Стив Байн
Дъщерята на меча (70)

70.

18 май, Шова 17

Скъпи татко,

Благодаря за последното ти писмо. Ужасно съжалявам за смъртта на мама и съжалявам, още повече че не съм си у дома, за да те подкрепям. Напоследък чувствам, че всяко решение, което вземам, ме отвежда все по-далеч, а този провал е най-болезненият от всички.

Радвам се да науча, че Хаяно-чан е твоя утеха в тези тъжни времена. Би трябвало да ти благодаря, че продължаваш да се грижиш за нея, но може би трябва да благодаря и на нея, че продължава да се грижи за теб. Вместо това ще кажа, че съм благодарен и на двама ви, че се подкрепяте един друг, след като аз съм толкова далеч и не мога да изпълня синовния си дълг.

Сигурно ще се радвате да научите за единствения ми успех: превзехме Гуадалканал. Съседните острови се очаква да паднат в близките дни, но моят взвод е прехвърлен към строежа на самолетна писта, така че едва ли ме чакат нови сражения. Този път няма да пиша за боеве: бруталността им все още е близо, а у дома и без това има твърде много смърт.

Чух слухове, че бившият ми командир генерал Мацумори ще бъде повишен благодарение на победата ни. Казаха ми, че служи под командването на генерал Тоджо. Очевидно това е висша чест за него, но се страхувам, че поради тази причина нещата няма да се развият добре за родината ни. Хаяно-чан предвиди, че Мацумори или ще унищожи враговете си, или ще унищожи приятелите си, и сега се страхувам, че става дума за второто, тъй като тя също видя, че Япония няма да победи в тази война. Става ми лошо, като си помисля, че не успях да разгадая посланието й навреме; можех да променя бъдещето, ако бях видял по-скоро онова, което тя ми показваше.

Сега се страхувам, че нещата ще се влошат още повече. След разжалването ми аз вече не получавам всички разузнавателни данни, както преди, но ще се изненадам, ако американците не правят планове да ни изтикат от тези острови. Не знам какво ни чака. Ако разполагаме с достатъчно време, може би ще успеем да укрепим позициите си, но тяхната държава е толкова обширна, а народът им е толкова голям. Фабриките им ще произвеждат всекидневно оръжия. Докато служех под командването на генерал Мацумори, четях ужасни неща за това как се държат с японците, които се намират на тяхна територия. Страх ме е да не ме пленят.

Още по-плашеща е мисълта, че родината ще падне и императорът ще бъде свален. Оставих меча си у дома, за да може ти, мама и Хаяно да бъдете защитени. Сега ми се струва, че бомбардировката, която порази всичко около дома, наистина е била акт на отчаяние, който няма да бъде повторен скоро. (Колко време мина, откакто паднаха бомбите? Само месец? Възможно ли е? Струваше ми се толкова отдавна — толкова неща се случиха оттогава! — но календарът ми казва, че е така.) Двоумя се и тъй като напоследък всичките ми решения са погрешни, ви моля да изберете вместо мен.

Бих искал мечът ми да остане у дома, за да защити двама ви с Хаяно, както и всеки друг, който потърси убежище в него при евентуална бомбардировка. Сигурен съм, че ще запази целостта на всяка сграда, в която се намира.

Но същевременно ми се иска мечът да намери място в императорското домакинство. Ако Хаяно-чан е права и империята изгуби войната, ми се иска поне не американци, британци и руснаци да избират следващото правителство на Япония. Така постъпват из цяла Азия, а аз не искам Япония да поеме по пътя на останалите европейски и американски завоевания. Националният ни дух е духът на самурая. Ако врагът свали императора, аз се страхувам, че духът на родината ни ще се пречупи, и вярвам, че силата на Планински тигър може да ни защити от този ужасен ден.

Не знам какво да те посъветвам. Синовният ми дълг ме задължава да те помоля да задържиш меча за своя собствена защита. Военният ми дълг ме принуждава да те помоля да намериш някакъв начин да го предадеш в императорския дворец. Чувствам се тънък като хартия и също така крехък. Чувствам, че се разкъсвам на две.

Мога единствено да ти предложа да обясниш дилемата ми на Хаяно-чан и да разчиташ на проницателността й. Най-горчивото ми съжаление е, че самият аз не й повярвах.

Моля те, предай й любовта ми. Мисля за нея всеки ден и тя ми липсва ужасно. Разбира се, мама също ми липсва. Всеки път, когато си мисля за нея, се чувствам така, сякаш падам с главата напред в кладенец и трябва да си събера мислите, преди да стигна дъното. Ти също ми липсваш, татко, и ужасно съжалявам, че не мога да бъда до теб в тези трагични дни. Не мога да си представя по какъв начин бих могъл да се реванширам за грешките си, но се надявам да оцелея в тази война и да се върна у дома, за да се опитам с всички сили.

Искрено твой,

Кейджи.