Клайв Къслър
Преследването (47)

46

Маргарет седеше отпусната на канапето, загърната в извезан копринен халат и загледана в мехурчетата шампанско, вдигащи се в тумбестата чаша.

— Чудя се дали е вярно — промълви тя.

Кромуел я погледна.

— Кое да е вярно?

— Че тази чаша е моделирана като гърдата на Мария Антоанета.

Кромуел се засмя.

— Има елемент на истина в легендата, да.

След това Маргарет се загледа през прозореца, който Кромуел беше вдигнал в задната стена на вагона — беше вграден в стената и затворен оставаше невидим отвън. Релсите, проблясващи под колелата, сякаш се изпъваха към безкрайността. Видя, че пътуват през долина, обкръжена от гористи планини.

— Къде сме?

— Долината Флетхед сред Скалистите планини.

— Колко още има до границата?

— Още трийсет минути до фериботния пристан на езеро Флетхед — отвърна Кромуел, докато отпушваше втората им бутилка шампанско за деня. — Половин час да излезем на линията на Голямата северна и до залез-слънце ще сме в Канада.

Тя вдигна чашата си.

— За теб, братле, и за гениалното ни бягство от Сан Франциско. Дано новото ни начинание бъде също толкова успешно като последното.

Кромуел се усмихна самодоволно.

— Ще пия за това.

* * *

Отпред, в кабината на локомотива, Абнър притискаше екипа, който бе отвлякъл под дулото на оръжието си от малко кафене до разпределителната станция в Бригъм Сити, Юта: Лий Хънт, машиниста с къдрава рижа коса и неговия огняр, Боб Кар, здравеняк, който беше работил като механик, преди да стане огняр, стъпка, която се надяваше да го доведе до длъжност машинист. Тъкмо бяха приключили смяна и седнали на чаша кафе, преди да се приберат по домовете си, когато Абнър насочи револвера си към главите им и ги принуди да се качат в кабината на машината, която теглеше луксозния вагон на Кромуел.

Абнър седеше на покрива на тендера над кабината, за да може да подканва Хънт и Кар да карат на пълна мощ локомотива „Пасифик“ по трасето към езеро Флетхед. Черните буреносни облаци над Скалистите планини на изток задържаха вниманието му.

— Май се надига буря — извика на Кар.

— Чинук, както го гледам — ревна в отговор Кар през рамо, докато нариваше въглища в пещта.

— Какво е чинук? — попита Абнър.

— Бурен вятър, който бушува от Скалистите планини. Температурите може да се вдигнат до 40 градуса за час, а ветровете могат да задухат до 160 километра в час и да издухат вагоните от релсите.

— Колко остава, докато удари тук?

— Може би час — отвърна Кар. — Някъде по времето, когато ще стигнем фериботния кей при Уудс Бей. Щом пристигнем, ще трябва да изчакате да мине бурята. Фериботът няма да плава по време на чинук.

— Защо не? — попита Абнър намръщено.

— При ветрове от 160 км/ч езерото побеснява. Вятърът вдига вълни до шест метра. Влаковият ферибот не е построен за такова вълнение. Няма начин екипажът да тръгне по езерото при чинук.

— Телеграфирахме фериботът да ни чака — заяви Абнър. — Вятър или не, преминаваме.

* * *

Отзад, в двореца на колела на Кромуел, Маргарет се беше унесла в лек сън от шампанското, докато брат й седеше отпуснат и разлистваше вестник, който бе взел в Бригъм сити, докато Абнър похити влаковия екип. Повечето новини бяха за земетресението в Сан Франциско. Прочете, че пожарите най-сетне са потушени и се зачуди дали имението му на Ноб Хил и банковата сграда са оцелели.

Вдигна глава, чул някакъв странен звук, различен от тракането на стоманените колела по железопътните релси. Беше смътен и далечен. Вцепени се, щом разпозна локомотивната свирка. Знаеше със сигурност, че го гонят.

— Бел! — избухна Кромуел побеснял.

Стресната от гласа му, Маргарет се събуди рязко и скочи на крака.

— За какво извика?

— Бел! — сопна се Кромуел. — Преследвал ни е от Сан Франциско.

— Какво говориш?

— Чуй — заповяда й той. — Чуй.

И тогава го чу: звука от парна локомотивна свирка, който не можеше да се сбърка с нищо. Едва доловим, но беше там, зад тях.

Маргарет притича към прозореца и се загледа по коловоза. Гледката, все едно че я удари с юмрук в стомаха. Зад един завой над ветровала от малки дървета се вдигаше струя черен дим.

— Трябва да кажем на Абнър! — изкрещя тя.

Кромуел я бе изпреварил и се качи по стълбата към капака на покрива на вагона. Избута капака, изправи се над покрива и стреля с револвера си, за да привлече вниманието на Абнър над грохота на локомотива. Абнър чу и забърза назад по тендера, докато застана едва на три и половина метра от Кромуел.

— Зад нас идва влак — извика му Кромуел.

Абнър разтвори крака, укрепи се на люшкащия се тендер и се загледа над покрива на вагона. Връхлитащият влак вече бе излязъл от завоя и се виждаше в далечината. Като че ли беше само локомотивът с въглевоза му, без да тегли вагони. Приближаваше се бързо, както ясно се разбираше от дима, който бълваше от комина и се сплескваше надолу от насрещния вятър.

Двата влака вече ясно се виждаха един от друг, а фериботният кей при Уудс Бей на езерото Флетхед беше едва на 30 километра напред.