Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (14) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Крокодилска дъщеря

На улицата имаше павилион с фирма „Сладолед“. В павилиона седеше някаква леля. Единият й зъб не беше обикновен, а златен. Когато на него попаднеше слънчев лъч, зъбът блясваше като прожектор.

Между децата се приказваше, че по-рано на мястото на този зъб е имало кучешки. После някой го избил или пък сам паднал и лелята си сложила златен.

Разбира се, към възрастните трябва да се отнасяме с уважение. Възрастните, общо взето, не са лоши хора. Но си имат един недостатък: често забравят, че някога и те са били деца. Забравили са например, че вътре във всяко момче е поставено моторче. И това моторче произвежда толкова много енергия, че ако момчето поседи спокойно повече от седемнайсет минути, може да избухне. Затова се налага да препуска презглава, да се бие, да хапе, да измисля прякори — само и само да не избухне!

Между възрастните се срещат и лоши хора, дори много лоши. Това ви го казвам под секрет и моля ви се, не ме издавайте. Ще пораснете и сами ще се уверите, че съм прав.

Сега думата е за лелята със златния зъб.

Паша Воробьов веднъж я нарече крокодил.

— Какъв крокодил е тя? — учуди се Коля Веткин. — Крокодил е от мъжки род. А тя е жена.

— Значи тя е крокодил от женски род — заключи Паша.

Така и започнаха да наричат лелята.

Но защо имаха такова отношение към нея?

Направо казано, тая леля беше страшна проклетия. Да й разрешат, още първия ден би изяла пет-шест души. Леле, колко зла беше!

Сладоледът струва единайсет копейки, а в къщи са ти дали дванайсет — десетаче и още две.

Ти — беж на павилиона.

— Дайте ми едно сладоледче.

Лелята се ококорва, лицето й се зачервява и крещи до небесата с нечовешки глас:

— Нямам дребни!

Тогава, ако ще да се одереш, сладолед няма да получиш. За нищо на света!

И дори ако изтичаш до най-близкия магазин, ако развалиш парите и донесеш на лелята точно единайсет копейки, да не мислиш, че сладоледчето ти е вече в ръцете. Имаш много здраве!

Може да се случи така, че точно по това време лелята да дъвче. Както и да й се молиш, тя ще крещи с нечовешки глас:

— Обядвам! Всички хора ядат, а аз гладна ли да стоя?! — Пък и с юмрук ще те заплаши.

А тя може да дъвче много дълго. Натрупва се грамадна опашка, а лелята дъвче ли, дъвче.

Накрая изяжда всичко. Да не мислите, че сега ще получите сладолед? Има да чакате. Лелята ще викне:

— Жадна съм!

Както и да я молите да ви продаде сладолед, лелята ще крещи, златният й зъб ще блясва от време на време.

— Всички хора пият, а аз жадна ли да стоя?! — И дори с юмрук заплашва.

И ще се замъкне на другия край на градчето в друг павилион, където продават газирана вода. Лелята пие бавно и най-малко седем чаши.

Не бих ви разказвал за нея, ако тя нямаше дъщеря на име Аделаида.