Джеймс Дъглас
Жестокият пръстен (21)

21.

— Това трябвало да бъде центърът на света.

Изречението раздвижи нещо извън пределите на паметта му, но той се помъчи да го открие, докато хипнотичният глас на Магда отекваше зловещо между стените. Вътре, в криптата, единствената светлина идваше от ред малки прозорчета, поставени в куполообразния таван. Навън, на светло, манията на Химлер към окултното можеше да изглежда глупава, дори комична, но тук, в мрака, се превръщаше в стряскаща реалност. Залата беше празна; точно по средата имаше плитък басейн, широк пет стъпки, ограден с ниска бетонна стена.

— Над главите ви е пречупеният кръст, свастиката — символ на нацистката партия. — Тя посочи към орнамента, изрисуван по средата на тавана. — Има реална връзка с прочутото черно слънце, което се намира в центъра на залата над нас.

При споменаването на слънчевия символ Джейми се напрегна и очите му срещнаха погледа на Сара. Лицето на американката изглеждаше неестествено бледо в сумрака. Напомни му на изображение, което някога бе видял: ангел отмъстител с огнен меч — целеустремен, жесток и безпощаден. Нещо се беше променило, откакто напуснаха Лондон. Издирването беше негово, а тя се беше присъединила повече или по-малко заради едното хрумване. Но с всеки изминал час ставаше ясно, че все повече се ангажира емоционално с търсенето. Сякаш единственият начин, по който можеше да пребори злото излъчване около тях, беше, като сама си изгради много твърда броня. Беше усетил силата й още от самото начало, но едва сега започваше да разбира, че сърцевината на новата Сара Грант е от стомана.

— Тук трябвало да бъдат съхранявани пръстените на честта с мъртвешка глава на всички офицери от СС, загинали в боя. Вижте — Магда коленичи до басейна и посочи късо парче медна тръба в центъра, която едва се виждаше. — Щял да гори вечен пламък за доказателство, че духът на воините от СС е несъкрушим. Пръстените били личен подарък от Химлер, и също като пръстените с черепи били гравирани с рунически символи и името на притежателя. Според слуховете криптата щяла да бъде гробница на Химлер, но както знаете, това не се случило.

Джейми се мъчеше да сдържа нарастващото си нетърпение. Сара стоеше на изхода и той видя, че и тя бърза да иде до слънчевия символ. Сега, когато беше на няколко крачки от него, усети как хладните пръсти на съмнението обгръщат сърцето му. Всеки сантиметър от този тщеславен нацистки паметник можеше да разкаже някаква мрачна история за убийства, лудост, робство или потисничество, но каква беше тайната, скрита зад копринената карта на Матю Синклер? Ами ако там нямаше никакво послание? Ами ако черното слънце беше просто за украшение? Не, дядо му нямаше да му остави картата, освен ако тя не съдържаше някаква следа и тя трябваше да се види в оригинала.

— Сега ще отидем в Обергрупенфюрерзал, Залата на генералите.

Магда ги поведе към партерния етаж и застана на вратата, където ги посрещна метална решетка. Зад нея Джейми видя голяма празна зала, оградена с каменни колони и ниши с прозорци. Затаи дъх, докато се готвеше да погледне истинското черно слънце за пръв път. Следващите думи на екскурзоводката го накараха да се почувства така, сякаш някой го е изритал в корема.

— За съжаление, залата е затворена за специално почистване, но ако се приближите напред, ще можете да видите всичко и аз ще ви го обясня.

Джейми усети как Сара застина до него. Той се извърна към Магда и я озари със стоватовата си усмивка.

— Но ние дойдохме чак от Англия, за да я видим. — Той въздъхна. — Залата на генералите беше най-важното в пътуването ни. Сигурна ли сте, че не можете да ни пуснете да влезем за няколко минути?

— Моля ви! — присъедини се Сара. За миг си помисли, че по сестрински ще постигне това, което чарът му явно не беше способен да направи. Магда извади ключовете от джоба на сакото си и започна нервно да върти един голям сребрист ключ. Беше мило момиче, което с радост помагаше на хората. Наистина искаше да им помогне. Но освен това беше и добра германка — а добрата германка, въпреки срама от войната и всичко случило се тук, все още изпълняваше заповеди. Щом шефът й казваше, че вратата трябва да стои затворена до четвъртък, значи така трябваше да бъде. Тя поклати глава и пак пусна ключовете в джоба си.

— Извинявайте, но не мога. — Лицето й отразяваше искреното съжаление в гласа й. — Но моля ви, питайте каквото искате.

Те гледаха през решетките към черното слънце на седем метра от тях по средата на мраморния под; беше толкова достъпно за оглед отблизо, колкото и ако беше на Луната. Джейми се изненада, когато Сара се усмихна и попита за какво се е използвала залата.

Магда също й се усмихна, успокоена, че неприятният момент е отминал.

— „Обергрупенфюрерзал“ и криптата отдолу са единствените две помещения в северната кула, за които се знае, че са направени според изискванията на Химлер. Това трябвало да бъде заседателната зала на дванайсетте генерали, обергрупенфюрерите, които командвали Алгемайне — СС. — Тя видя недоумението на Джейми. — Това е така нареченото цивилно СС, за разлика от Вафен-СС, което е военното крило. Ще преброите дванайсет ниши и дванайсет колони; вероятно на колоните е щяло да има статуи на тези мъже. Дванайсет генерали, като дванайсетте рицари около кръглата маса. Ако затворите очи, може да си представите кръгла маса по средата на залата, а под нея — черното слънце, центърът на Химлеровата вселена.

— Да не би да искате да кажете, че Химлер наистина се е мислел за крал Артур? — разсмя се Джейми.

Магда се усмихна.

— Сигурно е много трудно да си го представите, бил е такъв… боклук. Но интересът му към окултното е бил съвсем истински. Стигнал е дори дотам да търси забравена раса от свръхчовеци, които били предшествениците на арийската нация.

Нещо озадачи Сара.

— А защо точно черното слънце е толкова важно? Щом като е било в центъра на Химлеровия свят, значи трябва да има огромно значение?

Магда се намръщи.

— Това е една от загадките на Вевелсбург — призна тя. — Никой не знае със сигурност. Това е трябвало да бъде стаята на великите мистерии. Светилището, както цела^[1] на римски храм. За да разберете значението на черното слънце, трябва да сте един от дванайсетте мъже, посветени в мистериите. Със сигурност е форма на слънчево колело, вероятно с езически произход. Както планетите в слънчевата система се въртят около централната фигура на слънцето, така и Германия и вероятно останалият свят трябвало да се въртят около Химлер и неговия СС. Някога по средата на черното слънце имало златен диск. Слънцето дарява живот, следователно черното слънце може както да го дарява, така и да го отнема. Но това е само моята теория.

— Може би ако го погледнем отблизо, може да измислим нещо друго? — предложи Сара.

Магда й се усмихна сковано.

— Една от причините тук да има решетка е, че за някои хора… някои организации… черното слънце все още е много важно.

— Нацисти?

— Мисля, че сега ги наричат неонацисти. Определени групи, които още вярват в нацистката идеология, вероятно тачат паметта на Адолф Хитлер и вярват в същия мистицизъм, в който е вярвал и Хайнрих Химлер. На няколко пъти в миналото се е случвало подобни групи да провеждат церемонии тук. Но не и сега. — Тя разклати решетките на вратата. — Човек трябва да е много силен и много решителен, за да проникне вътре. А и преди това трябва да влезе в замъка.

Джейми се усмихна, но сърцето му беше слязло в петите. Щом банда неонацисти фанатици не можеха да влязат в северната кула, за да видят черното слънце, как, по дяволите, щеше да успее той? Магда ги изпрати обратно до портата. Благодариха й и отказаха на предложението й да обядват в кафенето на музея. Джейми се дръпна, докато Сара се извиняваше за предишното си поведение. Тя прошепна нещо в ухото на Магда и германката я прегърна силно. Когато се разделиха, бузите й бяха мокри от сълзи.

Запътиха се надолу към колата.

— Какво й каза? — попита той.

— Няма да разбереш.

Той погледна нагоре към северната кула.

— Ще се върна довечера.

— Знам. Идвам с теб.

Той поклати глава.

— Със сигурност е незаконно и може да се окаже много опасно. Ти си моята изследователка, забрави ли, не съучастничка. И…

— И съм просто едно момиче?

— Какво?

— Това си мислиш. Познах. — Тя поклати глава и продължи, преди той да успее да се възпротиви. — Как ще влезеш вътре? Все пак е крепост, и освен това има огромна метална врата, през която трябва да минеш.

Каза „голяма метална врата“ с преправено детско гласче. Боже, направо можеше да вбеси човек! Не за пръв път решаваше, че никога няма да разбере жените.

— Ще реша, когато стигна дотам. Трябва да има начин. Може през някой от прозорците.

— Леле! Какъв блестящ план. Розовата пантера отново в действие. Рафълс си има съперник.

Обърна се да попита дали има по-добра идея и примигна.

— Може това да е от полза. — Държеше връзка ключове, които подозрително приличаха на онези, които екскурзоводката носеше.

— Как…

— Израснала съм в лош квартал — усмихна се Сара. — Трябваше да си доста находчив, за да се оправиш. На Магда едва ли ще й липсват за една нощ.

— Но…

— Имаш ли по-добра идея?