Метаданни
Данни
- Серия
- Съдбовните остриета (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Daughter Of The Sword, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мирела Стефанова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- alex1343 (2014)
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2019)
Издание:
Автор: Стив Байн
Заглавие: Дъщерята на меча
Преводач: Мирела Стефанова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 13 Юни 2014
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров
Редактор: Вихра Манова
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Мила Белчева
ISBN: 978-954-28-1532-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7024
История
- — Добавяне
62.
Кейджи се прибра вкъщи тъкмо навреме, за да чуе ужасната кашлица от задната стая.
— Всичко ще бъде наред — не спираше да повтаря тъничкото гласче на Хаяно. — Всичко ще бъде наред.
Във всеки друг ден той би попитал баща си как е майка му. Но сега, чувайки думите на Хаяно и знаейки кой ги произнася, си помисли, че те не са просто утешителни слова. Щом някой, който вижда бъдещето, каже: „Всичко ще бъде наред“, то Кейджи не виждаше причина да се тревожи.
Той намери баща си застанал до вратата на кухнята и наведен напред да гледа към стаята, откъдето се носеше кашлицата.
— Здрасти, татко — кимна му Кейджи. — Нека ти помогна с вечерята.
Семейството се нахрани заедно в задната стая — онкологът беше казал, че за Ясу е по-добре да стои далеч от пушек, тоест от кухнята и трапезарията — след което Хаяно посвири на своята шакухачи. Ясу й ръкопляскаше, но се стараеше да не се напряга много; всеки път, когато се засмееше, тя се превиваше от ужасна кашлица.
Същата нощ, докато Кейджи лежеше на възглавницата си и се взираше в тавана, той чу хълцащи звуци откъм краката си. Надигна се и видя, че Хаяно плаче.
— Какво има?
— Аз гозе ли съм, Кейджи-сан?
— Не знам. Така мисля.
— Не мога да видя мама.
— Знам, милинка.
— Не, не знаеш! — Хаяно удари с мъничкото си юмруче по татамито. — Ако ти не можеш да видиш майка си, значи тя не е тук. Ако аз не мога да видя моята, това означава, че тя няма да дойде. Защото аз виждам бъдещето, нали?
Тя избухна в плач. Плачеше във възглавницата си, после в ръцете си, след това на рамото на Кейджи. Той я притискаше към гърдите си и я полюляваше, докато сълзите й не се просмукаха в неговата юката и тя прекрати опитите си да се освободи. Най-накрая спря да плаче и използва ръкава на юкатата, за да си избърше носа. Не му пукаше. Държа я в прегръдките си, докато заспа и тъй като не можеше да понесе мисълта да я събуди, просто легна и я настани до себе си. Сгуши се до нея, сякаш тя бе собствената му дъщеря, и двамата спаха като умрели, спокойни, затоплени и без сънища.