Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (37) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Лев Давидичев

Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1

Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: ДП „Тодор Димитров“

Излязла от печат: 30.11.1979

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Албена Николаева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449

История

  1. — Добавяне

Седма глава
в която бабата отново се опитва да бъде едно от главните действащи лица, а Иван Семьонов извършва няколко забележителни постъпки.

Иван прави важно откритие

Не се наложи да викат „Бърза помощ“. Дадоха на бабата валериан и я оставиха да лежи.

Бабата каза:

— Значи на никого не съм нужна. Значи съм кръгла нула. Или като стар тиган. За изхвърляне.

Тогава всички започнаха да я утешават, уговарят, успокояват, а тя едно си знае:

— Омръзнала съм ви. Преча ви. Само си мислите как да се отървете от мене.

Тогава пак започнаха да я утешават, уговарят, успокояват. Бабата лежеше със затворени очи и стенеше тихичко.

— Тръгвам на училище — каза Иван, но тя дори не го погледна.

Утрото беше сиво и дъждовно. Иван весело прескачаше локвите. Наистина рядко му се случваше да прескочи някоя локва, повечето пъти цопваше във водата с двата крака. И се смееше от удоволствие.

Като се умори да скача, тръгна по тротоара.

Видя котка на прозорец — даде й гръб.

Куче изтича край него — не му обърна внимание.

Фирмите не четеше.

Само една гримаса направи в огледалото на бръснарницата.

Иван бързаше за училище — и как само бързаше!

А защо?

Защото днес от никого не се боеше.

От децата не се боеше.

От Ана Антоновна не се боеше.

Дори от Аделаида не се боеше.

А защо?

Защото си беше научил уроците! Моля, проверявайте! Колкото си искате! Питайте, задавайте въпроси!

Върви Иван, подскача си.

Гледай ти, колко било приятно да отиваш на училище с научени уроци!