Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (15) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Страшно условие

Ето кое беше това момиче, което щеше да стане боксьор или борец от най-тежка категория, ако се беше родило момче.

И тя си имаше златен зъб на същото място като майка си, и нейният зъб светваше като прожектор, когато на него попаднеше слънчев лъч.

И така, Колка викна:

— Това разбирам аз влекач! — и прихна да се смее, като че видя Чарли Чаплин.

И ако си спомняте, никой друг не се разсмя.

Аделаида погледна Колка и рече:

— Тежко му на оня, който още веднъж ме нарече такава-онакава.

И всички разбраха, че е опасно да я наричат с обидни думи: това не ви е фъстъкът Алик Соловьов.

— Кого ще влача? — попита Аделаида.

Всички обърнаха глава към Иван.

— Мене — отвърна той, ни жив, ни умрял от срам и страх.

— Е? — попита Ана Антоновна. — Съгласна ли си да го поемеш?

— Съгласна съм. При едно условие.

— Какво условие? — попита класът в хор.

— Да не се оплаква — отговори Аделаида.

Иван попита тихо:

— Защо пък да се оплаквам?

— Може да изядеш един — обясни Аделаида и златният й зъб блесна като прожектор. — Имам страшен характер. Ядосам ли се — тупам.

Иван съвсем оплете конците и продума:

— И аз мога, но с момичета не се бия.

— Правилно — съгласи се Аделаида, — защото те са по-слаби. Но с мене може. Аз съм силна. Само че те предупреждавам: да се бие човек с мене е много опасно.

— Защо? — изуми се в хор класът.

— Не мога да преценя силата си — каза Аделаида — и така мога да фрасна… — Тя въздъхна тежко.

— Как? — попита пак класът.

— Ами така… — Аделаида показа грамадния си юмрук. — Виждате ли го? Прас — и викайте бърза помощ.

Класът онемя.

И никой не забеляза как се усмихваше Ана Антоновна.

— Не съм съгласен — промърмори с разтреперан глас Иван. — Какво излиза тогава? Влекачът е длъжен да мъкне, а не да бие.

— Аз нямам намерение да те бия — каза Аделаида. — Ако ме слушаш, защо ще те бия?

— И тъй, разбрахте се — приключи Ана Антоновна.