Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Лев Давидичев
Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1
Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Тодор Димитров“
Излязла от печат: 30.11.1979
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Албена Николаева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449
История
- — Добавяне
Геройска постъпка
Иван се трудеше, изплезил език. Изписа половин страница без нито една грешка, не направи ни едно мастилено петно. Тъкмо искаше да извика „ура“ и…
… от носа му падна капчица пот.
Капна право в центъра на буквата „О“. Добре че не го беше домързяло да я напише голяма и кръгла като колело.
Иван я докосна внимателно с края на попивателната и тя изпи капката.
„Ще видиш ти дали съм умствено изостанал! — помисли си Иван, като се сети за Аделаида. — Гледай тебе да не изпратят в специално училище! Да се учиш за крокодил!“
Като се отърва от руския, залови се за аритметиката.
И започна истински бой с цифрите. Те скачаха
пред очите
му като жаби. Невъзможно беше да ги отличи една от
друга. Тогава си представи, че цифрите са негови
врагове и взе да ги следи внимателно. „Ясно,
ясно — реши той, като гледаше омразните
цифри, — вие също смятате, че съм умствено
изостанал. Сега ще видим.“
Понапъна се и реши
първата
задача.
Още малко се понапъна, изпъшка пет пъти и реши още една задача.
Иван гризеше писалката, сумтеше от яд, дори изръмжа веднъж, но се трудеше.
Всичко беше против него.
Особено — мастилото. Как само се стараеше да се натрупа на края на писеца на капка и — туп на листа.
Но Иван наблюдаваше внимателно и успя да хване с лявата ръка една капка още във въздуха.
Тук неговият инат за първи път му помогна.
И изведнъж — беда!
Една глупава муха попадна в мастилото. Иван я промуши с писеца, без да забележи, и написа с мухата цифрата „3“. Представяте ли си какво се получи?
Иван щеше да зареве! Цапна мухата с юмрук — пръски полетяха на всички страни.
„Не обръщай внимание на умствено изостанали мухи — пошепна му на ухото майчицата мързел, — върви да спиш!“
„Скъсай страницата — пошепна му инатът — и препиши всичко отново.“
„Уморен съм — отвърна жално Иван — нямам вече сили!“
„Правилно, правилно — пошепна майчицата мързел, — иди да нанкаш. Песничка ще ти изпея, приказка ще ти разкажа.“
„Нима ще отстъпиш заради някаква си умряла муха?!“ — учудваше се инатът.
Иван старателно откъсна изпръсканите с мастило листа и започна да преписва задачите.
Толкова се увлече, та дори не чу как баба му се приближи и застанала до него, завъздиша тежко — сякаш правеха инжекции на внука й.