Клайв Къслър
Преследването (14)

13

Къртис седеше на една маса в офиса на архивния отдел на железопътни линии „Южен Пасифик“ в Омаха, Небраска, обкръжен от високи рафтове, пълни с регистри и счетоводни книги с доклади за влакови операции. През деветте дни, откакто бе започнал издирването си, беше преровил записите на четири различни железопътни линии, както и на дилижансовата компания „Уелс Фарго“ в опит да намери следа, която да подскаже как Бандита касапин се е измъквал след извършването на грабежите си и отвратителните убийства.

Упражнението си беше безнадеждно. Нищо не съвпадаше. Като начало се бе захванал да проучва възможно бягство с дилижанс. Повечето линии на дилижанси бяха закрити до 1906 г. „Уелс Фарго“ все още държеше монопола над линиите, които се протягаха на няколко хиляди мили отвъд експресните маршрути в отдалечените райони, до които влаковете не достигаха. Само че разписанията не съвпадаха по време.

През 1906 г. съществуваха хиляда и шестстотин различни железопътни компании из цялата страна, чието общо трасе беше над 350 хиляди километра. Всяка от петдесетте най-големи фирми покриваше по хиляда и шестстотин километра. Къртис беше стеснил броя на компаниите до пет — ограничил ги бе до тези, които поддържаха железопътните линии с курсове по разписание през градчетата, поразени от бандита.

— Желаете ли чаша кафе?

Агентът премести погледа си от поредното влаково разписание към лицето на дребния мъж, чийто ръст едва ли надвишаваше метър и половина. Казваше се Никълъс Кълхейн. Светлокафявата му прошарена коса беше сресана напред, за да прикрие оплешивяването. Имаше малки кафяви очички като на плъх, които шареха с удивителна бързина. Връхчетата на тънко подрязаните му мустаци бяха провиснали на три пръста от двете страни на устните му. Вървеше леко изгърбен и носеше очила с дебели лещи, които уголемяваха очите му. Услужливият дребосък с пъргавата походка беше забавен. Представляваше съвършения стереотип на пазач на потънали в прах архивни документи.

— Не, благодаря. — Къртис погледна джобния си часовник. — Никога не пия кафе следобед.

— Извадихте ли късмет? — заинтригува се Кълхейн.

Агентът поклати уморено глава.

— Никой от пътническите влакове не минава по времето, когато са ставали банковите обири.

— Дано да хванете тая опасна отрепка! — Гневът в гласа на дребосъка беше отчетлив.

— Май го мразите.

— Имам си лични причини.

— Лични?

Кълхейн кимна.

— Най-близката ми братовчедка и момченцето й бяха убити от касапина в банката в Макдауъл, Ню Мексико.

— Съжалявам — каза съчувствено Къртис.

— Трябва да го хванете и обесите! — Кълхейн удари с юмрук по масата, а книгата с разписания се разтвори и страниците изпърхаха. — Прекалено дълго се измъква вече с престъпленията си.

— Уверявам ви, че агенция „Ван Дорн“ работи денонощно, за да го изправи пред съда.

— Намерихте ли изобщо нещо, което би могло да ви отведе до него? — запита с тревога пазачът.

Къртис вдигна ръце в жест на безпомощност.

— Единственото, което сме открили е, че му липсва кутрето на лявата ръка. Извън това не разполагаме с нищо.

— Проверихте ли линиите на дилижансите?

— Прекарах един ден в архивния отдел на „Уелс Фарго“. Озовах се в задънена улица. Разписанията на дилижансите, които извеждат от градовете, се разминават с грабежите повече от четири часа, а времето е повече от достатъчно бандитът да успее да се измъкне от преследвачите си.

— Ами пътническите влакове?

— Шерифите и полицейските шефове са телеграфирали на околните градове да оглеждат за подозрителни пътници. Дори са претърсили всички багажи с надеждата, че може да съдържат откраднатите пари, но нито са намерили улики, нито са успели да идентифицират някого. Бандитът е твърде умен. Маскировката, с която е крал и убивал, е твърде оригинална и добре направена. Органите на закона нямат почти нищо, за което да се захванат, за да продължат.

— Влаковите разписания не съвпадат ли?

— Само при два влака има някакво съвпадение — отвърна Къртис уморено. — Часът на тръгването на останалите се разминава със събитията.

Кълхейн потърка замислено изтънялата си коса.

— Елиминирали сте дилижансите и пътническите влакове. А товарните?

— Товарните влакове?

— Проверихте ли техните часове на тръгване?

Къртис кимна.

— Да. Тук имаме друга история. Установих, че има влакове, които са били на подходящото място и в подходящото време, и са напуснали обраните градове в подходящия момент.

— Значи имате отговор — възкликна пазачът.

Къртис не отговори веднага. Чувстваше се уморен и на ръба на пълното изтощение. Освен това беше потиснат от липсата на улики и произтичащата от това безизходица. Изруга на ум Бандита касапин. Изглеждаше невъзможно един човек да е толкова потаен, толкова призрачен и така способен да избягва всякакви опити да бъде засечен. Почти можеше да си представи как този тип се смее на безплодните усилия на преследвачите си.

Най-сетне каза:

Подценявате служителите на правораздаването. Претърсили са вагоните на всички товарни влакове, минали през градчетата в определените часови граници.

— А товарните вагони, които са бали прехвърлени на странични коловози, за да се прикачат по-късно на идващи влакове? Може да е избегнал хайките, като се е укривал в товарен вагон.

Къртис поклати глава.

— Преследвачите са преровили всички празни вагони и не са намерили и следа от бандита.

— Проверили ли са натоварените? — продължи да настоява Кълхейн.

— Как биха могли? Вагоните за здраво заключени. Няма начин бандитът да е успял да влезе в някой от тях.

Кълхейн се ухили като лисица, надушила плячка.

— Вероятно никой не ви е казал, че всички влакови механици носят ключове, които могат отворят вратите за товарене в случай на пожар.

— Не бях в течение за тази подробност — призна Къртис.

Очилата в метални рамки се хлъзнаха по носа на Кълхейн.

— Определено си струва да помислите над това.

— Да — отрони замислено агентът и умът му се задвижи. — Можем да елиминираме възможностите. Хайките твърдяха, че не е имало следи, водещи извън града, по които да тръгнат, което означава, че нашият човек не е яздил кон. Няма почти никакъв шанс да е могъл да вземе дилижанс и изглежда невероятно да е купил билет и да се е измъкнал от града като пътник на влак. Също така не е забелязан в празен товарен вагон.

— При което остават натоварените вагони като единственото непроучено средство за транспорт — довърши дребосъкът.

— Може би се натъкнахте на нещо — призна Къртис.

По лицето му пробяга странно изражение, докато започваше да си представя нов сценарий.

— Това отваря съвсем нова пътека. Сега трябва да прегледам регистрите на товарните вагони, за да проуча тези от тях, които са съставяли съответните композиции. Трябва да открия собствениците им и какви са били крайните им дестинации.

— Не е лека задачата — отбеляза Кълхейн. — Ще трябва да проверите стотици товарни вагони от десетина композиции.

— Като парче от пъзел. Намираме определен вагон, който е бил спиран на близък страничен коловоз във всеки от ограбените градове в дните на обирите.

— Ще се радвам да ви помогна с товарните записки на „Юнион Пасифик“.

— Благодаря ви, господин Кълхейн. Два от въпросните товарни влакове действително са били от „Юнион Пасифик“.

— Просто кажете кои градове са били и ще ви изровя записите, които дават серийните номера на вагоните, собственика и агента, уредил плащането за транспорта.

— Помогнахте ми много и съм ви благодарен — каза искрено Къртис.

— Аз съм благодарният, господин Къртис. Не бях си и помислял, че ще мога да съдействам да изправят пред съда Бандита касапин, убиеца на братовчедка ми и детето й.

Четири часа по-късно и с вещата помощ на Кълхейн, Къртис разполагаше с информацията, която му даваше солидна основа за разследване. Сега трябваше само да проучи архивите на „Южен Пасифик“, както и железопътните линии „Атчисън“, „Топека & Санта Фе“, и „Денвър & Рио Гранде“, за да потвърди хипотезата на дребничкия мъж.

Към полунощ беше на влака за Лос Анджелис с архивите на „Атчисън“, „Топека & Санта Фе“. Твърде въодушевен, за да може да заспи, се взираше в отражението си в прозореца, тъй като бе прекалено късно, за да види пейзажа отвън. Обзет беше от оптимизъм, че краят на дирята е сякаш зад следващия хълм и следващия завой.