Клайв Къслър
Преследването (23)

22

Кромуел седеше на масата, ядеше закуската си и четеше сутрешния вестник. Сгъна първата част на уводната статия и го подаде през масата на Маргарет без коментар.

Тя я прочете, присви очи щом осъзна за какво иде реч и го погледна питащо.

— Възнамеряваш да опиташ това?

— Намирам го за много съблазнително — отвърна той. — Все едно че е хвърлена ръкавица в краката ми.

— Какво знаеш за Телърайд?

— Само каквото съм чел. Разположен е в един задънен каньон. Има голям квартал с червени фенери и Бъч Касиди ограби банката „Сан Мигел“ там през 1889 г.

— Успял ли е?

Кромуел кимна.

— С бандата си се е измъкнал с над двайсет хиляди долара.

— Предполагам, че си мислиш, щом той е могъл да го направи, ти също би могъл.

— Касиди е направил аматьорски удар и е избягал на коне отвърна Кромуел надуто. — Моите методи са по-научни.

— Щом Телърайд е в затворен каньон, има само един вход и един изход. Една хайка ще има достатъчно време да спре влак и да претърси вагоните.

— Бездруго не мога да използвам вагона си. Ще трябва да го оставя.

— Не разбирам.

— Железницата, която влиза и излиза от Телърайд, е „Рио Гранде Юг“. Коловозът е тесен, релсите са прекалено тесни за моя вагон „Южен Пасифик“. Ще трябва просто да намеря друго средство да напусна града, без заплаха от залавяне.

Маргарет отново прегледа статията.

— Нямам добро предчувствие за това.

— Не се занимавам с предчувствия. Работя с твърди факти и го отигравам безопасно, като отчитам всички възможни случайности, колкото и да са малки.

Тя го загледа над масата, докато отпиваше от новата чаша кафе.

— Ще ти трябва помощ с тази работа.

Погледна я над чашата си.

— Какво имаш предвид?

— Ще дойда с теб.

— А малката ти разходка до Джуно, Аляска?

— Просто ще я отложа.

Кромуел помисли няколко секунди.

— Не мога да те изложа на риск.

— Не си се провалял досега — напомни му тя. — Но този път може би ще ти трябвам.

Той помълча. После се усмихна.

— Вярвам, че щеше да дойдеш дори да ти го забраня.

Тя се засмя.

— Някога да съм се огъвала пред настояванията ти?

— Не си, още докато бяхме деца — припомни си той. — Макар и с две години по-малка, така и не можех да ти се наложа.

Тя изтри със салфетката червените си устни.

— Значи се разбрахме. В тази работа сме заедно.

Той въздъхна.

— Печелиш. Но се надявам да не съжаляваш, че не си се качила на кораба до Аляска.

— Какво искаш да направя?

Заби поглед в масата, все едно че виждаше някаква абстрактна картина и закръжи с вилицата по покривката.

— Взимаш влак до Колорадо утре и оттам се прехвърляш до Телърайд.

Тя го изгледа.

— Искаш да замина преди теб?

Кромуел кимна.

— Ще се отклоня от обичайната си практика. Вместо да си губя времето с местните и да проучвам банковата операция, можеш да го направиш ти. Като жена, можеш да направиш внимателен оглед, без да събудиш подозрение.

— Жена в Телърайд? — възкликна сестра му. — Ще трябва да се представям за проститутка.

— Още по-добре. Представи си, че си изоставена жена, чийто съпруг я е оставил, за да забогатее в мините, и е изчезнал. Така никой няма да е подозрителен към теб, че разпитваш и душиш наоколо.

— Но за да се препитавам, трябва да си намеря работа в някой бардак.

— Както искаш — отвърна той примирен с прищевките на сестра си.

— А ти?

— Аз ще дойда няколко дни по-късно, след като съм проверил товара и утвърдил плановете си за грабежа и бягството ни. — Замълча и я погледна с братска обич в очите. — Трябва да съм луд, че те въвличам в такава рискова авантюра.

— И аз съм луда. — Засмя се тя весело. — Побъркана съм от възбуда и страст към авантюрите. — Отвърна му с женственото изражение на котка, готова да скочи на мишка. — И, разбира се, мисълта да се представям за проститутка, е особено привлекателна.

— Спести ми подробностите.

Маргарет изведнъж стана сериозна.

— А Айзък Бел?

Той сви рамене.

— Той какво?

— Като че ли се появява навсякъде, може и в Телърайд да цъфне.

— Помислих си го, но след като потвърдя за превоза на парите, това в голяма степен ще го елиминира. Твърде зает е с гонене на призраци из Сан Франциско, за да се появи от въздуха в Телърайд.

— Не му вярвам изобщо. Опасен е.

Кромуел се засмя.

— По-бодро, скъпа ми сестричке. Това ще бъде лесна работа, също като другите обири. Ще видиш.