Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (35)

Силиконът е фантастичен

15 септември 1999 г.

Барбито не говори, не мисли, не се усмихва, не гледа. Барбито само си прави косата. С часове си прави косата. Появява се Давид, австралийският клиент, с когото бях в нощта, когато се запознах с Анхелика. Дошъл е в къщата, защото е излязъл с приятели и после, след като всички дискотеки в града затворили, не му се прибирало и наминал да достави малко радост на тялото си.

Никога не е бил с Барбито, защото всеки път, когато се е обаждал, тя не е била на разположение. Но тази вечер Барби се представя пред него, с много пригладена коса от толкова галене пред огледалото. Той веднага я избира.

— Кара ме да се чувствам извратен — признава на Анхелика. — Бюстът й е огромен!

И Барбито изчезва с него в апартамента, преизпълнена с гордост.

След десетина минути излиза тичешком, чисто гола и обляна в сълзи. Като я виждаме да се появява така, всички зяпваме. Тъй като любопитството е солта на живота в дома, всички я питаме какво й се е случило. Наранил ли я е? Сериозно се съмнявам, защото Давид винаги е бил нежен, поне когато съм била с него. Да не би да си е променил мнението и да се уплашил, че ще се задуши между циците й? Или Барбито му е направило чекия с тях и е смазало члена му с толкова силикон? Колко мистерии трябва да се разкрият… Тази нощ в дома цари голямо оживление.

Няколко секунди след излизането на Барбито от апартамента се появява Давид и крещи да му върнат парите.

— Тази жена не е жена! Тя е травестит, травестит!

Бесен е.

— Какво говориш, Давид? — отвръща Анхелика. — Не е травестит. Истинска жена е. Уверявам те.

— Казвам ти, че е опериран травестит. Освен това циците й са твърди като камък. Каква отврат! Със сигурност си е сменила пола.

— Боже! Оперирана е, но само гърдите, нищо друго. Уверявам те, Давид, че Сара е жена.

— Травестит е. Веднага ми върнете парите!

— Но…

Анхелика се опитва да го убеди, но е невъзможно. Давид не отстъпва и Барбито започва да го обижда, после се разплаква като луда.

— Как може да казва, че циците ми са много твърди? Оперира ме най-добрият хирург в Испания. И колко пари дадох за тая операция!

Това е първият и сигурно последният път, когато чувам тембъра на гласа й.

20 септември 1999 г.

Започвам да се чувствам все по-добре в дома. Момичетата вече ме приеха, почти всички, с изключение на Иса, която продължава да се мръщи. Освен по-спокойната атмосфера, завъдих няколко редовни клиенти. Доволна съм, нервността от първите дни изчезна.

Чувствам се добре и телом, и духом. Истината е, че работата не е по-трудна, от която и да е друга. Просто е различна, нищо повече. Сега, след като минаха бурите от началото, започва да се налага една рутина, която ми позволява да се наслаждавам на всяка среща и да изживявам освободената си сексуалност по най-добрия начин.

След епизода с Барбито Давид иска да се вижда само с мен. Поне така казва. Но знам, че се обажда на други агенции и се среща с други момичета. Защото обича секса, а аз познавам правилата на играта. Два пъти в седмицата с мен не са му достатъчни. Много ми е добре с него, макар че не е моят тип мъж.

Намерих и друг клиент. Казва се Педро. В началото не бях аз тази, която трябваше да се срещне с него, а друго момиче.

21 септември 1999 г.

Намирам се в хотел „Принцеса София“ с един американец, когато ми се обажда Анхелика и ми казва, че като свърша, трябва да хвана такси и да отида в друг хотел, разположен в покрайнините на Барселона. Преди да потърси мен, се е обадила на Джина, блондинка, която работи в агенцията от време на време, за да си плаща мерцедеса, който наскоро си е купила, но като отишла там, въпросният клиент се оказал… собственият й шеф! Голяма история… Джина си тръгнала като изстреляна, качила се в блестящия си мерцедес и със сто и осемдесет километра в час се прибрала травматизирана в дома. За щастие клиентът не я познал, защото в коридора било тъмно, когато й отворил вратата, и нищо не разбрал. Но горкият човек сега е фрустриран и с нетърпение чака друго момиче.

Когато виждам Педро, първото ми впечатление е, че е много нервен, почти невротизиран и косата му е опадала. Показах се много спокойна и веднага му харесах. Казват, че противоположностите винаги се привличат. За него е вярно, но за мен — не. Пет дни от седмицата живее в хотел близо до предприятието, което ръководи. През уикендите се връща вкъщи, за да изпълни ролята си на добър съпруг и баща.

Тази нощ, докато сме в леглото, иска да му направя фелацио без презерватив, защото от четири години не е докосвал жена си. При отказа ми да правя каквото и да било без предпазни мерки се разплаква като дете, а после, когато прониква в мен, свършва за пет минути. Не ми доставя никакво удоволствие. Много е любезен, но като любовник е пълна нула. Примирявам се с мисълта, че днес припечелих добре.

23 септември 1999 г.

Педро започва да ме обсебва. Обади се да разбере дали съм свободна и пристигна в началото на вечерта, за да прекара цялата нощ с мен. Първо плаща няколко часа и отиваме в апартамента. Всъщност ми казва, че сексът не го интересува много. В мен иска да намери най-вече нещо като съветник психолог. Но ако и винаги съм с разтворени крака, още по-добре!

Изпитвам особена обич към него. Предпочитам да съм с него, защото се държи добре с мен, а не с някой дегенерат, който ще иска гнусотии. Казва, че по този начин извършва едно добро дело, защото няма да съм принудена да бъда с други мъже. После решава да излезем и да ме заведе на танци, като предварително ме предупреждава, че не носи на пиене. Аз, напротив, нося, колкото ми сипят. В края на краищата току-що съм се възродила и имам вътрешна сила, която ми позволява да понеса всичко. Тази нощ решавам да се възползвам от това предимство. Кани ме да пийнем по нещо в един бар в центъра и там ми казва, че обмисля възможността да се сгоди за мен. Дори иска да ми подари халка от бяло злато. Аз категорично отхвърлям това предложение.

— Не искам да ми ставаш годеник. Не искам никакъв годеник. А освен това сега съм неспособна да обичам. Искам да спечеля пари, да си платя дълговете и толкова!

— Ще направя всичко да се влюбиш в мен, обещавам ти.

— Не искам да се влюбвам, не разбираш ли? Освен това изобщо не си моят човек. Съжалявам!

При всеки отказ той, изглежда, още повече се нахъсва. Това е нещо като предизвикателство, първото голямо предизвикателство, което се появява в живота му. Колкото по-категорична ставам, толкова повече се вкопчва в мен, защото имал нужда от властна жена до себе си. Мисля, че всъщност обожава да играе ролята на добър самарянин и спасител на момиче, което е изпаднало в най-абсолютната мизерия. По този начин угажда на себичността си и това за пръв път дава смисъл на скучния му живот. Но Педро ме отвращава физически и тази нощ искам така да наредя нещата, че да няма секс. Органът му е като тънък макарон, чиято единствена истинска функция е да виси между краката му. Нищо повече.

Започваме да танцуваме и само като го виждам как се гърчи на подиума, изпитвам съжаление. Едно дърво би се движило по-добре. Непрекъснато поръчвам уиски и го сипвам в чашата му. Да пие. Май не забелязва. Решила съм да не му предоставям тялото си. Правя предостатъчно, като понасям хленченето му.

Внезапно ми съобщава:

— Ще се разведа.

— Толкова зле ли се чувстваш вкъщи? — питам го.

Не мисля, че го казва сериозно. Абсолютно пиян е.

— Като истински мухльо! Откакто те познавам, си дадох сметка до каква степен съм се самозаблуждавал през всичките тия години. Вече не понасям жена си и този брак е истински фарс.

— Ако е така, промени живота си, без да се колебаеш. Но заради себе си, не заради мен. Не искай да ти помагам повече от това. Не искам да ти ставам любовница.

— Не искам да ми бъдеш любовница. Искам да ми станеш годеница!

— Пак се самозаблуждаваш, Педро. Влюбил си се в жена, с която си се запознал на особено място. Чувстваш се свободен да идваш и да си отиваш, когато си поискаш. Това е само въпрос на пари. В действителния живот няма да е така, няма да ме издържиш.

— Но какво говориш? Не знаеш колко те обичам! Обичам те повече от собствения си син!

Това изявление ми се струва прекалено силно и решавам да го накарам да пийне още малко. Не понасям този тип приказки и този мъж. Знам ли що за обич изпитва към сина си. Очевидно не е с пълния си разсъдък. Не смятам да слушам и дума повече за това!

— Освен това не знам какво прави жена като теб на онова място. Не ти е мястото там. Защо вършиш тази работа с образованието, което имаш?

— Върша го, защото има такива като теб! — отговарям ядосана.

Какво става? Да не би да е несъвместимо човек да има университетско образование, да е бил мениджър и сега да върши тази работа? Да не би да съм престъпник или лош човек, понеже съм решила да работя това? Педро ме гледа, но сякаш не разбира нищо.

След известно време му става много зле и едва успявам да го изведа навън под изненаданите погледи на хората. Почти го нося на ръце. Педро не тежи много повече от мен, но сцената е комична.

Като излизаме на улицата, се изправям пред проблема да убедя някой таксиметров шофьор да ни закара до хотела му. Това е трудна задача, тъй като никой не се решава да ни качи, от страх приятелят ми да не повърне на задната седалка. Накрая един възрастен господин, пълничък и добродушен, се съгласява, защото не е разбрал добре в какво състояние е Педро, когото съм сложила да седне на една пейка, докато търся такси. На половината път обаче се налага да спрем в аварийната лента на шосето, защото приятелят ми заплашва да повърне всичко погълнато през нощта върху седалката. За щастие нищо такова не се случва. Междувременно таксиджията ме ругае и ми казва, че съм го излъгала. Засрамена, през цялото време се извинявам.

Като отиваме в хотела, взимам командирското решение да го накарам да повърне по какъвто и да било начин, защото иначе ще трябва да будувам цяла нощ. Сега заплашва да се хвърли през прозореца, защото е влюбен в жена, която не го обича. Тази мелодраматична ситуация довършва окончателно търпението ми. Хващам го откъм гърба в банята, навеждам го над тоалетната и притискам стомаха му, за да повърне най-после. Повръща продължително и болезнено и после си ляга. Накрая заспивам и аз.

На сутринта Педро се събужда с небивал махмурлук и нервно пуши цигара от цигара, докато чака да се събудя. Спестила съм си секса, който не мога да понасям повече, и съм много горда от малкия си номер. Днес се връщам щастлива и свежа в дома.

— Този клиент много ти харесва, нали? — пита ме Сузана, като ме вижда да влизам.

Не толкова пита, колкото го твърди. Естествено няма да й кажа, че съм щастлива, защото съм спечелила пари, без да правя секс. Като нищо ще го изпее на Маноло и Кристина и това несъмнено ще предизвика проблеми. Освен любопитна, Сузана е доказала, че е и интригантка.

— Сигурно винаги ти е приятно с него в леглото.

Задоволявам се само да се усмихна, взимам си парите и си отивам вкъщи.