Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съдбовните остриета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Daughter Of The Sword, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
alex1343 (2014)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Стив Байн

Заглавие: Дъщерята на меча

Преводач: Мирела Стефанова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 13 Юни 2014

Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров

Редактор: Вихра Манова

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Мила Белчева

ISBN: 978-954-28-1532-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7024

История

  1. — Добавяне

62.

Кейджи се прибра вкъщи тъкмо навреме, за да чуе ужасната кашлица от задната стая.

— Всичко ще бъде наред — не спираше да повтаря тъничкото гласче на Хаяно. — Всичко ще бъде наред.

Във всеки друг ден той би попитал баща си как е майка му. Но сега, чувайки думите на Хаяно и знаейки кой ги произнася, си помисли, че те не са просто утешителни слова. Щом някой, който вижда бъдещето, каже: „Всичко ще бъде наред“, то Кейджи не виждаше причина да се тревожи.

Той намери баща си застанал до вратата на кухнята и наведен напред да гледа към стаята, откъдето се носеше кашлицата.

— Здрасти, татко — кимна му Кейджи. — Нека ти помогна с вечерята.

Семейството се нахрани заедно в задната стая — онкологът беше казал, че за Ясу е по-добре да стои далеч от пушек, тоест от кухнята и трапезарията — след което Хаяно посвири на своята шакухачи. Ясу й ръкопляскаше, но се стараеше да не се напряга много; всеки път, когато се засмееше, тя се превиваше от ужасна кашлица.

Същата нощ, докато Кейджи лежеше на възглавницата си и се взираше в тавана, той чу хълцащи звуци откъм краката си. Надигна се и видя, че Хаяно плаче.

— Какво има?

— Аз гозе ли съм, Кейджи-сан?

— Не знам. Така мисля.

— Не мога да видя мама.

— Знам, милинка.

— Не, не знаеш! — Хаяно удари с мъничкото си юмруче по татамито. — Ако ти не можеш да видиш майка си, значи тя не е тук. Ако аз не мога да видя моята, това означава, че тя няма да дойде. Защото аз виждам бъдещето, нали?

Тя избухна в плач. Плачеше във възглавницата си, после в ръцете си, след това на рамото на Кейджи. Той я притискаше към гърдите си и я полюляваше, докато сълзите й не се просмукаха в неговата юката и тя прекрати опитите си да се освободи. Най-накрая спря да плаче и използва ръкава на юкатата, за да си избърше носа. Не му пукаше. Държа я в прегръдките си, докато заспа и тъй като не можеше да понесе мисълта да я събуди, просто легна и я настани до себе си. Сгуши се до нея, сякаш тя бе собствената му дъщеря, и двамата спаха като умрели, спокойни, затоплени и без сънища.