Клайв Къслър
Преследването (31)

30

Скоро след като Марион се върна от обяда си с Бел и се зае да печата писмо, Кромуел я повика в кабинета си. Секретарката прикри нервността си, като се постара да не го гледа в лицето, докато говореше.

— Марион, ще присъствам на Националната конференция на банковата общност. Тази година ще се проведе в Лос Анджелис, от шестнайсети до осемнайсети април. Би ли могла, ако обичаш, да подготвиш пътуването ми и да ми резервираш стая в хотел „Фримънт“ в центъра?

— За да сте в Лос Анджелис на шестнайсети, трябва да тръгнете утре — отвърна Марион. — Това е ужасно къс срок.

— Знам — каза Кромуел и сви равнодушно рамене. — Нямаше да ходя, но премислих.

— Желаете ли да наемете частен вагон?

— Не. Ще оставя частните вагони на президентите на банките „Крокър“ и „Уелс Фарго“. Когато ходя по банков бизнес, ще пътувам като обикновен пътник, за да знаят вложителите ми, че взимам интереса им присърце и не пилея парите им.

Марион стана и полите на роклята й прошумоляха.

— Ще се погрижа.

Щом се върна на бюрото си, вдигна слушалката на телефона и тихо, почти шепнешком, помоли оператора да я свърже с детективска агенция „Ван Дорн“. Щом съобщи името си на телефониста, веднага я свързаха с Бел.

— Айзък?

— Марион? Тъкмо щях да ти звънна, за да те поканя на вечеря и представление.

Марион изпита задоволство, задето агентът е щастлив да чуе гласа й.

— Имам малко информация за теб — каза сериозно. — Джейкъб ще пътува извън града.

— Знаеш ли къде?

— Лос Анджелис — отвърна тя. — Ще присъства на Националната конференция на банковата общност. Това е форум за банкери, да си споделят последните банкови операции.

— Кога се провежда?

— От шестнайсети до осемнайсети този месец.

Бел помисли малко.

— Трябва да е на влак утре, ако иска да стигне в Лос Анджелис до шестнайсети.

— Да, точно така — каза Марион. Щом затворя, ще направя резервациите. Пътува в общ вагон като обикновен пътник.

— Нетипична пестеливост от страна на шефа ти.

— Твърдеше, че щял да впечатли вложителите на „Кромуел“, като не харчи активите на банката.

— Какво мислиш, Марион? Пътуването му основателно ли е?

Не се поколеба с отговора:

— Не знам дали наистина има Национална конференция на банковата общност на тези дати в „Града на ангелите“.

— Ще се погрижа един от агентите ни да е с него през целия път.

— Чувствам се омърсена, че правя това зад гърба му — каза тя с угризение.

— Не съжалявай, мила — отвърна й със съчувствие Бел. — Джейкъб Кромуел е зъл човек.

— По кое време да те очаквам? — попита Марион облекчена, че сменя темата.

— Ще те взема в шест, за да можем да вечеряме рано и да успеем за представлението.

— С червената ти състезателна кола ли ще пътуваме?

— Нещо против?

— Не, възбудата от скоростта ми харесва.

Той се засмя.

— Знаех си, че има нещо у теб, което ме привлече.

Марион остави слушалката и с изненада откри, че сърцето й се е разтуптяло.

* * *

По вътрешен инстинкт и след като знаеше как бяха душили Бел и агента му Ървайн, преди да ги убие, Кромуел съставяше сложни схеми да прикрие следите си още по-съвършено. Беше сигурен, че след загубата на двамата си агенти, агенция „Ван Дорн“ щеше да вложи още гориво в разследването и да задълбае по-надълбоко във всяка следа. Можеше да очаква да дойдат още агенти и да заразпитват за откраднатите пари, които бе пръснал между търговци и други банки из града.

Кромуел също така поръча специален влак, частен вагон „Пулман“, теглен от локомотив и тендер. Дестинацията беше Сан Диего. Поръчката мина през Мебелна компания „О’Браян, Денвър“, която имаше дългосрочна сметка и бе уважаван клиент на железопътна компания „Южен Пасифик“.

Едва тогава се отпусна в стола си, запали скъпа пура и отдъхна, напълно уверен, че отново е с десет стъпки пред най-нищожното подозрение, което можеше да споходи Ван Дорн или която и да е друга правораздавателна агенция.