Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (47)

Нов век, нова кожа

19 декември 1999 г.

Върнах се в дома с известен страх. Днес всички момичета са там. Изведнъж Иса, която подготвя пътуването си до Еквадор за Коледа, ме хваща под ръка и казва на Сузана, че слизаме за малко да пием кафе. Иска да говори с мен.

— Ти знаеш, че хората са луди, нали? Мъжете, които плащат на жени, за да легнат с тях, са луди, но жените, които приемаме да легнем с мъж за пари, сме още по-зле.

— Да, добре. Какво искаш да ми кажеш, Иса?

— Има някои неща, които тия луди разправяха тук за теб, защото завиждат.

— Какви неща?

— Ами че им крадеш клиентите от дома, че се виждаш с тях навън. Този Педро, който винаги идваше всяка седмица и който се появи отново, докато ти беше болна, италианецът и много други.

— И какво става с Педро?

— Ами дойде и отиде с Мае, тя е пепелянка. Каза, че е бил лудо влюбен в теб, а ти дори не си му обърнала внимание. Тя го изопачи и каза, че се срещаш с него извън дома. Мае се опитва да ти подлее вода.

Тези признания ми се струват странни точно от Иса.

— Знаех си, че рано или късно това ще се случи.

— Мае казва също, че си дала телефона си на италианеца.

Беше вярно, но Мае се позоваваше на предположения, не на доказателства, защото ги нямаше.

— Ясно е, че може да говори за мен всичко, което иска.

— Да, но Мае е тук повече време от теб и Маноло ще повярва на нея, разбираш ли? Ще имаш проблеми.

Маноло вече беше показал, че е грубиян, и това, от което най-много се страхувам, е да не ме нарани.

— Шушука се също, че имаш СПИН.

— Това просто не е вярно!

Вече прекаляват. Сигурно Педро, с неговото хленчене пред Мае по повод несподелената му любов към мен, е разказал за епизода със скъсания кондом. А тя е доукрасила историята, както й е изнасяло.

— Кой е казал това?

— Кой друг? Все същата луда блондинка. Иска да уплаши клиентите, за да не ходят повече при теб.

Идват ми на ум куп подходящи обиди към Мае, но трябва да сдържам нервите си, за да не се забъркам още повече.

— А мен ще ме вземат за интригантка, ако разкажеш какво съм ти казала. Моля те, нито дума — добавя Иса умоляващо.

— Бъди спокойна. Благодаря, че ми каза всичко.

Връщаме се в къщата. Мае се облича, за да излезе с един господин, който може да й е баща, и ни хвърля цинични погледи в огледалото. Аз се правя, че нищо не знам. После се появява Маноло, следван от София, която идва да поеме нощната смяна.

— Може ли да говоря с теб? — пита той с толкова мрачен вид, сякаш току-що е извършил убийство.

— Да, разбира се — отговарям му и вече мисля да отричам всичко, в което ще ме обвини.

Забелязвам злорадството, изписано на лицето на Мае. Вижда, че Маноло вече дими, и се сбогува с ирония.

— Чудо ще стане — изтърсва, преди да излезе.

Маноло започва да говори:

— Вярно ли е, че се виждаш с Педро извън това място?

— Не, не е вярно. — Не лъжа. — Кой ти го каза?

— Самият клиент.

Замръзвам.

— Излъгал те е. Многократно се опита да ми определи среща, но никога не съм приемала.

— А с италианеца?

— Италианеца съм го виждала всичко на всичко три пъти. Нищо повече. Освен това не живее тук и не виждам как бих си уговорила среща с него навън. — Този път се изненадвам колко добре лъжа.

— Ами носят се слухове, че не е така.

— Това сигурно си го е измислила Мае, за да ме натопи, предполагам.

— И защо ще иска да те натопи?

— Откъде да знам? Защото завижда.

— Имай предвид, че тук не обичаме да ни лъжат. Имаш късмет, че нямам никакво доказателство за всичко това. Но ще те наблюдавам и при най-малкото кръшване — на шибаната улица, ясно?

София ме гледа от вратата на кухнята и ми прави знаци да замълча, иначе нещата ще станат много лоши.

Не чувствам, че съм нарушила правилата на дома, защото с Педро не съм се срещала навън, а от Джовани не съм взела нищо.

Предпочитам да не отговарям на Маноло, защото искам да работя в дома до края на годината, макар че след епизода с Одеса и малката Яна това вече малко ме отвращава.

31 декември 1999 г.

Смяната на века разбуди либидото на цял свят. Може би защото толкова много се изприказва по този повод — че ще е краят на света, че ще избухне война, че всички компютри ще спрат. Хората се страхуват и искат да изживеят последните часове на живота си, ебавайки майката на всичко.

Тази нощ дойдоха даже жени с любовници, за да осъществят мечта, която не са си позволявали да изпълнят. И аз работих много, със Синди.

Мобилният ми беше изключен през по-голямата част от нощта. Като го включвам, виждам, че имам множество съобщения и започвам да ги преглеждам.

Джовани се е опитал многократно да се свърже с мен и ми е оставил съобщение на гласовата поща, поздравява ме с Новата година. После ми праща писмено съобщение, което е голямата изненада за тази нощ:

„Да се говори за любов е много красиво, но и много трудно. И мисля, че те обичам.“

Написал го е на английски: I think I love you, защото не знае да пише на испански. Не очаквах такова съобщение.