пъстърва), много птици (ластовица, синигер), насекоми (оса, пчела), вода, луна, звезда, броня, пистолет, копие, някои дървета (дъб, палма), жираф, пор и т.н.

Както знаем, граматичният род няма нищо общо не само със сексуалния род, но дори с която и да било класификация, която поставя концептуално един часовой в една и съща група с локомотив и облак и една детегледачка в една и съща група с гара и буря. Бихме могли накрая да предположим дори, че на север от този полуостров, отвъд една планинска верига, живее друго (доста варварско) население, което поставя пред всеки термин като младите Drybal три различни думи DER, DIE и DAS (може би след опростяване под влиянието на английската прономинална система), но и в този случай фактът, че пред думата „слънце“ се слага die като пред думата „жена“, пред думата „луна“ се слага der като пред думите „леопард“ и „тигър“, а пред „птицечовка“, „ухо“ и „злато“ се слага das, няма никаква категориална значимост.

Не смея ни най-малко да твърдя, че в езика Drybal става нещо подобно на това, което се наблюдава в италианския, в немския, във френския и в много други езици. Излагам само подозрението, че често граматични явления се разискват като явления на класификация — и това хвърля съмнение върху много изследвания, при които се предлагат предпочитани от експериментатора класификации, които обаче не се споделят от субектите, или при които експериментаторът се тормози напразно да извлича класификации там, където субектите не класифицират изобщо и следват само граматични автоматизми.^[47]