Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Лев Давидичев
Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1
Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Тодор Димитров“
Излязла от печат: 30.11.1979
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Албена Николаева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449
История
- — Добавяне
До какво води доброто настроение
В междучасието Иван потърси Аделаида, но не я намери, а само разбра, че не е идвала на училище. „Разболяла се е“ — рече си в момента той и веднага я забрави, макар и да му мина мисълта, че тя е направила това нарочно: ако не си беше научил, непременно щеше да го намери.
Настроението му бе много добро!
И ето до какво го докара.
След часовете Иван тичаше и подскачаше по коридора. И може да се каже, че не Иван, а левият му крак сам отиде встрани. В него се спъна Паша, полетя, и с главата си удари Колка в корема, а Колка се преметна назад и се насади в кофата с вода.
Седна във водата и закрещя от страх:
— Потъвам!
От всички страни дотичаха деца, но нищо не можаха да разберат. Виждат, че в ъгъла е клекнал човек и крещи. А кофата не виждат.
Иван веднага се досети и вдигна Колка за яката. А кофата като залепена за него — не пада. И Колка си стои прегънат на две.
Изправиха Колка — разляха водата.
Изведнъж цъфна дежурният по училище. Децата се пръснаха на всички страни.
Иван също хукна, но налетя на кофата и се просна в локвата, дори се плъзна още малко нататък.
Лежи и за малко да заплаче: ами че станал е нещо като попивателна — дрехите му попиха цялата локва.
— Кажи, момче, кой те нареди така? — попита дежурният, като му помагаше да стане.
Иван не дочу въпроса и отговори.
— Семьонов.
— От кой клас?
— Втори „А“.
— Добре — каза дежурният, — ще запиша. Не се тревожи, момче, немирникът ще бъде наказан.
Иван се помъкна — целият мокър отпред.
На улицата го чакаше Колка — отпред сух, но пък мокър отзад.
— Наигра ли се? — попита той. — Как ще се върнем сега в къщи? Ще ядем калай.
— Тръгвай да се сушим — предложи Иван. — Ще се поразтъпчем час-два — и всичко ще бъде тип-топ. Ще извадим фуражката ми от локвата.