Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (44) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Лев Давидичев

Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1

Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: ДП „Тодор Димитров“

Излязла от печат: 30.11.1979

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Албена Николаева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449

История

  1. — Добавяне

До какво води доброто настроение

В междучасието Иван потърси Аделаида, но не я намери, а само разбра, че не е идвала на училище. „Разболяла се е“ — рече си в момента той и веднага я забрави, макар и да му мина мисълта, че тя е направила това нарочно: ако не си беше научил, непременно щеше да го намери.

Настроението му бе много добро!

И ето до какво го докара.

След часовете Иван тичаше и подскачаше по коридора. И може да се каже, че не Иван, а левият му крак сам отиде встрани. В него се спъна Паша, полетя, и с главата си удари Колка в корема, а Колка се преметна назад и се насади в кофата с вода.

Седна във водата и закрещя от страх:

— Потъвам!

От всички страни дотичаха деца, но нищо не можаха да разберат. Виждат, че в ъгъла е клекнал човек и крещи. А кофата не виждат.

Иван веднага се досети и вдигна Колка за яката. А кофата като залепена за него — не пада. И Колка си стои прегънат на две.

Изправиха Колка — разляха водата.

Изведнъж цъфна дежурният по училище. Децата се пръснаха на всички страни.

Иван също хукна, но налетя на кофата и се просна в локвата, дори се плъзна още малко нататък.

Лежи и за малко да заплаче: ами че станал е нещо като попивателна — дрехите му попиха цялата локва.

— Кажи, момче, кой те нареди така? — попита дежурният, като му помагаше да стане.

Иван не дочу въпроса и отговори.

— Семьонов.

— От кой клас?

— Втори „А“.

— Добре — каза дежурният, — ще запиша. Не се тревожи, момче, немирникът ще бъде наказан.

Иван се помъкна — целият мокър отпред.

На улицата го чакаше Колка — отпред сух, но пък мокър отзад.

— Наигра ли се? — попита той. — Как ще се върнем сега в къщи? Ще ядем калай.

— Тръгвай да се сушим — предложи Иван. — Ще се поразтъпчем час-два — и всичко ще бъде тип-топ. Ще извадим фуражката ми от локвата.