Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (4) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Странният човек с тъмни очила

В дванайсет часа и нула минути милиционерът Егорушкин забеляза около клуба на работниците от речния транспорт странен човек с тъмни очила, ръцете — пъхнати в джобовете.

В дванайсет часа и три минути милиционерът Егорушкин го настигна и попита:

— Защо се мотаеш насам-натам като подозрителен тип? И то в територията на клуба? И току се зъбиш?

Странният човек отговори с дрезгав глас:

— Не разбирайт!

Милиционерът Егорушкин рече сърдито:

— Като те откарам в участъка веднага ще разбереш.

Човекът с тъмните очила измъкна от джоба си пистолет, прицели се в носа на милиционера, като извика:

— Бум! Бум!

И си плю на петите.

— Ще ти дам аз едно „Бум! Бум!“. Ще има да ми побумкаш!

Малко по-късно странният човек се появи в гастронома. Втурна се към щанда, озъби се и рече дрезгаво:

— Бите, дрите, фрау, мадам, цвай брот, шпиндел!

— Какво, какво? — попита изплашената продавачка.

— Горе р-ръци! — изхриптя човекът с тъмните очила. — Гутен так! Драй! Си бемол! Урна!

Продавачката грабна ножа и кресна:

— Ти горе ръцете, шпиндел недни!

Тогава странният човек измъкна пистолет, прицели се в носа на продавачката и:

— Бум! Бум!

И дим да го няма.