Диана Габалдон
Друговремец (31)

30.
Разговори край огнището

Каквото и да се бе случило между Джени и Иън след признанията й, явно бързо бяха решили проблема си. На следващата вечер, след като се нахранихме, седяхме във всекидневната — Иън и Джейми обсъждаха работата в чифлика в единия ъгъл, до гарафа бъзово вино, а Джени си почиваше, подпряла подутите си глезени на една възглавничка. Опитвах се да записвам някои от рецептите, които ми бе подхвърлила през рамо, докато работехме през деня, като от време на време я питах за неща, които бях забравила.

ЛЕК ЗА ЦИРЕИ, гласеше единият от листовете.

Три железни пирона, киснати за седмица в горчива бира. Добави шепа талаш от кедър и остави да се утаи. Когато потънат на дъното, сместа е готова. Налагай три пъти дневно, започвайки от първия ден на новолунието.

 

ВОСЪЧНИ СВЕЩИ, гласеше друг лист.

Отцеди меда от питата. Премахни, доколкото можеш, мъртвите пчели. Претопи питата с малко вода в голям котел. Обери пчелите, крилете и други нечистотии от повърхността на водата и я смени. Разбърквай често в продължение на половин час и позволи на водата да се успокои. Отцеди я и я използвай за подсладяване. Пречисти водата по този начин още два пъти.

Ръката ми се уморяваше, а още не бях стигнала до формите за свещи, за усукването на фитили и изсушаването на свещите.

— Джени — обадих се, — колко време отнема цялото правене на свещи?

Тя остави в скута си ризата, която кърпеше, и помисли.

— Половин ден да събереш питите, два да изцедиш меда — един, ако е топло, — един, за да почистиш восъка, освен ако не е много или ако не е много мръсен, тогава два. Още половин ден за фитилите, един-два за формите, половин ден, за да стопим восъка и да ги изсушим. Горе-долу седмица.

Слабата светлина от лампата и пръскащото капки мастило перо ми идваха в повече след труда през деня. Седнах до Джени и се полюбувах на миниатюрната дрешка, която бродираше с почти невидими шевове.

Кръглият й корем внезапно се размърда, когато обитателят му смени позицията си. Наблюдавах удивена. Никога не съм била толкова близо до бременна жена така задълго и не осъзнавах колко много се случва в утробата й.

— Искаш ли да пипнеш? — предложи Джени, когато видя, че зяпам корема й.

— Ами…

Хвана ме за китката и постави ръката ми на корема си.

— Ето тук. Само почакай, скоро пак ще ритне. Не обича да лежа по гръб. Става неспокоен и се размърдва.

Така и се случи — изненадващо силен тласък повдигна ръката ми на няколко сантиметра.

— Божичко! Силен е!

— Да. — Джени потупа корема си с гордост. — Ще е прекрасен, като брат си и баща си. — Усмихна се на Иън, чието внимание бе отвлечено от списъците на животните за разплод към нея и бъдещото му дете. Джени добави, като ме сръчка: — Или дори като безполезния си риж чичо.

— Какво? — Джейми вдигна глава. — На мен ли говориш?

— Чудя се дали се обърна на „риж“ или „безполезен“? — подпита ме тихичко Джени и пак ме сръчка, а на Джейми отвърна мило: — Нищо, нищо, сърце мое. Просто обсъждахме възможността новото да има нещастието да прилича на чичо си.

Въпросният чичо се ухили широко и дойде при нас, като приседна на възглавничката. Джени отдръпна крака, за да му направи място, и ги сложи в скута му.

— Разтрий ми ги, Джейми — примоли му се. — По-добре се справяш от Иън.

Той се подчини, а Джени се облегна назад и притвори блажено очи. Пусна ризката, която бродираше, на корема си, който все така се надигаше, сякаш негодуваше. Джейми зяпаше в захлас движението, точно като мен преди малко.

— Не е ли неудобно? — попита. — Някой да се премята така в корема ти?

Джени отвори очи и направи гримаса, когато по протежението на корема й премина нещо като вълничка.

— Мда. Понякога имам чувството, че черният ми дроб е целият в синини. Но най-често усещането е приятно. Като… — Тя се позамисли, а после се усмихна на брат си. — Трудно е да го опиша на мъж, нямате нужната анатомия. Не мисля, че има как да ти кажа какво е бременността, все едно ти да ми опишеш какво е да те ритнат в топките.

— А, това мога дори да ти го покажа. — Той се сви, хвана се между краката и подбели очи, като нададе ужасяващ тътнещ стон.

— Не е ли точно, Иън? — попита и завъртя глава към табуретката, на която Иън се превиваше от смях, подпрял дървения си крак на огнището.

Джени постави деликатно стъпало на гърдите му и го избута назад.

— Добре, смешнико. В този случай се радвам, че си нямам топки.

Джейми се поизправи и отметна няколко кичура от челото си.

— Не, наистина — настоя заинтересуван, — само до различната анатомия ли опира? Как би го описала на Клеър? Тя е жена, нищо че още не е раждала.

Джени изгледа талията ми преценяващо и отново усетих онази малка, не съвсем физическа болка.

— Хм, може би. — Говореше бавно, докато формулираше думите в ума си. — Първо си чувстваш кожата много изтъняла. Усещаш всичко, което те докосва, дори дрехите си, и то не само на корема, но и по краката, по хълбоците и по гърдите. — Ръцете й се вдигнаха несъзнателно до тях и докоснаха ленения плат отгоре. — Усещаш ги тежки, налети… и са много чувствителни по връхчетата. — Малките заоблени палци ги докоснаха и зърната се надигнаха под плата. — И, разбира се, си едра и непохватна. — Джени се поусмихна с лека горчивина и потърка ханша си, където се беше ударила в една маса. — Заемаш повече място, отколкото си свикнала. — Но ето тук — ръцете й се сключиха над корема, — тук усещаш всичко най-силно, разбира се.

Погали го, сякаш галеше детето си. Очите на Иън следяха движението на дланите й, нагоре и надолу. Джени продължи със смях, като побутваше корема на брат си с палеца на крака си.

— В първите дни е като газове. Ето тук, като мехурчета. Но след това усещаш детето, като риба на кукичка, която се измъква и се скрива обратно в дълбокото. Подръпва бързо, но всичко отминава толкова скоро, че не си сигурна, че си го почувствала.

Сякаш възнегодуваше срещу това описание, невидимият й придружител се размърда напред-назад и стомахът й заизпъква ту оттук, ту оттам.

— Предполагам, че вече си съвсем сигурна — отбеляза Джейми, следейки с удивен поглед движенията.

— О, да. — Тя сложи ръка на корема си, сякаш за да успокои бебето. — Спят, понякога с часове. Понякога се страхуваш, че е умряло, когато дълго не помръдва. После се опитваш да го събудиш. — Ръката й рязко притисна едно място отстрани и получи рязък отклик. — И се радваш, когато отново те изрита. Но не е само бебето. Чувстваш се подута отвсякъде, към края. Не те боли… просто си така презряла, че имаш чувството, че ще се пръснеш. Сякаш е много важно да те докосват внимателно. — Джени вече не ме гледаше. Беше се взряла в съпруга си и знаех, че вече за нея нито аз, нито брат й сме наоколо. С Иън излъчваха интимност, сякаш често бе разказвала тази история, но все още не се бяха уморили от нея.

Понижи тон и ръцете й отново се вдигнаха към гърдите, тежки и привлекателни под финия корсет.

— През последния месец започва да се появява млякото. Усещаш как се пълниш, по малко всеки път, всеки път, когато детето се размърда. И тогава изведнъж всичко се втвърдява и заобля. — Отново обхвана корема си. — Няма болка, а само нещо като задъхване, а после гърдите ти изтръпват и напират, като че ще експлодират, ако няма кой да суче. — Затвори очи и се облегна назад, галейки огромния си корем, сякаш с жестове произнасяше заклинание. Хрумна ми, че ако някога е имало вещици, Джанет Фрейзър би била съвършена такава.

Задименият въздух бе изпълнен с унеса, пропил стаята — чувството в корените на похотта, ужасният копнеж за сливане, за творене. Можех да преброя всеки косъм по тялото на Джейми, без да го поглеждам, и знаех, че всеки от тях е настръхнал.

Джени отвори очи, тъмновиолетови сред сенките, и се усмихна на съпруга си, бавна, богата на обещания извивка на устните.

— А късно, в последните седмици, когато детето се движи много, понякога чувството е както когато мъжът ти е в теб, когато навлиза дълбоко и се излива в теб. Тогава, когато възбудата ти тупти заедно с неговата — такова е, но много по-голямо. Преминава по стените на утробата ти, изпълва те цялата. Тогава детето притихва и сякаш него си приела в себе си, цялото и наведнъж. — Ненадейно се обърна към мен и заклинанието се развали. — Затова искат понякога… — Тя се усмихна право в очите ми. — Искат да се върнат.

* * *

След известно време Джени се надигна и се понесе към вратата, като хвърли поглед към Иън, като го притегли сякаш като железни стружки към севера на компас. Спря до прага, за да го изчака, и премести поглед към брат си, който не помръдваше край огнището.

— Нали ще наглеждаш огъня, Джейми? — Изтегна се и изви гръб, странна успоредица на извивката на корема й. Иън прокара ръка по гръбнака й. Тя изстена и след миг ги нямаше.

И аз се протегнах, изпъвайки ръце нагоре — уморените мускули приятно се напрегнаха. Ръцете на Джейми се смъкнаха от двете ми страни, към хълбоците. Наведох се към него и придърпах пръстите му напред, като си представих как обгръщат издутината на наше собствено неродено дете.

Когато обърнах глава, за да го целуна, видях малкото телце в края на канапето.

— Виж. Забравили са малкия Джейми. — Момченцето обикновено спеше на легълце на колела в стаята на родителите си. Тази вечер беше заспал край огъня, докато сме разговаряли на по чаша вино, но никой не се бе сетил да го сложи да спи. Моят Джейми обърна лице към мен и отмести мой кичур от носа си.

— Джени никога нищо не забравя — рече. — Подозирам, че с Иън не искат компания точно сега. — Ръцете му ме прегърнаха през кръста и се засуетиха с връзките на полата ми. — Добре му е там.

— Ами ако се събуди?

Тършуващите му ръце стигнаха до охлабените краища на корсета ми. Джейми повдигна вежда към легналия на една страна свой племенник.

— Лошо няма. Рано или късно ще трябва да разбере какво да прави, нали? Не искам да е невежа като чичо си. — Хвърли на пода пред огнището няколко възглавници и приседна, като ме придърпа със себе си.

Пламъците лъщяха по сребристите белези на гърба му, сякаш наистина бе човекът от желязо, както някога го бях обвинила, и металното ядро се подаваше през процепите в крехката плът. Прокарах пръсти по белезите, един по един, и той потръпна от докосването ми.

— Смяташ ли, че Джени е права? — попитах по-късно. — Мъжете наистина ли искат да се върнат обратно? Затова ли правите любов с нас?

Дъхът от смеха му раздвижи косата край ухото ми.

— Е, не е първото нещо, което ми минава през ума, когато те слагам в леглото, сасенак. Никак. Но пък… — Ръцете му докоснаха леко гърдите ми и устните му се затвориха около едното ми зърно. — Но и не бих казал, че изцяло греши. Понякога… да, понякога ми се струва, че би било хубаво отново да съм вътре, в безопасност… цял. Знаем, че не можем, и навярно това ни кара да искаме да се множим. Ако самите ние не можем да се върнем, можем да дадем на синовете си този дар, поне за малко… — Той тръсна глава и рамене внезапно, като подсушаващо се куче.

— Не ме мисли, сасенак — промълви. — Разкисвам се, когато пия вино от бъз.