Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Лев Давидичев
Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1
Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Тодор Димитров“
Излязла от печат: 30.11.1979
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Албена Николаева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449
История
- — Добавяне
УИ
Иван бе съгласен на всякакъв позор, дори на подигравка да му викат годеник, само и само да махне Аделаида от къщи.
Излязоха на улицата. Бабата дълго им махаше с ръка. Аделаида се обръщаше и също й махаше.
— Добра баба имаш — каза тя, — само че много те глези.
— Защо дойде?
— За да си изясня обстановката.
— Каква обстановка?
— Да разбера при какви условия живееш — обясни му Аделаида, — как те възпитават.
— Е, и какво изясни?
— Всичко. Сега вече знам, че си бабино синче. Тя все по петите ти ходи. Ще трябва да си я вземеш и в казармата. Ти дори да се събудиш сам не можеш.
— Лъжеш! — извика Иван неуверено.
— Не лъжа. Аз само баба ти поизлъгах. Заради тебе. Участието ти по телевизията беше ужасно. Червях се. Срам ме беше. Много ме беше срам.
— И без теб го зная — промърмори Иван. С крайчеца на окото поглеждаше встрани: дали ще го види някое от момчетата, че се разхожда с момиче?
— И в резултат — продължи тя, — направих важно откритие. Разбрах, че ти вероятно си УИ.
— УИ ли? — попита Иван, като предчувстваше нещо лошо. — Това пък какво е?
— УИ — значи умствено изостанал.
— Какво, какво? — почти изкрещя Иван.
— Ти, може би си умствено изостанало дете. Трябва да те изпратят в специално училище.
Иван се спря, ококорил очи, и дълго от устата му не излизаше цяла дума, а някаква неразбираема нечленоразделна реч. Едва-едва се овладя и попита:
— В специално училище ли?
— Разбира се — обади се спокойно Аделаида. — Там ще ти е по-добре. Всичко ще бъде наред. Знаеш ли защо се мъчат с тебе? Защото те мислят за нормално дете. А ти си УИ. Умствено изостанал.
— Не е вярно! — извика жално Иван. — Умен съм! Съобразителен съм! Аз съм умствено умен!
— Не викай. Обмисли всичко спокойно. Ето ти задача: или ще си научиш днес уроците, или утре ще разглася навсякъде, че си УИ. Довиждане.