Джеймс Дъглас
Жестокият пръстен (45)

45.

Сградите на разрушения манастир с изпочупени прозорци бяха кацнали едва-едва на една скала в началото на дългата долина, държаха се като мъх върху напуканите сиви камъни. Вървяха с часове без почивка и Джейми и Сара бяха мъртви от умора, когато пристигнаха на свечеряване. През целия преход главата на англичанина беше пълна с въпроси за командира на, както вече беше разбрал, група тибетски бунтовници, верни на сваления Далай Лама, но водачът има само се беше усмихнал студено и му беше казал да си пести дъха.

Щом стигнаха до манастира, ги настаниха в малка монашеска килия на втория етаж. Докато Джейми проверяваше съдържанието на раницата си, Сара разстла спалния си чувал върху каменното легло и затвори очи. Преди да потъне в сън, прошепна:

— Какво беше това за съпругата, Синклер? Не си ми направил дори предложение още. — Опита се да отговори нещо остроумно, но дишането й му подсказа, че вече е заспала. Умората му не можеше да се опише с думи. Облегна се на голата калена стена и главата му клюмна между коленете му.

Стори му се, че бяха минали само няколко секунди, когато една ръка докосна рамото му, той отвори очи и видя как един от младите тибетци му се усмихва стеснително. Последва момчето до партерния етаж, където командирът седеше до огън, запален от тор от як, и както изглежда, четеше дневника на продуцента на документалния филм.

Вдигна глава, когато Джейми влезе.

— Кажи ми, защо искаш да посетиш свещеното ни място?

— Това е лудост, разбира се — рече той, когато Джейми свърши. — Вуджинг и Народната освободителна армия пазят пътищата и проходите. Било е само въпрос на време да ви открият. Ако вуджинг ви бяха заловили, щяха да изнасилят жената и да ви застрелят всичките, а след това да оставят труповете ви в някое дере на лешоядите. Имате късмет, че ние ви открихме първи. Пратих филмовия екип обратно — не можем да си позволим лицата ни да цъфнат по „Скай“ или Би Би Си. Носачите също ще бъдат върнати, след като ни помогнат да попълним запасите си.

— Защо ни доведе тук?

Немигащите хищнически очи се втренчиха в него.

— Защото ме заинтригува. Историята ти е толкова невероятна, че може и да е истина, но съществуват и други възможности. Може да си от ЦРУ, които ни изоставиха преди много години, но напоследък се опитват да ухажват представителите ни във Вашингтон. Или пък това е някоя от сложните загадки, които китайците толкова обичат, и си изпратен да ни шпионираш или да ни вкараш в капан. В такъв случай ще умрем заедно.

— Казах истината. — Джейми зачака реакция, но такава не последва. — Знаеш всичко за нас, но аз не знам нищо за теб.

Боецът се загледа през прозореца в мрака навън.

— Не използваме истинските си имена, за да не застрашим семействата си тук и в Индия, но можеш да ме наричаш Тензин. Що се отнася до това какви сме — той замълча за миг, търсейки точното определение, — ами, ние сме призраци.

На слабата потрепваща светлина от малкия огън и танцуващите по сивите калени стени сенки, тази дума накара Джейми да изтръпне. Тензин съблече дебелото си вълнено палто и остана по червеникавокафявата роба на тибетски монах.

— Да, аз съм гелуг, господин Синклер. Но съм и патриот. Защо се изненадвате? Традицията на монаха воин е част от собствената ви култура още от зараждането на християнството. Нима цяла секта, Рицарите на Свети Йоан, не се бият в кръстоносния поход?

Според Джейми Тензин беше някъде към четирийсет и пет годишен, но сега когато видя лицето на монаха отблизо, осъзна, че е поне с десетина години по-млад, чертите му бяха преждевременно остарели от лишенията в живота, който си беше избрал.

— Бях останал с впечатлението, че в Тибет единствената съпротива срещу Китай е ненасилствената.

— Да, и пожънахме забележителен успех, нали? Над един милион тибетци умряха след нахлуването през 1950 година, стотици хиляди продължават да бъдат изтезавани в китайски затвори. Издевателстват над народа ни, грабят и замърсяват земята ни, учат децата ни на лъжи, религията ни е окъпана в кръвта на монахините и монасите ни. Шест хиляди разрушени манастира. Това, което виждаш около себе си, някога беше голям просветителски център, а сега приютява само паяци, прилепи и лешояди — и призраци.

Тонът беше равен и безчувствен, но думите извикваха картини от живот, изпълнен с мъка и страдание. Джейми се мъчеше да намери правилния отговор, но не успя.

— Съжалявам. Не знаех.

Тензин се разсмя.

— Защо ти е? Спор между съседи някъде далече. Силният завладява слабия, но Чомолунгма още е отворен за вашите туристи. Тибет не е Фолкландските острови. Покорените не говорят английски — защо да ви е грижа?

— Ти говориш английски, и то много добре — изтъкна Джейми.

— Разбира се. Изпратиха ме да уча в Англия от Делхи, където баща ми беше един от малкото щастливци, забогатели в изгнание. В Уинчестър ме смятаха за интелигентен чужденец и се държаха с мен по начина, по който се държат с чужденците във вашите училища. Тогава научих колко безплодна е пасивната съпротива. Когато отидох в Кеймбридж, не биех толкова много на очи. Сприятелих се с хора, някои от тях сега поддържат малкия ми кръстоносен поход тук, в планините Кундун. Далай Лама, не одобрява действията ни, но въпреки това ние продължаваме. Засада на патрул или конвой в проходите. Атака на вуджинг, докато спят в укреплението си. Опитваме се да пазим тези, които искат да избягат в Индия. Безполезно дразнене на противника, ще кажеш ти, но е достатъчно, за да напомни на нашествениците, че Тибет още има зъби и те не са добре дошли тук. После изчезваме като дим през границата. Тибет е място, където митовете, легендите и истината трудно могат да бъдат разграничени, господин Синклер. Мълвата разнася подвизите ни сред потиснатите и им дава надежда. Така че ние сме Призраците от четирите реки, преродените бунтовници от Камба, доказателство, че има тибетци, които още искат да се бият и да умрат за свободата.

По-млад боец влезе в помещението с пушка на рамо и докато Тензин му даваше нареждания, Джейми видя действителността зад спокойното изказване. „Изчезваме като дим.“ Знаеше, че истината е ужасно различна. Китайците изпращаха цели дивизии специално обучени планински части, за да преследват мъже като тези. Празните погледи на последователите на Тензин разказваха друга история. На мъже, които живеят на ръба, или даже отвъд него. Мъже, които знаят, че не им остава много време и краят им е неизбежен. За Призраците от четирите реки всеки нов дъх и всеки удар на сърцето бяха нова спечелена битка.

Щом младежът си тръгна, Джейми рече:

— Мислех, че Пекин би подложил Индия на натиск, за да спре набезите ви.

Тензин се наведе към огъня и подпали на пламъците листата на едно клонче, от което веднага се разнесе благовоние. Подаде на Джейми друго клонче и го подкани да направи същото.

— Сега и ти си извършил акт на неподчинение срещу режима и можеш да бъдеш затворен и изтезаван като мен. Горенето на хвойнови клонки радва Буда, но гневи потисниците. Индийците не ни закачат, защото китайците не признават съществуването ни. Ако го направят, ще признаят провала си, ще се посрамят. Те искат светът да вярва, че след петдесет години на добро управление Тибет е мирно и подредено общество. В неуместната им гордост се крие силата ни. — Той вдигна глава и погледна Джейми право в очите. — Когато по-рано говорихме за свещеното място, ми се стори, че разказът ти не е пълен.

Джими го изгледа внимателно. Беше ограничил историята за експедицията до това, което знаеше филмовият екип, и възнамеряваше това да си остане така.

— Защо мислиш така?

— Вероятно е чисто съвпадение, че специален екип от китайски инженери също проявява интерес към него през последните месеци.

— Разкажи му, Джейми. Разкажи му всичко.

Вдигна поглед и видя Сара на стълбите.

— Добре — кимна той. И разказа на Тензин за Валтер Бром и откритието, което щяло да промени света.

Кратерът беше огромен. Докато наблюдаваше през бинокъла от скривалището си на ръба на скалата на километър и половина разстояние, Джейми разбра, че Тензин е бил прав и изобщо не са имали шанс да се приближат до шахтата, камо ли да влязат вътре. Около входа гъмжеше от китайски войници, докато булдозери и земекопни машини разчистваха пръстта на стотици метри околовръст и я товареха на камиони, които се движеха напред-назад по пътя от натрошени скали, който бе прокаран покрай кратера.

— Дай да видя!

Неохотно подаде бинокъла на Сара, която нетърпеливо се въртеше отстрани.

— Гледай слънцето да не ти влезе в окуляра — предупреди я.

— Не съм идиотка, Синклер. — Фокусира върху земекопните работи. — Това сигурно им струва милиони. Повечето от оборудването вероятно е докарано с хеликоптери. Каквото и да копаят, явно е невероятно ценно.

— Не е мина, а светилище — отвърна спокойно Тензин. — Свято място от хилядолетия. И копаят само безполезна земя и камъни. Търсят Слънчевия камък, или следи от него, но не можеш да откраднеш нещо, което вече е откраднато.

Слънчевият камък. Джейми настръхна, като чу за пръв път наименованието.

— Много преди времето на Буда, тук паднал метеорит. — Тензин видя погледа на Джейми. — Да, господин Синклер, аз съм любопитен геолог — станах такъв в Кеймбридж, докато изучавах приложна физика, а един монах има много време за четене. Както виждате, трябва да е бил много голям, за да изрови подобен кратер. Деветдесет процента от него е изгорял в атмосферата и когато е паднал, се е разбил от удара и се е образувал огромен прашен облак. Районът е богат на подобни кратери, макар че повечето са доста по-малки. Някога човек можел да забогатее, като събира остатъците от паднали метеорити, стъкловидни минерали, наречени тектити. Но този метеорит не бил като другите. Състоял се от толкова неразрушимо вещество, че прокопал в самата скала тунел с диаметър три метра, дълъг два километра. Ако се дръпнете малко вляво, госпожице Грант, ще видите входа на шахтата.

— Откъде знаете толкова много? — попита Сара.

— Предава се от поколения наред — отвърна простичко Тензин, сякаш не беше нужно друго обяснение. — Жреците по онова време вярвали, че опустошенията, причинени от метеорита, са гневът на Бога Слънце. Дошли тук, за да извършат ритуал, който да го умилостиви.

— Жертвоприношение ли?

Тензин тъжно кимна.

— Времената не били толкова просветени. Седем пленници били свалени в шахтата, която метеоритът бил прокопал в земята, но докато ги подготвяли за жертвоприношението, открили нещо удивително.

Джейми затаи дъх, а когато погледна към Сара, видя, че очите й са широко отворени, като на малко момиченце, което слуша страшна приказка преди лягане.

— Слънчевият камък. Не били виждали такова нещо преди: бил тъмен, с идеална сферична форма — и имал едно свойство, което ги изумило. Не бил подвластен на законите на гравитацията. Или, по-точно казано: гравитацията не му влияела. Носел се. Древните вярвали, че Богът Слънце им е изпратил семето, което ще унищожи Земята, и се уплашили от него. Решили, че никога не бива да бъде докоснато отново от светлината на създателя си. Двеста поколения Слънчевият камък бил държан в оловния си сандък, за да не замърсява никога повече земята, водата или въздуха. После дошли германците.