Фридрих Незнански
Голямата игра (14)

13

— Е, спомни ли си къде може да си виждал моята тръба^[1]? — Гоша тежко вдигна глава от масата и с мътен поглед изгледа Олег Томилин.

— Каква тръба? — изстина Томилин, докато оглеждаше насъбралите се.

— За гледане — подсказа Конопльов, на когото много му приличаше ролята на подмазвач.

— Не… — Гоша повъртя показалец пред носа на Томилин. — Тази, през която ще излетиш…

— Стига, Гоша — направи физиономия Костя Русих. — Времето лети, времето… Проблемът е неотложен. А ти пак за някаква си тръба. Поникнала ти е на пъпа.

— На него му е поникнала — рече обидено Гоша. — Лепнал се за мен: откъде имаш тази тръба, та откъде? Виждал я бил някъде. А пък аз му казвам: не може да си я виждал, Олег! Защото е в единствен екземпляр. Адмирал Нелсън е гледал през нея с единственото си око. При Трафалгар… Убиват го и тя попада при мен по най-непредсказуемия начин. Истината ли казвам? — попита той заобикалящите го. — Кажи, Костюха, и ти, Льоха… Или ти, Конопльов… Извинявай, не те наричам по име, защото си адаш на моя приятел. Да не взема да ви объркам. Та какво казваше там за „лимоните“? — обърна се той към Русих-старши. Малко ли са ти? Виж колко има във фруктиерата! С коняка ще вървят идеално!

Гоша се перчеше, както винаги, говореше глупости.

— Не се прави на палячо! — злобно му каза Русих-старши. — Не си толкова пиян. Прекрасно знаеш за какво става дума. И за кого… Само си губим напразно времето. Трябва да им отговорим, разбираш ли? Да — да, не — не!

Те седяха петимата в кабинета на Гоша със спуснати завеси на прозорците под слабата светлина на нощните лампи. Както винаги, масата се огъваше от вкусни неща.

Томилин чувстваше как по челото му избива студена пот. Той пък защо е извикан тук? За да му напомнят за нещастния далекоглед?

Все пак го е виждал някъде. Но след спора дори забрави за него. Братя Русих гледат злобно, не разбират какво правят тук той и Конопльов. За Конопльов е ясно. Зяпа стопанина в устата. Дали не разчистват за него стълбицата към креслото на генерален директор на „Сургутнефтгаз“?

Не му се искаше да мисли за това. А трябва. Непокорните „генерални“ един след друг отиват в гроба, непокорни по отношение на държавната компания „Транснефт“, в която истински управител е стопанинът на този дом…

Някога Гоша живееше в полуподземно комунално жилище в предградията на Красноярск. Дали не е оттам стремежът да си построи този огромен студен дом, за да компенсира преминалото в теснотия и обиди детство?

А формалният директор на „Транснефт“ е далеч, във висшите етажи на Белия дом и кремълските покои. Често звъни на Гоша, дава наставления, предлага. Гоша слуша вежливо, съгласява се, но всичко прави по свой начин.

Бидейки само управител на едно от поделенията в Сибир, той е фактическият стопанин на огромния концерн. Но кисне непрекъснато тук, в Москва. Отказва се от високите длъжности, но от реалната власт — никога. Не му е нужно да обикаля високите кабинети. Има кой да го представлява там. Гоша няма подходяща биография. Може властите да не харесат предишните му ходения по затворите по разни членове и параграфи.

Ще дойде време и такава биография може би ще послужи като катапулт към върховете на властта. Само такива като него, проверени в живота, с яка ръка, с дълбоко разбиране на човешката същност, каквото може да има бивш затворник, хора, умеещи да хващат бика за рогата, ще изведат Русия от пропастта. Гоша е убеден в това. Но това ще дойде после. Сега трябва да се оправя с това, което има. Да вземем пак Баку. Отцепиха се от Русия и мислят, че сега са самостоятелни. Ще се наложи да поправи самозабравилите се другари. И да насочи техните нефтени и доларови потоци в нужното за Гоша, значи и за Русия, направление.

Гоша умее да улавя проблема, да го види в цялост и неделимост, за разлика от онези, които могат да видят само малък фрагмент. Това не можеш да му го отречеш. Но горката Русия, нима не може да мине без такива като Гоша?

Томилин се повъртя на стола си. Какво нещастие, че някога бе в един клас с него. Не му провървя, макар отначало да не изглеждаше така.

Сега Гоша има нужда от такива като Конопльов. Приятелите си Ивлев и Бригаднов прати на оня свят за непокорство. Не лично, естествено, но по негова заповед. Има ли разлика? А сега него, Томилин, го очаква същото. Не заради проклетата тръба-далекоглед, не. Далекогледът е предлогът. Просто не знае за какво да се заяде. Гоша ще свърши това, което е замислил. Няма да стане в „Метропол“, където е отседнал Томилин. Всеки път, преди да отвори вратата на волвото, шофьорът наднича с помощта на огледалце по дъното, после проверява двигателя. Хората гледат и се смеят. Нека се смеят. Покритото мляко котките не го лочат.

Дали пък да не поговори с Гоша с добро? Не тук, не в Москва, където всичко мирише на продажност и предателство, а там, в родния Сибир, край огъня, след риболов, Гоша толкова обожава да ходи за риба…

Докато мислеше за това, Томилин дори се изпълни с топло чувство към съученика си, с когото неведнъж бе ходил за риба на Енисей. И веднага трепна — Гоша го бутна с лакът.

— Заспа ли? Сега ще говоря с тях, разбра ли? Два лимона, а? На куково лято…

Русих-старши започна да набира кодове и номера на телефони. Всички чакаха търпеливо.

— Я ми напомни как му беше името — каза Гоша, когато взе слушалката.

— Ибрахим Кадуев — обади се Льоха Русих.

— Ибрахим? — рече строго Гоша по телефона. (Сякаш хич не беше пил!) — Аз се обаждам, аз… Позна ли? Слушай сега, драги… Няма да ти дам два милиона. Разбра ли ме? Досега всичко си правил за благото на чеченския и на руския народ. А ето че вдигна цената. Не е хубаво, драги. Първо ме изслушай, после ще прекъсваш. Обясни ми едно — като не ти дам и грош, какво ще правиш? Ще пуснеш охраната на президентското синче? И какво по-нататък? Да стане скандал, така значи? Нека да пускат нефта през Турция, така ли? Не, ти ми кажи, щом си толкова умен! Кажи ми кой съм аз? Аз съм този, който пречука твоя най-главен! Ами да, бомбата от самолета… А кой го насочи? Не бомбата бе, самолета. По същия начин ще се оправя и с теб, искаш ли? Сега ще звънна в полицията на Техеран и ще кажа, че ти и бандата ти сте хванали съпровождащите лица на президентския син на приятелската държава Азербайджан. И ги задържате насила, като възнамерявате в близките часове да завладеете самолета на въпросното синче… Искаш ли още сега да го направя? Имай предвид, приятелче, ти си опасен, а аз съм още по-опасен. С мен и такива като мен още не си си имал работа! Ясно ли е? Ясно. Значи ще го направиш безплатно. На обществени начала. Иначе ще те накарам да платиш, за да мълча аз. И да не съм чул повече неприлични заплахи по мой адрес!

Гоша затвори телефона. Конопльов пръв заръкопляска възторжено, след него и братя Русих.

— Ето така се действа — каза Гоша. — Само такъв разговор разбират… А ти, Олег, защо не ръкопляскаш? Пак ли искаш да се различаваш? Пак ли искаш да вървиш по свой път? Да не си като всички?

Той се обърна към присъстващите:

— Какво искате — от интелигентско семейство. Нищо не му е като у хората. От известно време праща шофьора си да му проверява колата и онзи пълзи под пода по шкембе.

Пръв се засмя Конопльов, но този път братята не го подкрепиха.

— Страх го е, че ще му сложат отдолу бомба — продължаваше Гоша. — И изобщо го е страх. А това значи — не му е чиста работата. Значи има от какво да го е страх.

— А ти защо вземаш всички на мушка? — навъси се Русих-старши. — Какви сме ти ние? Членове на Политбюро при другаря Сталин?

— Ами не може иначе — тръсна глава Гоша. — Разбери, драги мой, не може по друг начин! Аз съм разговарял там с умните хора зад телената ограда, те ми разясниха всичко най-подробно. Какво е правил твоят другар Сталин? Ограбвал е банки, без да му мигне окото, прекарвал си времето не по-зле от другите. — Той се обърна към Томилин: — Ето, ти получи висше образование, а аз съм с пети клас. И какво от това? Нали аз ти дадох и длъжността, и жената красавица, а не ти на мен.

— Боде ти очите неговата диплома, боде… — засмя се Русих-старши. — Хайде по още една! За теб, Гоша!

— Хайде — врътна глава домакинът и пак стана пиян.

Учудваща беше неговата способност. Трезвен човек може да се преструва на пиян, но как пияният се преструва на трезвен? Гоша го можеше.

— И какво искаш от мен? — Той гледаше с пияни очи Томилин. — Говори защо си дошъл? И защо пак без Елена?

— Нали сам ме повика — отговори Томилин.

— Аз? Да бе. Исках с очите си да видя как шофьорът ти пълзи по корем под волвото.

Конопльов отново започна да се тресе от смях като навита пружина.

— Купи си мерцедес 600! — продължаваше Гоша. — Пари ли нямаш? Ще ти дам! Нали съм ти длъжник. Затова че ме измъкна от улицата.

— Нищо не ми дължиш… — Томилин гледаше смутено Гоша.

Няма нищо по-лошо от това да изгубиш физиономията си. Да покажеш, че си се уплашил. Ще те смачка като червей. Гоша няма нужда от приятели от детството. Него, Томилин, вече няма да го спаси никакво ходене за риба.

— Аз съм ти длъжник — рече Томилин. — За милион и половина тона нефт, които ти уж пусна по тръбопровода си. За длъжността, за жената.

— Нима? — присви очи Гоша, задържайки с ръка Русих-старши. — Почакай, Костя, нека се изкаже.

— Нищо не ти дължа! — изтърси Томилин. — Нито копейка! Можеш да ми одереш кожата, вече ме измами с петдесет хиляди тона. На кого ги продаде?

— Олег, докато не подпишеш годишния баланс, няма да се отчитам пред теб — отговори Гоша спокойно и отново изтрезня. — Кого съм измамил, на кого съм продал — не е твоя работа.

— Балансът си е твой — рече Томилин. — Но все пак човек не постъпва така с приятелите си.

— Детска градина… — подсмихна се Русих-старши и побутна с лакът задрямалия си брат. — Чу ли? И ти ми казваше: не бива така с родните братя… А иначе как да се отърве човек от по-големия си брат?

— Точно така — закима Гоша. — Учи се, Олег, докато сме живи… Хайде още по една, после ще се изясняваме.

Пиха. Томилин не си доизпи чашата и Гоша погледна към него неодобрително.

— А сега всички на сауна! — изкомандва Гоша. — С обслужващ персонал. Тайски масаж. Не сте ли опитвали още? Да те масажира някоя с тялото си. Препоръчвам ви го… Но най-напред вие, братята, се отчетете за Баку. Какво се е случило в Акапулко, разбрах. Малка издънка. Но всичко може да се поправи. Мисля си: Ибрахим няма ли да ни подведе? Според мен той ме разбра правилно. И със синчето нещата ще се уредят както трябва.

— Ще щурмуват посолството? — попита Русих-младши.

— Защо? — обади се брат му. — Просто ще го вземат оттам. Имат документи — взели са ги от тези, които са хванали. Ще се преоблекат, ще се избръснат…

— Трябва да се бърза — каза Гоша. — Че като възстановят връзката, ще разберат кой кой е… Ще се наложи да очистим синчето. А не ми се искаше.

— Ибрахим си знае работата — увери го Русих-старши.

— Ти, Костюха, ми говореше същото и за Серьога и Андрей — прекъсна го Гоша.

— Натряскали се, кучите синове — измърмори Костя, — отпуснали се. Мислели, че не е възможно да избяга оттам. Има още един вариант. Резервен. Ние с Льоха — той пак разтърси заспиващия си брат — искахме да го предложим. Това синче има мадама в Баку. Видяхме я на приема, хубава е, мръсницата, хем минава четирийсетака. Артистка там. Та Алекпер, абе синчето на президента, е лудо по нея. Направо е откачил. Серьога разказваше: як мъж, и сълзи лял за нея, и тайно писал стихове. На руски език, представяш ли си? Искал да се удави заради нея.

— Не е хубаво — сурово изрече Гоша. — Е, като сте го хванали за заложник — хванали, но защо се гавриш сега?

— Та си помислихме — дали да не я спипаме? Да пуснем малкия при баща му, а да хванем нея и да го предупредим: ако кажеш и думичка…

— А той защо ни е? — направи физиономия Льоха, като разтърка очи. — Да го ликвидираме и край!

Гоша си наля коняк и го изпи, вече без да кани никого.

— Колко лесно — каза той. — Да очистим президентския син! Чичо ти ли ще пресмята последствията вместо теб? Щом знаят кой го е отвлякъл, ще знаят и кой го е ликвидирал. Представяш ли си какво ще направи татенцето? На Русия. Пълен завой обратно. А ние трябва да мислим за нея, за майчицата Русия. И малко за себе си. При това той е председател на международния консорциум! Не се ли сещаш кого ще сложат на негово място? Другото синче. Или племенника. Все едно. Със сигурност заклет враг на Русия. Нужно ли ни е това на дадения етап? Теб питам?

Льоха изломоти нещо в отговор. Уж се съгласи, но някак без ентусиазъм.

— Те трябва да пуснат лайнения си нефт по моите тръби. — Гоша се надвеси над масата към братята. — Ето Олег ми скимти тук, че уж съм му надписал някакви тонове, съсипал се бил, уж съм бил го разорил, а не разбира, че аз решавам стратегическа задача. Как да устроя Русия, която ми стана вместо майка, когато излязох на свобода. Та на онзи любовчия, дето избяга от Акапулко, трябва да му светне: ще направим на пихтия мадамата му, ако не подпише договора, или ще дадем на арменците танкове, както те искат. Нали ги удържахме с общи усилия, когато напираха към Баку, а сега никой няма да ги възпира. Затова вашият вариант с артистката ми харесва. Изцяло го одобрявам и подкрепям. Дори нещо повече — готов съм да се бръкна. Но! — Той вдигна показалеца си. — Харесвам вашия вариант, обаче като резервен.

— Нима пак ще можеш да започнеш война в Карабах? — попита със съмнение в гласа Костя Русих.

— Веднага, ако щеш! В Сибир имам цял танков завод, няма къде да ги дяват, всички гори наоколо са пълни. Арменци, чеченци, абхазци и грузинци ги обикалят да молят. А хората там пети месец не са получавали заплати. Аз им казвам: спокойно, винаги ще ви издействам квота, ако започнете стачка по моя команда. Ще продам двеста на Карабах, петдесет на абхазците на кредит… И къде ще насочат след това нефта?

— Бива те! — възхити се Костя. — Направо виден държавен деец и виден военачалник. Откъде го измисли.

— Но аз не искам кръв. — Гоша притисна ръце до гърдите си. — Нека повече да не загиват наши момчета заради чужди за тях интереси. Така че вашият вариант, вече ви казах, ми харесва. По-рано да бяхте казали как е ревал за мадамата, отдавна да сме я свършили… Между другото, къде е сега този Серьога? Защо не го виждам? Искам да му се полюбувам на мексиканския тен. Какво се крие от мен? Костя, кажи му да дойде, няма да го закачам. Само да му видя безсрамните очи. И тена. Може да зарежа всичко и лично да отида в Акапулко… Нещо невярно ли казах?

Братята се спогледаха, посочиха му с поглед Томилин.

— Забрави ли? — попита тихо Костя.

Томилин замръзна. Тук той е вече страничен човек. Изглежда, както стана страничен човек и Серьога, който преди седеше с него на тази маса, както и загиналият на плажа в Мексико Андрей.

— Да бе, да — мъчително се смръщи Гоша. — Поне един венец, сложихте ли на гроба му? Бях поръчал специално?

— Сложихме — кимна Костя. — И за паметник събрахме пари, всичко е, както си му е редът.

— Представяш ли си, а убиецът още не е намерен. — Гоша се изви към Томилин. — Все го търсят. Как мислиш, ще го намерят ли?