Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (23) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Гонитба. Пак пред смъртна опасност

Като поглеждаше през рамо, Иван видя, че Аделаида е по петите му, но не си дава зор да го хване.

— Къде? Къде? — попита го седналият на прозореца Колка.

И макар че Иван не му отговори, Колка скочи от перваза и хукна подире му, като питаше тичешком:

— Ама накъде? Ама защо?

Иван мълчеше: едва дишаше.

Скоро към тях се присъедини Паша.

— Накъде? — попита той и се нареди след Колка. — Защо?

— Нямам представа — отговори Колка.

— Вие накъде? — попита Алик и без да дочака отговор, хукна след тях.

Стигнаха края на улицата и изскочиха на полето.

Иван плуваше в пот.

— Не мога повече! — извика Алик и се спря.

— И аз! — извика Паша и също се спря.

— Стига толкова! — викна Колка и се спря. — Почивка!

В тоя миг Иван се спъна и се просна по корем върху прашния път. Падна и не стана. Лежеше с разперени ръце и крака и не мърдаше. Всичко му беше безразлично. Нека го премаже камион, нека го прегази кон с каруца!

Иван не се помръдна дори когато Аделаида се приближи.

— Ставай — каза тя, — стига си лежал. Полежа и край. Е?

— Не екай — отговори Иван. — Не виждаш ли, че душата ми излезе. Без крака останах!

— Ако мине кола?

— Да мине.

— Ще почакаме — каза Аделаида и седна встрани.

Децата се приближиха и също седнаха.

— Дълго ли ще лежиш? — попита Паша.

— Колкото трябва, толкова — отговори Иван и трепна: отпред по пътя вдигаше прах един камион.

— Ще те пер-гази! — извика Алик.

— Ще те смаже — извика Паша.

— На пихтия ще станеш! — извика Колка.

Иван прехапа устни, та зъбите му да не тракат от страх, но не помръдна.

— Камионът няма да го заобиколи — каза спокойно Аделаида, — от двете страни има вади.

— Не вади, а ка… ка… канавки — поправи я Иван, заеквайки.

— Какво да го правим? — завика Паша.

— Да го пер-местим встрани! — предложи Алик.

Децата се спуснаха към Иван, хванаха го за краката и го замъкнаха във вадата канавка.

— Ти луд ли си? — попита го Колка. — Не разбираш ли?

— Не е луд той — каза Аделаида, — а мързелан, какъвто светът не познава. Мързелан над мързелановците. Готов е и в прахта да се въргаля, само и само да не си учи уроците. Но да си знаеш — повиши тон Аделаида, — аз ще те накарам да учиш.

— Ще има да вземаш — отговори й от вадата канавка Иван. — Аз ли съм виновен, че съм мързелив? Такъв съм се родил.

— Ти си лъжльо. Все ги измисляш едни такива… А какъв ще станеш като пораснеш?

— Какъвто искам, такъв ще стана. — Иван въздъхна тежко. — При това и без теб мога да бъда отличник. Стига да поискам.

— Не мога да разбера — каза Колка, — ще ставаш ли, или няма? Или до утре ще киснем тука?

— Какво ме засяга? — Иван се измъкна от вадата канавка и седна. — Аз лично мога и до утре.

— Не и не — продума Аделаида с глух глас. — Веднага отиваме да учим.

На Иван му се смрази кръвта.

Скочи.

— Ка… ка… какво искаш от мене? — заеквайки от възмущение, попита той. — Какво си се лепнала за мене? Защо ми се подиграваш? Защо ме биеш? Заради тебе камионът едва не ме прегази! Иска ли ти се да те закарат в милицията?

— Няма що да се горещиш — отговори спокойно Аделаида. — Нямам никакво намерение да те бия. Ти си си виновен.

— Аз?! Аз да съм виновен?! — смая се Иван. — Искам да знам за какво съм виновен? Да не би аз да съм те викал?

— Повика ме Ана Антоновна и целият клас.

— Но аз не съм те викал!

— А какво да правим с тебе? — завика Паша, като скочи. — Ти може и трета година да останеш във втори клас. Та това е позор! Това е безобразие!

— Тръгвай да учим — каза твърдо Аделаида.

— Ще го биеш ли? — попита Алик шепнешком.

— Ще се постарая да не го бия — отговори Аделаида. — За какво ми е да се бия с него? Такъв слабак.

— Слабак?! Аз?! — Ивановите юмруци сами се свиха от възмущение. — Ти разбираш ли какво говориш?!

— Не крещи — каза Аделаида, — успокой се. Молят те с добро: да вървим да учим. И след един час си свободен.