Клайв Къслър
Преследването (22)

21

Два дни по-късно четиримата детективи се събраха на заседание в офисите на детективска агенция „Ван Дорн“ на петия етаж на Кол билдинг на Маркет стрийт. Седяха в полукръг около кръгла маса и сравняваха бележките си. Всички бяха по ризи, палтата им висяха на гърбовете на столовете. Повечето носеха прави консервативни вратовръзки под колосаните яки. Само един беше с папийонка. Трима отпиваха кафе от чаши със знака на Ван Дорн, изпечен на порцелановата повърхност, а четвъртият пиеше чай. Масата беше затрупана с листове хартия и подвързани доклади.

— Написал съм съобщение за пресата как един от най-големите товари с току-що отпечатани пари ще бъде превозен под тежка охрана до миньорското градче Телърайд, Колорадо, за заплати и бонус за десет хиляди миньори — обяви Бел. — Замалко да пропусна да уточня количеството, но намекнах, че ще е в кръга на петстотин хиляди долара.

— Използвах контактите си с вестникарския издател да пусне статията — каза Бронсън. — Ще бъде отпечатана в утрешните вестници.

Ървайн бавно завъртя чашата си на чинийката.

— Ако бандитът живее в Сан Франциско, би трябвало да го съблазни да опита.

— Ако живее в Сан Франциско — повтори Къртис. — Тук би могло да се озовем в задънена улица.

— Знаем, че товарният вагон и няколко от откраднатите банкноти стигнаха до тук — каза Бел. — Мисля, че шансовете да живее някъде из района на залива, са добри.

— Щеше да е добре, ако знаехме със сигурност — каза Бронсън уморено и се обърна към Ървайн. — Казваш, че издирването ти на откраднатата валута не е стигнало доникъде.

— Провал — призна Ървайн. — Следата беше много изстинала и нямаше как да се проследят банкнотите, преди да влязат отново в обращение.

— Банките нямаха ли запис кой ги е внесъл? — попита Бронсън.

Ървайн поклати глава.

— Касиерите няма как да знаят, защото не записват серийните номера. Това се прави след това от банковите счетоводители. Докато направим връзката, вече е много късно. Който е сменил банкнотите, отдавна си е заминал и е забравен.

Бронсън се обърна към Къртис.

— А твоето издирване на вагона?

Къртис гледаше, все едно че е загубил домашното си куче.

— Изчезна — отвърна безпомощно. — Търсенето в разпределителната не показа и следа от него.

— Може би е пратен на товарен влак, който е напуснал града — предложи Бел.

— Товарните влакове на „Южен Пасифик“, напуснали по график последната седмица, нямат никакъв манифест, който да включва вагон на компания „Мебели О’Браян“.

— Искаш да кажеш, че изобщо не е напуснал разпределителната?

— Точно.

— Тогава защо не може да се намери? — запита Бронсън. — Не е възможно да се изпари във въздуха.

Къртис вдигна ръце.

— Какво мога да кажа? С двама от агентите ви претърсихме разпределителната от горе до долу. Вагонът не е там.

— Диспечерите на „Южен Пасифик“ знаеха ли къде е бил отклонен след пристигането му? — попита Бел.

— Отклонен е на страничен коловоз до товарната платформа на един изоставен склад. Проверихме го. Нямаше го там.

Ървайн запали пура и изпуфка облак дим.

— Би ли могло да е прикачен към влак, без диспечерът да знае за това?

— Не може да се случи това — отвърна Къртис. — Щяха да разберат, ако някой вагон е добавен тайно към влака. Механиците използват формуляра, в който изреждат серийните номера на влака в последователността, в която вагоните са прикачени. Когато товарните вагони пристигнат до определената им дестинация, могат лесно да бъдат откачени от задния край на влака, преди да продължи по маршрута си.

— Вероятно бандитът е решил, че вагонът е надживял срока си на годност и го е пратил за бракуване и унищожаване — предположи Бронсън.

— Едва ли — отвърна Бел замислено. — Предположението ми е, че просто е поръчал да го пребоядисат с нов сериен номер и да сменят името с друга фиктивна компания.

— Би било все едно — каза Къртис. — Бездруго не може да го използва.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бел.

— Само „Южни железници Рио Гранде“ стигат до Телърайд.

— И какво ще го спре да го пребоядиса с надписи на „Южен Пасифик“?

— Нищо. Само дето ще е губене на време. „Рио Гранде Юг“ вървят по тесен коловоз. Влаковете на „Южен Пасифик“ се движат по стандартна линия, близо 30 сантиметра по-широка. Няма как коловозът да се пригоди към вагона на бандита.

— Колко тъпо от моя страна — промърмори Бел. — Забравих, че през Скалистите планини минават само теснолинейки.

— Не се упреквай — успокои го Бронсън. — И аз изобщо не се сетих.

Ървайн удари отчаяно с юмрук по масата.

— Изобщо няма да захапе въдицата, след като знае, че не може да се измъкне с личния си товарен вагон.

Бел се усмихна стегнато.

— Има си качествата, но си има и слабостите. Разчитам на алчността му и самоувереността му, на чувството му за непобедимост. Сигурен съм, че ще захапе стръвта и ще опита грабеж в банката в Телърайд. Предизвикателството е твърде голямо, за да го пренебрегне.

— Желая ти късмет — каза Бронсън. — Ако някой може да хване Касапина, това си ти.

— А ти, Хорас? Някакъв късмет в търсенето на пистолета на бандита?

— Нищо окуражаващо — отвърна мрачно Бронсън. — Новите продажби на оръжие не трябва да се регистрират. Купувачът трябва само да остави парите си и да си излезе с оръжието. С търговците изтеглих слаба ръка. Дори да помнят на кого са продали колт трийсет и осем автоматик, няма да ни кажат имена.

Ървайн се вторачи в стената, без да я вижда.

— Изглежда, господа, че всичките ни трудно събрани нишки се оказаха задънени улици.

— Неуспехи са, да — промълви тихо Бел. — Но играта не е свършила — още не. Все още имаме шанс да теглим последната черта.