Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (29) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Неприятен разговор

Бабата отвори вратата, млясна силно внука си по двете бузи и каза:

— Какъв си ми юнак ненагледен! Истински артист.

— Я ела тук, артисте — извика го баща му.

Иван въздъхна тежко и влезе в стаята.

— А не бива ли най-напред да хапне? — обидено и възмутено попита бабата. — Изморено е, измъчило се е детето.

— Има време и за ядене — отговори бащата. — Седни, синко, да си поприказваме. Е, как? Доволен ли си?

— Не — промърмори Иван.

— Защо? Ами че всички те гледаха и слушаха. Е, мислеха си хората, това се казва момче. Не само че се учи добре, но и другите учи по телевизията!

Тук му е мястото да кажем, че бащата на Иван се учеше добре във вечерен техникум, а денем работеше (също добре) като стругар в машиностроителен завод.

И майката на Иван учеше — в библиотечен техникум, а през деня работеше в библиотека.

— Всички учат — каза веднъж бабата, — само аз не уча. Но нищо — и аз ще се запиша в някакви курсове.

И се записа в курс по кройки и шев.

Иван се учеше най-лошо от всички в семейството.

— Малък е още — обясняваше бабата, — ще порасне, ще поумнее и ще почне да се учи.

Ето и сега бащата мъмреше Иван, а бабата стоеше в коридора и въздишаше шумно.

„Измъчиха нещастното дете — мислеше си тя, — ще го съсипят. На тях не можеш да им угодиш! Само едно си знаят — да възпитават и превъзпитават! А трябва да жалиш детето, да го храниш!“

— Кога е следващото участие? — попита бащата.

— Няма вече — промърмори Иван, — нямам право.

— Сега може да ядеш. Заслужи.

Бабата даде на Иван куп вкусни неща.