Стив Байн
Дъщерята на меча (67)

67.

Времето във въздушната база в Окинава просто нямаше как да е по-хубаво. Априлско Токио представляваше сива, печална, дъждовита бъркотия, докато небето в Окинава беше ясно и синьо, слънцето напичаше, откъм океана повяваше свеж бриз. Листата на високите палми шепнеха на вятъра, а петролната миризма на горещи самолетни двигатели бе издухвана и заменяна от мириса на сол и морска пяна.

Кейджи бавно се разхождаше покрай високата стена на хангара и се наслаждаваше на слънчевите лъчи. Имаше много места, където можеше да седне, но скоро щеше да се наложи да поседи, и то за продължително време, затова той предпочиташе да крачи напред-назад. В хангара техниците и екипажите довършваха задължителните предполетни диагностики. Отвън униформени войници се бяха събрали на групички от по трима-четирима души. Бяха стотици, всичките на възрастта на Кейджи или по-млади. През рамо бяха преметнали раници и пушки, по лицата на мнозина играеха усмивки и те разговаряха, шегуваха се и си организираха импровизирани боксови мачове, за да изгорят натрупаната нервна енергия. Самолетът до Филипините щеше да излети след половин час и тези млади мъже отиваха на война.

— Лейтенант — разнесе се глас зад гърба му. Кейджи се обърна с очакването да види някой от войниците. Вместо това се озова пред един мъж от персонала на военната база. Жълто-кафявата униформа беше същата, но на гърба му нямаше раница. Мъжът се бе запъхтял, на челото му блестеше съзвездие от потни капчици.

— Да?

— Господине — каза мъжът, останал без дъх, — радвам се, че ви открих. Станала е грешка. Заповедите ви за преместване са сбъркани.

Кейджи издърпа сгънатия лист хартия от джоба на куртката си и го показа на мъжа.

— Тук пише, че трябва да летя за Батаан. По заповед на полковник Ивазаки.

— Точно това, сър. Получила се е чиновническа грешка. Полковник Ивазаки е бил изпратен в Батаан, заповедта му е била подписана от лейтенант Кияма от Разузнаването. Очевидно това не сте били вие, господине, защото сигурно сте щели да забележите грешката. Тук пише, че вие, Кияма, сте изпратени в Батаан от Ивазаки, а не обратното. Сигурно се е получила грешка при преписването.

— Аха — кимна Кейджи.

— Във всеки случай генерал Мацумори в Токио забеляза грешката и веднага ни изпрати предупреждение. Трябва да се върнете в Токио с най-скорошния полет.

Мъжът стоеше с очаквателна усмивка на лицето, като продължаваше да се поти от усиления си бяг. Кейджи се зачуди какви ли са били шансовете на този човек да го открие сред стотиците униформени младежи наоколо. Във всеки друг ден щеше да остане впечатлен от подвига му. Днес можа единствено да потисне стона си. Само още няколко минути и грешката нямаше да може да бъде поправена. Мъжете вече бяха започнали да се качват в самолета. Още няколко минути и той щеше да бъде във въздуха.

— Добри новини, нали, господине? Няма да пътувате за фронта.

— Ъъъ — погледна към очаквателната усмивка Кейджи, — може би все пак трябва да отлетя? Изобщо няма да съм доволен, ако това се окаже поредната чиновническа грешка.

— Не, господине. Съобщението на генерала беше много точно. Вие сте лейтенант Кейджи Кияма от военното разузнаване, нали?

Да излъже означаваше да бъде изправен пред военен съд.

— Да — отвърна той.

Следващият полет за Токио бе след два дни. Кейджи беше на борда на самолета.