Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Лев Давидичев
Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1
Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Тодор Димитров“
Излязла от печат: 30.11.1979
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Албена Николаева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449
История
- — Добавяне
Втора изненада
Но кой знае защо не му се спеше и настроението му беше много лошо.
Иван се приближи до прозореца и видя…
Аделаида!
Седеше на една пейка. Не виждаше Иван и той я заплаши с юмрук, изплези й се и легна, изтощен от справедлив яд.
Ако тя кисне тука, той няма да може да излезе незабелязано от къщи.
Какво да измисли?
Макар Иван да считаше, че никак не му върви, всъщност доста му вървеше.
Четете нататък и ще се уверите.
Баба му надникна през вратата и го извика.
— Ванечка! Спиш ли? Един чичко пита за тебе. Казва, че си будно момче.
Иван излезе в коридора.
— Позна ли ме? — попита го един висок чичо и си свали шапката. — Спомняш ли си?
— Познах ви! Спомням си! — възкликна радостно Иван. — Нали у вас… — И си прехапа устната. — Вие сте артистът, който играе шпиони.
— Така е. — Чичото се усмихна. — Ни веднъж не си се показвал по телевизията, нали?
— Не. А защо? — На Иван му секна дъхът.
— След два часа, разбираш ли, има предаване — отговори чичото като разглеждаше внимателно Иван, — а момчето, което участва в него неочаквано се разболя — прегракна. Току-що ми позвъниха от студиото и ме помолиха да намеря кого да е за предаването. И аз си спомних за тебе. Според мене ти си будно момче, находчиво. Мисля, че ще можеш.
— Разбира се, че ще може — каза бабата. — Той ни е артистът в къщи. Всекиго може да имитира.
— Ти си във втори клас, нали? — попита чичото. — Но няма значение. На ръст може да минеш за четвъртокласник. Да вървим да репетираме, а?
— Вървете, вървете! — възкликна радостно бабата. — Ей сега ще го пременя. Нова риза ще му дам, та да е хубав.
И представете си следната картина: пред входа е спряла синя „Волга“. Чичото артист отваря широко вратата, Иван се качва на предната седалка до шофьора и казва на дотичалата Аделаида:
— Отивам да участвам в предаване по телевизията! Привет!