Стив Байн
Дъщерята на меча (37)

37.

Ейджун Ясуда в никакъв случай не беше последният от претендентите. Славата на Тецуро Окума като майстор на меча се бе разнесла до всяко пристанище на островите, а някои мъже, разбира се, бяха дошли само за да зърнат едно от малкото останали творения на Иназума.

Следващият, който се появи, бе изминал целия път от Киото. Той беше твърде беден, за да си позволи пътуване с лодка, и бе изненадан и обезсърчен, когато узна, че мъжът, когото бе дошъл да предизвика на дуел, е мъртъв. Наричаше се Гоемон Кацушима и като научи новините, поклати наведената си глава.

— Колко жалко — въздъхна той. — Такъв мъж да умре при такава страхлива атака. Нека южните варвари и всичките им мускети да пропаднат в морето.

Дайгоро предположи, че Кацушима е около петдесетгодишен или някъде там. Той имаше дълги и неподдържани бакенбарди, а косата му бе разрошена, може би в резултат на продължителното пътуване. Кафявите му дрехи бяха избелели, сандалите износени. Дайгоро веднага го хареса — около него витаеше атмосфера на доброжелателност, която прахта от пътя не беше помрачила. Той се появи със завързани на гърба ръкави и подгънати до коленете панталони; накратко, бе дошъл да се бие. Нямаше да позволи да бъде изненадан и очевидно външният вид и удобствата не го вълнуваха особено. Дайгоро подозираше, че мъжът има какво да каже за пътя на Бушидо.

— Да, мъртъв е — рече Ичиро на Кацушима. — Ако сте дошли да се биете с Окума, ще се наложи да се изправите срещу мен.

— Дойдох да предизвикам Тецуро Окума — поклати глава Кацушима. — А сега излиза, че всъщност мен предизвикват.

— Добре — кимна Ичиро. — Предизвиквам ви тук и сега. Хубаво щеше да е да се изправите срещу меча на баща ми, но за съжаление брат ми гледа на нещата по различен начин.

— Дърво или стомана — отвърна Кацушима, — за мен няма никаква разлика.

— За мен също — каза Ичиро. — Бих предпочел най-истинското изпитание, стомана срещу стомана, но брат ми отказва да позволи на нашето прославено оръжие да зърне дневната светлина. Нека бъде бокен тогава и първият, който падне, губи.

Кацушима сви рамене, поклони се и остави настрани катаната си. Ичиро направи същото и Дайгоро се приготви да стане свидетел на поредния позор.

Мина по-добре от битката с Ейджун Ясуда, но не съвсем. Кацушима беше търпелив боец и удари Ичиро два пъти по ръцете, докато той се приготвяше да го мушне. Ичиро финтира и нанесе кос удар по китките му, също както в предишния дуел, но Кацушима нито извика, нито изпусна оръжието си. Накрая Ичиро се оказа по-бърз и с един удар подсече краката му. Когато претендентът падна на земята, Ичиро завърши двубоя със злобен удар в гърба.

Кацушима прие загубата и си тръгна, без да каже нищо. Дайгоро извика след него, предлагайки му храна и постеля за през нощта, но Кацушима дори не се обърна, за да поблагодари за поканата.

— Остави го да си върви — махна с ръка Ичиро. — Очевидно не желае гостоприемството ни.

— Можеш ли да го виниш? — попита Дайгоро. — Каза, че битката приключва с падането на единия, а после го удари, след като се озова на земята. В това няма никаква чест!

— А къде е честта в битката с детски играчки? Трябваше да ме оставиш да се изправя срещу него със Славна победа.

— Оплакваш се от битката с детски играчки, а след това се държиш като малко момче! Този мъж се съгласи да се бие, защото ти си син на Тецуро Окума! Нима смяташ, че Кацушима си е мислел, че баща ни те е обучавал само в боя с мечове? Не! Човек се учи на обноски от баща си, на добродетели, на чест, а ти не показа нищо такова!

— Внимавай, малки братко…

Дайгоро дори не го чу.

— Изпрати един почтен човек да споменава с лошо баща ни из цялата страна! Той ще разказва, че синът на Тецуро Окума е невъзпитан младеж, който разваля удоволствието на другите и нарушава собствените си правила, като удря противника си, след като е паднал на земята.

— Би трябвало да те зашлевя през лицето, малки братко. Внимавай какво говориш.

С дълбока въздишка, Дайгоро затвори устата си и отстъпи назад. Беше изгубил самообладание и се бе държал не по-добре от Ичиро. Сега и двамата бяха опозорили паметта на баща им.

— Ще внимавам какво говоря — отвърна той през зъби. — Но Гоемон Кацушима няма да го направи. Той ще измине целия път до Киото и във всяко село, където се спре, ще се разпространят слуховете за срамното поведение, на което е станал свидетел тук. Пътят Токайдо ще се напълни с фехтовачи, които ще искат да те победят.

Ичиро се подсмихна.

— Нека дойдат.