Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (9) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Иван изчезва безследно

За да не си блъскате главата в чия квартира е попаднал Иван, аз самият ще ви разкажа. Там живее актьор от драматичния театър.

Репетираше с приятеля си сцена от нова пиеса за шпиони.

Милиционерът Егорушкин откачи вратата от пантите, влезе в банята, озърна се, а…

Иван
        никъде
                го нямаше.

На пода се търкаляха дрехите му, а той като че се беше изпарил или потънал в дън земя.

— Сега ще го намерим — каза спокойно Егорушкин. Но спокойствието му бе чисто външно, защото като огледа банята, той нищо не забеляза, никакви следи, освен малка локвичка на пода.

— Ей че мистерия — прошепна един от актьорите.

Егорушкин погледна пак под ваната — нищо. Погледна нагоре към казанчето.

Сви рамене.

Изведнъж всички трепнаха:

                                ей тук някъде
                                                се чу писък.

Егорушкин се наведе силно, погледна зад ваната и видя голи пети.

Сграбчи ги и ги задърпа.

— О-о-о-о-ох! — завика с нечовешки глас Иван. — Ще ми откъснете главата!

— Ами че аз те дърпам за краката…

— Ох! Главата ми се е заклещила…

Тогава Егорушкин каза няколко думи, които тук няма да посочвам, защото съм убеден, че той ги изтърва случайно. Повече нито веднъж не чух такива думи от Егорушкин, макар че заедно сме имали къде по-опасни премеждия от тая история.

Иван се бе заклещил под прав ъгъл между ваната и стената и затова не можеха да го измъкнат.

Краката криво-ляво можеше да помръдне, но главата му беше притисната.

Отначало Иван скимтеше от болка, после почна да вие, а сетне закрещя, колкото му глас държи.

Егорушкин изтича да доведе водопроводчици.

Те спряха водата, отвинтиха тръбите, отместиха ваната и измъкнаха Иван.

Тялото му беше на червени петна, изцапано с боя и вар. Не можеше да говори.

— Е-ех — въздъхна Егорушкин, — голяма глава, пък празна. Ще трябва, приятелю, да те закарам в болницата.

Иван закима радостно.

— В лудница — уточни Егорушкин.

— Не — продума едва-едва Иван. — Аз съм нормален. Искам да ям. Много ми се яде.

— Да го нахраним ли? — попита един от актьорите. — Все пак е преживял нервно сътресение.

— Хранете го, щом искате — разреши Егорушкин, — но най-напред да се облече.

Иван изяде половин килограм салам, половин самун хляб, изпи четири чаши чай и изведнъж, както си седеше, заспа. Дори взе да похърква.

Изморен беше, клетият!

И как, според вас, завърши всичко това?