Фридрих Незнански
Голямата игра (21)

5

— И какво? — ревеше Гоша и се мяташе из хола на дома си. — Къде е той? Къде е синчето? Да не е Рамбо? От Акапулко изчезнал, сега избягал от Техеран!

— По-скоро като бабината питка от приказката — подсказа Русих-старши.

— Костюха, какво става? — Гоша застана пред него.

Гоша изглеждаше объркан. Без да дочака отговор, хвана от антикварната масичка бутилката с френския коняк и започна да пие направо от гърлото. Едва след това се успокои малко.

— А ти искаше да ме одереш с още два „лимона“ — каза Гоша пресипнало. — Поне знаеш ли как е станало? Хайде, там нашите са били пияни, Серьога и Андрей, царство им небесно… Но тук — най-добрите бандити на света! С документи, с всичко…

— Кадуев казва, че уж някакъв американец го преследва навсякъде. И всичко му проваля. Сякаш специално са му го залепили отзад.

— Кой? Какъв американец? И ти вярваш на този Кадуев?

— Там наистина има нещо неясно — каза Русих-младши. — Те завладели самолета, а този янки сам ги изпозавързал. В Техеран вече влезли в посолството, взели им документите и онзи изведнъж се появил, вдигнал врява, стрелба, едва избягали…

— И всички са здрави? — попита Гоша.

— Там е тя, нито една драскотина — каза Русих-старши.

— В самолета май бил счупил на едного ребрата, на друг ръката — допълни по-малкият.

Гоша ги гледаше мълчаливо. Бялото на очите му постепенно порозовяваше.

— Какво ми разказвате тук приказки? — попита тихо. — Какви ребра? Струва ми се, че ви питам за друго…

— Засечка — въздъхна по-големият брат. — И аз не мога да разбера… Не ме гледай така! Кого друг да изпратя в Техеран? Своите? Че там първият милиционер ще ги спре. Защо са без бради, защо мутрите им са рязански? С това разполагаме! Откъде да знам ти ли си се полакомил, или някой друг ги е подкупил. Въпросният американец, примерно. И са устроили този спектакъл…

— Значи аз съм се полакомил, така ли? — Гоша се намръщи. — А кой смъкна кожата от моя приятел Джамил за святото дело, като му взе тези два „лимона“, а? — попита той и премина на шепот. — Мислехте, че няма да науча ли?

Той им се закани с пръст. Братята мълчаха.

— А на Кадуев и цент не сте показали от двата милиона. Дори не сте му дали да ги помирише. Какво мълчите? Или си мислехте, че Джамил нищо няма да ми каже по този въпрос?

Братята се спогледаха.

— Имам грях — каза по-големият. — Искахме отначало да споделим, но после решихме, че ще викаш. Нали си ни праведен. Макар че трябваше да се дели по справедливост. — Той пак се спогледа с брат си.

— Разчитали сте, че бандюгите ще свършат вашата работа и всичко ще бъде скрито-покрито? А на мен Джамил ми оскуба плешивата глава заради вас.

Гоша се закашля. Братята мълчаха, загледани в пода.

— И какво мислите сега? — попита Гоша, след като задиша равномерно.

— Всичко ще ти дадем! — каза по-малкият.

— Ама не на мен! — пак ревна Гоша. — На него! И то с лихвите! Учете се, идиоти, как да общувате цивилизовано с такива като него. На вас ви дай само да грабите. А после се чудим защо по цял свят нас, руснаците, ни броят за бандити… Разбрахте ли ме?

Братята започнаха да сумтят и неохотно кимнаха.

— Запомнете! — удряше с юмрук по дръжката на креслото. — Това е нефт! Международна стока! Тук трябва да им съгласие, да се дели. А като не можете, не се навирайте, не ми разваляйте репутацията на делови човек… — Той чак прегракна и се хвана за сърцето.

Братята продължаваха да мълчат.

— На куково лято ще му ги върнете — каза изведнъж Гоша. — Знам ви аз. Но тогава, братлета, се сърдете на себе си.

Телефонът зазвъня. Гоша погледна часовника на пода — от седемнадесети век.

— Ето, точно навреме. Спътникът тъкмо е излязъл на хоризонта… Мислите, че не му говорих? Джамил, казвам, имаш милиарди! Какво ти струват две милиончета за нашата бедност? Едно е, вика, да бяха ме помолили като човек. Друго — да ги вземат с измама. И кого да измамят? — Гоша вдигна ръце към тавана. — Искрения приятел на Русия, съчувстващ на реформите! Да измамите такъв човек!

Телефонът не спираше да звъни. Гоша прекъсна тирадата си, хвана апарата и го подаде на по-големия:

— Кажи му го лично. Поднеси си извиненията. Кажи, че ще ги върнеш с лихвите. Пред мен го кажи. А лихвата нека той да я каже. Всичко ли разбра?

Костюха взе слушалката:

— Джамил… Ами кой? Тюмен?

И подаде слушалката на домакина.

— Какво пак — намръщи се Гоша. — Какво става пак там? Кой се обажда? Е, здрасти, Ганус, здрасти. Какво? Кога? И кой? Каква ти прокуратура! Ах, говеда… Тя на кого и с какво пречеше? И Чердака ли? Той как се е оказал там? Томилин? Ама той върнал ли се е вече? Разбрах… После пак звънни… — И хвърли слушалката на масата. Хвана се за главата, замуча така, сякаш го болеше зъб.

— Какво се е случило? — попита по-големият брат.

— После, Костюха, чакай… — Той вдигна към братята очи, пълни със сълзи. — Убили са Елена. Заедно с Чердака… Със собствените си ръце я поднесох на приятеля си като законна съпруга.

— Томилин? — опита по-големият. — Убил Ленка?

— Ами да… На кого я поверих? Нали бяхте на сватбата им, помните ли? Тя още ридаеше след църквата: Гоша, на кого ме даде? А аз, сами знаете, не можех да се разведа. Е, срещах се с нея… Един-два пъти седмично. И заподозрях Томила. Пратил Чердака да я следи. Разбрах аз, казвам на Чердака: недей да следиш за това, ясно ли е? Следи да не ни пипне някой, когато сме двамата с нея. А той, мръсникът, докато аз съм ходел из столицата, сам се пъхнал под одеялото й…

— Тя винаги е била със слаби ангели — каза Костюха и веднага млъкна, щом срещна бесния поглед на домакина.

— Тя давала ли ти е? Поне веднъж? — изсъска Гоша.

— Не бе. Не съм си искал — Костюха поклати глава.

— Лъжеш! Натискаше й се, и то неведнъж. — Домакинът удари с юмрук по дръжката на фотьойла. — Тя ми казваше как си протягал лапи…

— На пияна глава какво не става — застъпи се по-малкият брат. — Аз например също съм бил на автопилот. Но тя се пазеше. Обидно беше, че се падна на Томила.

— Зоя! — извика Гоша през рамо. — Я ела, да ти кажа нещо… Знам аз, стоиш зад вратата и подслушваш…

Зоя, във вечерна рокля, гримирана — мигли като стрели, се позабави и влезе в хола.

— Пак ли са очистили някого?

— А ти не чу ли? — попита домакинът.

— Ти така ревеше… И си помислих: пак някой приятел е хвърлил топа.

— Не е приятел… Ленка Томилина! Направо в леглото с Чердинцев ги гръмнали.

— И защо толкова се развълнува? — попита тя. — Че я спипали с чужд мъж? Нали си има мъж! Сигурно той ги е гръмнал.

— Томила — никога! — каза Льоха. — Интелигент е той. Друг да прати — може. Но сам — никога.

— Закъде си се издокарала толкова? — попита домакинът и я привлече към себе си.

— Нали сам казваше, на прием в посолството… забрави ли вече?

— Рано е още. — Гоша пак погледна часовника си. — Има почти пет часа до приема.

— Гледам, прекалено си се развълнувал заради твоята Ленка, за всичко си забравил. Пусни ме! И дори си се просълзил.

Тя се изскубна от него и излезе от хола. Гоша разпери ръце.

— Върви, че говори с нея…

— Мислиш ли, че Томила не е замесен? — попита по-големият брат, като си наля коняк.

— Ще се заемеш ли с разузнаването? — погледна го домакинът. — Аз не съм прокурор — рече Костюха. — Но мога да разузная.

Тримата пиха мълчаливо, без да се чукат.

— Ще отидеш ли в Тюмен? — Льоха се обърна към Гоша. — Кога е погребението?

— Би трябвало — въздъхна Гоша. — Разхайтили сте се в мое отсъствие… Но ако говорим честно, повече ме тревожи нашият южен фланг.

— Синчето вече се върна под бащиното крило — каза Костюха. — Охраната е такава, не можеш да припариш. Сега е най-подходящото време да преминем на втория вариант.

— Пак ли твоите чеченци? — намръщи се Гоша. — Защо не намериш други? Тези вече се издъниха.

— Казах на Кадуев — произнесе Костюха, без да бърза. — Само не ми викай, че били се издънили и прочие. Сега са още по-озлобени. Преди работеха без фалове, без нито една засечка, разбираш ли? А сега две издънки поред.

— Три! — показа на пръсти Гоша. — В Акапулко и две в Техеран. Не знам вече дали ще се справят с тази певичка, или каквато е там.

— Ами няма други. И друг начин да се затвори устата на това синче няма — отвърна Костюха. — Така че стой кротко и не скачай. Чеченците са много печени по крадене на жени.

— Ако американецът пак не ги пресече — отбеляза Гоша.

— Около американеца има много неясни работи — каза Льоха.

— Казват, че май е руснак. Нещо като емигрант. Чатка всички езици, владее разни хватки… Специално ли са го готвили, какво?

— ЦРУ си няма друга работа — усмихна се Гоша. — Добре де. Спираме на този вариант. Пари искат ли?

— Не. Казват, било въпрос на чест. Сами, казва, горим от желание да поправим грешките си. Задават се и по-сериозни работи.

— Мансуров? — попита бързо Гоша. — Та той е в Москва.

— Е… Чувал с пари. Всички го гледат в устата. Сега е в предварителния арест на „Петровка“. Започнал много да се раздава в тяхното посолство и ония извикали милицията.

— Добре ще е да го подържат малко повече — рече Гоша. — Това може ли да се уреди?

— Сега с него се занимава МУР — отговори Костюха и се почеса по врата. — Щом не го пускат под гаранция, сигурно също е направил нещо.

— Или още не им знае цената — добави по-малкият брат.

— А, виждам, че знаете всичко — заключи Гоша. — А на мен сега нищо не ми идва наум…

Братята замълчаха, имитираха съчувствие на лицата си.

— Ах, ако го е свършил Томила! — заплашително изръмжа Гоша.

— Изобщо не разбирам защо го взе толкова близо — каза Костюха. — Отдалеч се вижда, че не е наш човек.

— Един дявол знае — въздъхна Гоша. — Е, хайде още по една — и да се пръскаме. Защо ви извиках? Поне това разбрахте ли?

— Какво има да разбираме — отговори Костюха, докато наливаше на себе си и на брат си. — Искаше да ни устроиш очна ставка с Джамил… А ние сами дойдохме да си признаем.

— Той сигурно се търкаля в харема си, а ние тук ще чакаме — рече Льоха.

— Не му остава много — засмя се Костюха. — Веднъж ходих с него на турска баня и му разгледах стопанството. Останало му е да пикае по веднъж, а не за харем…

Телефонът прекъсна смеха им. Гоша грабна слушалката.

— Алексей Акентиевич! — Гоша дори се понадигна. — Да. Приготвяме се с жена ми… Кое посолство беше, поне ми припомнете. Аха, грузинското. А имаме ли нужда от тях, от грузинците? Разбрах. Пък и те трябва да разберат… Какво имат там — Поти, Сухуми? Няма нефтен терминал… Може би поне този път ще дойдете? Ах, президиум на Министерския съвет… Защото съпругата ми наду главата. Все ходим, казва, из бившите съюзни… И вашата ли казва същото? Ето, виждате ли. Следващия път да е поне във френското. За разтоварване. Че вече ми писна, да ви кажа, от нашите бивши братя от Съюза. Ние сме най-бедните, а на това отгоре тия ни гледат в устата… Значи засега не ги хващаме за гърлото, така ли? Но ги предупреждаваме. Правилно ли ви разбрах?

Затвори и се провикна:

— Зойка! Днес ще ходим при грузинците! Облечи нещо по-хубаво и да не се оклепаш със сос…

— Защо, да не сервират шишчета? — попита Льоха.

— По-лошо — рече важно Гоша. — Сациви с лобио. Апетитно готвят, да ги вземат дяволите! Викат готвачи от ресторант „Арагви“. Отначало всички пият само сухо и дават сандвичи. А после като налетят… Само хрускане се чува. Особено конякът им — „Тбилисо“ се казва. Това не ви е нито френският, нито дори арменският… Пийнеш от него и си мислиш: за чий ми е цялата тази политика и икономика!

— Сигурно го карат специално — въздъхна Костюха.

— Млад си още — успокои го Гоша. — Има време да ти покажем как трябва да се пият националните напитки. Какво става с този Джамил? Пак ще замине спътникът.

— А защо не използват Луната? — попита Льоха. — Виси цяла нощ над земята без никаква полза.

— Мен ли питаш? — Гоша вдигна вежди. — Американците питай. Знаеш ли какви пари трябва да се вложат!