Метаданни
Данни
- Серия
- Съдбовните остриета (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Daughter Of The Sword, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мирела Стефанова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- alex1343 (2014)
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2019)
Издание:
Автор: Стив Байн
Заглавие: Дъщерята на меча
Преводач: Мирела Стефанова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 13 Юни 2014
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров
Редактор: Вихра Манова
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Мила Белчева
ISBN: 978-954-28-1532-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7024
История
- — Добавяне
56.
Японското военно разузнаване беше навлязло в своя разцвет след победата над руснаците, седемнайсет години преди раждането на Кейджи. Дотогава никоя толкова малка нация не бе успявала да победи друга толкова голяма. Никога в съвременния свят една азиатска сила не беше побеждавала европейска. И никога преди към победителя не се бяха отнасяли с такова презрение. Точно военното разузнаване бе победило руснаците — или поне така учеха Кейджи в офицерското училище — и заради тази победа разузнавателната дивизия се ползваше с почти безкрайното благоразположение на онези, които контролираха финансовите средства.
Сградата на военното разузнаване в Шова-ку беше един от продуктите на това благоразположение. Западняшка във всяко отношение, тя бе една от първите сгради в Токио, чиито оригинални спецификации включваха кабели за телефон. Издигаше се като остров, като атол в стил баухаус, извисяващ се над морето от керемидени покриви.
На четвъртия етаж, в стая с високи прозорци, генерал Мацумори крачеше напред-назад. Токовете на обувките му отекваха глухо върху бетонения под.
— Значи това е младият лейтенант Кияма — заговори Мацумори. — Закъснял, вир-вода, смърдящ на пот. Това по ботушите ти кал ли е, момче?
Погледът на Кейджи оставаше забит в отсрещната стена. Той не смееше да помръдне от стойката мирно, не се осмеляваше дори да раздвижи очните си ябълки.
Беше изненадан, че Мацумори е толкова загрижен за състоянието на униформата му. Генералът не носеше нито пистолета, нито меча си. Куртката му, обсипана с отличителните знаци на ранга му и бойни ордени, беше наметната около облегалката на стола му, а фуражката му лежеше на бюрото. Той крачеше напред-назад само по риза, със следи от бяло по мустаците и с множество ситни бръчици край очите, които разкриваха кариера, прекарана във взиране в карти и надничане през далекогледи. Имаше голям закръглен корем и ръце като буксирни въжета.
— Генерал Ито ми е стар приятел — каза Мацумори. Кейджи забеляза, че двамата бяха почти равни по ръст, макар генералът да беше по-едър, по-закръглен, по-мускулест. — Мой наставник всъщност. Той те препоръча, Кияма. Не проумявам защо.
— Моля да ме извините, генерал Мацумори. Повече няма да се повтори.
— Няма, не и в моята база. Ако не се появяваш тук десет минути по-рано, ще те пратя на въоръжен патрул в Югоизточна Азия, да се бориш с дизентерията.
— Да, сър.
Кейджи прекара първия ден от кариерата си във военното разузнаване, чистейки тоалетни.