Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (18) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Двубой на тавана

Невъзможно бе да се справи човек с тоя ужасен котарак. Той надаваше вой като ранен тигър, хапеше и дращеше.

И двамата така се умориха, че млъкнаха.

— Глупак с глупак — каза му Иван, като дишаше тежко, — какво те прихвана? Ще те нахраня, ще те сложа да нанкаш, пък аз ще тръгна да лунатувам.

Бандюга затвори очи и се умири. Но Иван познаваше коварния му характер и продължаваше да го стиска. Така седяха на тавана докато се поуспокоиха.

Бандюга като че съвсем притихна, но щом Иван се надигна, котаракът пак пощуря. Отново нададе вой, започна да хапе и дращи.

И се откопчи.

Хукна победоносно надолу през отвора, до който беше опряна стълбата.

По пътя събори едно момиченце. Иван не забеляза момиченцето, спъна се о него и се запремята надолу, като броеше стъпалата с глава.

Чук!
        Чук!
                Чук!

Друг на негово място щеше веднага да умре. Но Иван толкова пъти в живота си беше падал и се бе удрял о твърди предмети, че подобен полет за него е фасулска работа. Той се изправи, подсмръкна, почеса натъртените места и хукна пак.

Иван гони Бандюга до късно вечерта, върна се в къщи капнал от умора, здравата си хапна и легна да си почине.

Чакаше го тежка нощ.