Умберто Еко
Кант и птицечовката (62)

4.5.3. В търсене на изгубеното яйце

Както вече знаем, Сент-Илер губи битката за гръдните жлези (и следователно птицечовката ще бъде БОЗАЙНИК, макар че се чувства по-скоро неудобно в компанията само на ехидната в страничната стаичка на ЕДНОПРОХОДНИТЕ), но печели битката за яйцата.

За яйцата споменава още през 1817 г. Джон Джеймсън, пишейки за тях от Сидни. Фактът не е сигурен, но през 1824 г. Сент-Илер го приема за истина. Не е лесно да се види птицечовка в момента, когато снася яйца (предполага се, че прави това с известна дискретност, в дълбините на леговище, недостъпно за човек-изследовател), и затова се доверяваме на този, който би трябвало да знае повече по въпроса, т.е. на местния жител. Патрик Хил пише през 1822 г.: „Кукугонг, един туземец, старейшина от племето Бора-Бора, казва, че те знаят отлично, че това животно снася две яйца, които по големина, цвят и форма са като тези на кокошката“. Днес знаем, че яйцата са много малки, една трета от дюйма: или Кукугонг греши относно размерите, или говори лошо английски, или Хил не разбира езика му. Не е изключено дори старейшината абориген да е излъгал, за да зарадва изследователя.

През 1829 г. Сент-Илер получава още новини: някой е видял яйцата, снесени в дупка в пясъка, този път с големината на яйцата на птица, или на змия, или на гущер. Освен това той получава една рисунка и следователно информаторите би трябвало наистина да са ги видели. За съжаление днес се смята, че това са били вероятно яйца на костенурка — Chelodina Longicollis. От друга страна, Сент-Илер смята, че яйца с такава големина не могат да минат през трътния отвор на една женска птицечовка — и следователно е прав по погрешка, тъй като не държи сметка, че са намерени в пясъка, вероятно в напреднала фаза на развитие.

През 1831 г. сержант Мол разравя леговища и намира яйчени черупки. Противниците на яйцеродието казват, че са екскременти, покрити с пикочни соли, както става при птиците, тъй като както урината, така и изпражненията се изхвърлят през един и същи отвор. През 1834 г. доктор Джордж Бенет, привърженик на живородието, успява да накара да си противоречат местните информатори, които говорят за яйца: той рисува овално яйце и те му казват, че това е яйце на Мулагонг, после рисува кръгло яйце, и те повтарят, че е „кабанго“ (яйце) на Мулагонг. После обаче казват, че малкото „tumble down“, т.е. изтърколва се долу. Не може да се изтърколи от едно яйце, а от майчината утроба. Бенет признава, че туземците не умеят да се изразяват добре на английски, бог знае какво ги е попитал и какво са разбрали, бог знае какви са били неговите овали и неговите кръгове, гавагай е проста работа в сравнение с това…

През 1865 г. Ричард Оуен (партия на противниците на яйцеродието) получава едно писмо от някой си Никълсън, изпратено през септември 1864 г.: в него се казва, че преди десет месеца е била уловена една женска и предадена на окръжния Gold-receiver. Той я сложил в клетка и на следващата сутрин намерил две яйца, този път с големината на яйца на врана, меки и без калцирана черупка. Никълсън казва, че ги е видял, но че два дни по-късно някой ги е изхвърлил и убил животното (намирайки в корема му много от тези, които информаторите му са наричали „яйца“ — но може би са били яйцеклетки). Едно по-късно писмо на въпросния Goldreceiver, изглежда, потвърждава факта. Оуен публикува двете писма, но се пита какво са съдържали двете предполагаеми яйца. Ако ги бяха отворили и бяха видели ембрион или поне жълтък, ако ги бяха сложили в бутилка със спирт… Но уви! Нищо не се знае за тях. Може би са били само ефект на аборт, причинен от уплахата. Бъръл (Burrell 1927: 44) трябва да признае правотата на Оуен, който постъпва като предпазлив учен; той отбелязва освен това, че яйцата не е можело да бъдат с големината на яйца на което е да е хвъркато, което може да се дефинира като врана, и изказва съмнението, че това е била шегичка на някой веселяк, който е сложил в клетката птичи яйца.

Дебатът продължава в научните списания през следващите години и едва през 1884 г. (близо осемдесет и шест години след откриването на животното) У. Х. Колдуел, който е отишъл да прави изследвания на място, ще изпрати една прочута телеграма до университета в Сидни: „Monotremes oviparous, ovum meroblastic“ (където втората информация установява, че модалността на клетъчно деление на ембриона е типичната за влечуги и птици).

Край на спора. ЕДНОПРОХОДНИТЕ са БОЗАЙНИЦИ и яйцеродни.