Клайв Къслър
Преследването (8)

7

Скоро след като Бел се върна в офиса на следващата сутрин, един бегач от телеграфната станция му донесе телеграма от Ван Дорн.

Главният ми агент в Лос Анджелис докладва, че не може да намери никаква следа от Роуз Мантека. Не съществува никаква фамилия с това име, която да притежава ранчо на двеста мили около града. Струва ми се, че дамата ти е размътила очите. Хубава ли беше?

Ван Дорн

Бел се усмихна на себе си. Пъхна телеграмата в джоба си, отиде до кабинета на Аликзандър и почука на вратата.

— Влез — отзова се той тихо, все едно че говореше с някого в същата стая.

Едва чул думите, Бел отвори и пристъпи вътре.

— Дошъл сте да докладвате, предполагам — каза без предисловия главният агент в Денвър.

Бел кимна.

— Исках да ви уведомя за дейностите ни.

— Слушам — каза Аликзандър, без да вдигне глава от документите на бюрото си или да му предложи стол.

— Пратил съм Къртис и Ървайн на терена да разпитат полицейските служители и свидетелите, доколкото такива има, за обирите и убийствата — излъга Бел.

— Едва ли ще изровят нещо повече от това, което служителите вече ни подадоха.

— Смятам аз самият да напусна със следващия влак за Лос Анджелис.

Аликзандър вдигна глава и го изгледа подозрително.

— Лос Анджелис ли? Защо ще ходите там?

— Не отивам там — отвърна Бел. — Слизам в Лас Вегас и хващам отклонението за Райълит, където смятам сам да поговоря със свидетели, ако съществуват такива.

— Разумен план. — Аликзандър изглеждаше едва ли не облекчен. — За момент си помислих, че отивате в Лос Анджелис заради мис Мантека.

Бел се престори на изненадан.

— Вие я познавате?

— Седеше на масата ми с жена ми и мен на партито с танци в кънтри клуба. Срещали сме се по други поводи. Каза, че сте се запознали на Сирашкия бал и изглежда е много заинтригувана от работата и биографията ви. Особено е заинтригувана от банковия крадец — убиец.

„Не се съмнявам, че е заинтригувана от работата ми“, помисли си Бел. Но каза:

— Не знаех, че съм й направил впечатление. Доста умело ме отхвърли.

— Жена ми смяташе, че мис Мантека е обсебена от вас.

— Едва ли. Единственото, което научих за нея е, че е от богато семейство в Лос Анджелис.

— Вярно е — отвърна с цялото си невежество шефът. — Баща й притежава огромно имение извън града.

Явно беше, че нито бе проучил Роуз, нито си бе направил труда да прояви подозрение към въпросите й за Бел и случая с Бандита касапин.

— Кога очаквате да се върнете? — попита Аликзандър.

— Би трябвало да приключа с разследването в Райълит и да се върна до пет дни.

— А Къртис и Ървайн?

— Десет дни до две седмици.

Аликзандър отново насочи вниманието си към документите на бюрото му.

— Желая късмет — отсече началникът и го освободи.

Върнал се в конферентната зала, Бел се отпусна на шарнирния стол и изпъна крака върху дългата маса. Отпи кафе от чашата, която мисис Мърфи бе донесла преди това. След това се облегна назад и заби поглед в тавана, сякаш можеше да види нещо на горния етаж.

Подозренията му за Роуз Мантека бяха точни до последния детайл. Беше не само измамничка, но най-вероятно свързана някак с Бандита касапин и пратена, за да научи каквото може от разследването на детективска агенция „Ван Дорн“. Жертвата на Бел изобщо не бе за подценяване. Изобщо не беше обикновен бандит. Наемането на услугите на една чаровна шпионка бе дело на човек, който обмисля много внимателно ходовете си. Роуз, или каквато и да беше истинската й самоличност, беше добра. Нямаше проблем да спечели доверието на шефа на офиса в Денвър. Основите бяха положени грижливо. Явно беше дело на професионалист. Привличането на работа на една измамничка означаваше, че бандитът разполага с първокласни ресурси и мрежа от пипала, които можеха до проникнат в правителствените и бизнес среди.

* * *

Когато Бел се върна в „Браун Палас“, отиде до рецепцията и попита за номера на стаята на Роуз Мантека. Администраторът отвърна много официално:

— Съжалявам, сър. Не можем да даваме номерата на стаите на гостите си. — След това на лицето му се изписа самодоволство. Но мога да ви кажа, че мис Мантека напусна по обед.

— Каза ли къде отива?

— Не, но багажът й бе откаран до Юнион Стейшън и качен на влака за Финикс и Лос Анджелис.

Точно това Бел не беше очаквал. Изруга се на ум, че й позволи да се изплъзне между пръстите му.

Коя всъщност беше Роуз Мантека? Защо трябваше да вземе влака за Лос Анджелис, след като нямаше никакви данни, че живее там?

После друга мисъл зачовърка ума на Бел. Къде щеше противникът му да нанесе следващия си удар? Не можеше да направи и най-смътното предположение, и това го отчайваше. Винаги в предишните си случаи имаше чувството, че държи нещата под контрол. Този беше различен. Твърде различен.