Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (46)

Одисея в Одеса

8 декември 1999 г.

От деня, в който му дадох телефона си, започнахме да си говорим. В началото той ми се обаждаше веднъж седмично, но после вече не можехме да прекараме и ден, без да чуем гласа на другия. Аз продължавам да работя в дома и когато Джовани ми се обажда, а телефонът ми е изключен, веднага разбира какво правя. Досега нищо не ми е казал, нито ме е упрекнал. Но знам, че не му харесва. Веднъж чух да сподавя сълзите си.

Не съм му разказвала за живота си, нито ме е питал. От уважение и аз не съм му задавала въпроси за положението му.

Днес Джовани ми се обади да попита дали в средата на месеца ще мога да си взема няколко почивни дни и да замина с него. Трябва да приключи някакъв договор и иска да го придружа. Няма да е лесно да измисля претекст да отсъствам няколко последователни дни от дома. Най-вече защото Мае успя да съобщи на Кристина, че е забелязала много химия между италианеца и мен. И подозира, че съм му дала телефона си. Очевидно ревнува и мисля, че е започнала да разказва разни истории за мен, които не са верни. Атмосферата става все по-напрегната и Маноло започна да ме контролира прекалено. Дори когато се обаждат обичайните ми клиенти, се опитва да им пробута друго момиче, като казва, че ме няма. Иска момичетата да им изкопчат информация. А аз наистина не смятам, че съм направила нещо лошо.

Така че трябва да си измисля извинение, за да мога спокойно да замина с Джовани. Ще се престоря на болна от грип, за да се махна за няколко дни от дома.

12 декември 1999 г.

Одеса е град в Украйна, който се намира на брега на Черно море. С Джовани пристигнахме тук, придружени от официален преводач, близък негов приятел. Той ни настани в дача в бивш съветски туристически комплекс.

Следобедът е много студен. До прозореца се приближава чайка. Никога не съм виждала чайка отблизо. Каца на балкона и ни гледа, докато се любим, опрени на раклата в стаята. И аз я гледам. От време на време изяжда с поглед препечения хляб, приготвен ни от Борис, с малко хайвер до него. Но стои неподвижна, не мърда, изпълнена с уважение към това, което вижда. В тези моменти се опитвам да си представя как правят любов чайките и служи ли им човката за някакъв предварителен ритуал.

После Джовани ме пита защо стоя толкова спокойна и дали чайката е още там.

— Наблюдава ни.

Джовани започва да цвърчи.

— Porca putana! Fuori!^[1]

Чайката остава невъзмутима, дебела като кръгла плюшена играчка. Стои си…

Представям си я обезсмъртена от някой препаратор на нощното ми шкафче. Не! Няма да се събере! Тази е гигантска. Джовани продължава да ме пронизва, стенейки, както е обичайно за него. Това, че го усещам в себе си, докато тази птица ме наблюдава, ме вкарва в друго измерение. Само удоволствие и природа. Внезапно Джовани прекратява каданса. Днес не може да се съсредоточи.

След любовта, Джовани отиде да си вземе душ. Аз използвам този момент на самота, за да взема ризата му и да разгледам инициалите, избродирани на нея. Има ги на всичките му ризи. Приятно ми е да прокарвам пръст по тях, да усещам релефа на конеца. Прокарвам го многократно, със затворени очи, представям си, че съм сляпа и ги чета на брайл. Това е неповторим момент за мен и не искам Джовани да ме свари така. Щом чувам, че излиза от банята, връщам ризата на мястото й.

14 декември 1999 г.

Пристигна с черна лимузина със затъмнени прозорци. С Джовани сме извън дачата. Гледаме морето и разбираме защо се казва така. Толкова е тъмно, че прилича на огромна пластмасова торба. Само шумът на вълните, които се разбиват в брега, ни напомня, че има вода. Луната плахо се отразява в далечината и огромни, натежали от горчивина облаци я обграждат от край до край.

Шофьорът излиза от колата и отваря задната врата. Ние с Джовани затаяваме дъх. И излиза тя, прекрасна, с черна вечерна рокля и обувки с посребрени токове. Косата й е подстригана много късо и завършва с малко „V“ на врата й, който е толкова тънък, че мога да го обгърна с ръка. Ключиците й изпъкват и й придават вид на манекенка на ревю, на още неоткрито съкровище, на едва оформено тяло, с две карфички вместо гърди, които стърчат под роклята й и описват изключително изящна форма. Много е красива. Джовани й подава ръка и без да каже нищо, я придружава до къщата. Там чака Борис, нашият официален преводач, с бутилката си водка и нервно пълни чашата си, все едно влиза на изпит. Джовани иска да му направи подарък и е наел принцеса.

Принцесата на принцесите сяда на масата при Борис и без да поиска разрешение, започва да пие водка от чашата му. С Джовани я гледаме развеселени. Изглежда много млада и това ме смущава, така че я питам на колко е години, за да сваля от себе си поне бремето, че не е непълнолетна. Борис ни превежда с инфантилна усмивка:

— На шестнайсет е.

Едва не падам по гръб. Джовани е стъписан. Изведнъж се чувствам като съучастник в престъпление, в нещо ужасно, което предстои да се случи, и не понасям тази мисъл. Моля Джовани да я отпрати, защото не мога да допусна да се случи нещо на това момиченце. Моля го, умолявам го, падам му на колене. Джовани е съгласен, но ми обяснява, че тя може би се чувства добре. За нея е по-добре да остане при нас, ние ще се държим добре с нея, отколкото да попадне на някой нещастен садист, способен на какво ли не. С нас или без нас, тя ще продължава да прави това. Изглежда доволна. Така че, след като я питаме дали не иска да си отиде, като й казваме, че ще й платим, принцесата решава да остане и аз известно време я наблюдавам и се виждам отразена в това дете. Гледам я как се движи, как се смее. На десния си глезен носи малка гривна с камбанки, които се поклащат всеки път, когато се раздвижи, и изпълват целия хол на дачата със ситно екзотично звънтене.

Радиокасетофонът вдига страхотен шум, но тя продължава да танцува плавно върху масата. Борис, с чаша в ръка, е застанал на около два метра от нея и я гледа втренчено. Ние с Джовани наблюдаваме спектакъла, излегнати на твърде стария диван, целият покрит с подозрителни петна и дупки от цигари, доказателство за предишни среднощни вакханалии. Яна започва да разкопчава роклята си и усещам, че се изчервявам. Неудобството ми се дължи на нейната чиста, искрена усмивка в този контекст. Изглежда щастлива от този предизвикателен танц за публика от трима души. Доближава се малко до Борис и му прошепва нещо на ухо.

— Какво казва? — питам спонтанно.

— Казва, че си много хубава и много харесва обиците ти — обяснява ми Борис и отпива от питието си.

Чувствам се още по-зле и навеждам глава, сякаш това ще ми помогне да изчезна. Когато се осмелявам да погледна отново, Яна вече е седнала върху Борис и го прелъстява с движенията на голите си кръгли гърди право в лицето му. Носи само зелени прашки. Джовани става и гаси светлините в дачата. Аз само наблюдавам разюзданите движения на тази малка безсрамница, която мига на парцали, и ми се завива свят. Хващам любовника си за ръка и го отвеждам в стаята. Там се любим под ритъма на виковете на Яна, а на сутринта слизам, много засрамена, и сварвам принцесата да спи чисто гола на дивана в дневната. Отново се качвам по стълбите, почти тичешком, но много внимавам да не вдигам шум и като влизам в стаята, останала без дъх, започвам трескаво да ги търся. Къде съм ги оставила? Под леглото, до обувките, там са захвърлени. Взимам ги, уверявам се, че Джовани спи дълбоко, отново слизам по стълбите и търся чантата на Яна. Не смея дори да я докосна. Само отварям закопчалката и оставям обиците си в едно от вътрешните джобчета.

15 декември 1999 г.

Белият емайл на ваната е олющен на много места, а кранчетата са напълно ръждясали. Топла вода има само на моменти, но никога, когато се къпем с Джовани. Нищо друго не ни остава, освен да се къпем така. Тази сутрин, когато струята ледена вода докосва кожата ми, правя недоволна гримаса, а Джовани ме гледа развеселен, с четката за зъби в уста и пяната от ослепително бялата паста за зъби, която всеки момент ще прелее върху розовите му устни. Сапунисвам се бързо със сапуна, купен от Европа (украинският сапун има съмнителен цвят, мирише лошо и е като камък, до такава степен, че като го видях, възкликнах: „Я виж! Това е пемза!“) и изскачам от душа с остатъци от сапун, като търся някое горе-долу чисто кътче на пода. Налага се Джовани да ме задържи, за да не падна по задник направо на студения под. И двамата избухваме в смях. Това е нашият луксозен живот. Борис се мие долу, в една малка тоалетна, в която има само мивка, но според него му е напълно достатъчна. Малко ме е гнус, но кой ли иска да се пъхне под антарктически душ? В стаите има следи от предишния комунистически режим, стари микрофони, окачени по всички стени, и датчици срещу прозорците. Очевидно микрофоните ме следват навсякъде. Терасата, разположена по презумпция срещу морето, има циментови колони, които не позволяват да се види нищо навън. Там оставям маратонките си, които в края на деня миришат на диво куче. Дори Джовани, който приема всичко мое, ми каза:

— Или маратонките, или аз.

И аз изпълнявам, защото, да си кажа право, сама не понасям собствената си миризма.

С Джовани правим любов три-четири пъти на ден. Добре ми е с него. Научавам се да играя „лудото жабче“ (седнала на края на леглото с разтворени крака, мастурбирам пред него с бутилка минерална вода, която от време на време изливам върху корема си), „френската подводница“ (малка уста с формата на сърце, съвършено точна, която се спуска под чаршафите и с въртеливо движение на устните абсорбира напълно наличния на мястото член), и „левретиня“ (етимологично, от френското levrette, на четири крака, за да сме точни, с известен италиански нюанс). С Джовани правим куп неща в това клатещо се легло. Но никога не ме е споделял с никого, макар че утре ще има едно изключение и то се казва Катерина.

16 декември 1999 г.

Борис иска отново да види принцесата, но като добър ученик, какъвто е, иска да сподели. Възможността да правим тримата любов с Яна е напълно отхвърлена (аз така реших и Джовани е съгласен с мен.) И тогава му хрумна идеята да докара една нейна приятелка, по-голяма на години, специализирана по тройките, както ни увери оня тип от агенцията. И така се запознахме с Катерина. Двете пристигат с лимузината, с която Яна пристигна първата вечер. За наша голяма изненада принцесата пристига облечена като момиченце, с миниатюрни черни шорти, бяла тениска и обувки с платформа, достойни за Драг Куинс. Единственото, което я пази от студа, е дълго до петите кожено палто, което е наметнала на раменете си и изобщо не е в тон с останалата част от облеклото й. Мисля, че вече сме й вдъхнали доверие, и няма нужда да се маскира на „фатална жена“. Изглежда още по-непосредствена от предишната нощ и ни целува по двете бузи, сякаш се познаваме цял живот. Всички сме извън дачата. Аз седя на перилата на плажа. Тя стои срещу мен широко усмихната и разбирам, че иска да ми благодари за обиците, които носи. Изведнъж се обръща и вика Катерина на своя език. Тя е русо момиче, с дълга къдрава коса, много нисичка. Облечена е в синя рокля, обсипана с малки червени цветчета, и с широк колан от синя кожа, който има претенцията да държи в плен ханша й. Подозирам, че е твърде заоблен. Има огромни тюркоазени очи и малък нос, достоен за японка. Не се усмихва много, прилича на уплашено кученце. Поздравяваме се със стискане на ръце, много студено, и отново се чувствам виновна. Яна я окуражава по свой начин, а аз отчаяно търся погледа на Борис, за да разбера какво се случва. Яна започва да говори, без да спира, а Катерина й отговаря с много кратки фрази. На мен това ми звучи като на китайски, но разбирам, че ситуацията не й допада особено. Яна я хваща за ръката и почти тичешком я завлича в дачата през терасата на хола. Ние тръгваме след тях в индийска нишка, подчинявайки се на тази малка принцеса, която внезапно се е превърнала във вожд на нашето племе. Яна започва да се оглежда на всички страни. Ясно е, че търси нещо. Борис е напълно хипнотизиран от нея и не реагира. Колкото до Катерина, тя се чувства неудобно и не знае къде да се дене, докато не донасям бутилката водка. Отгатнала съм какво търси Яна. Между нея и мен се установи особен вид комуникация чрез поглед. Катерина буквално грабва бутилката и пие направо от нея. Това поглъщане на алкохол изглежда има незабавен ефект, тъй като тя започва да танцува, а Яна продължава да й говори, одобрявайки поведението й.

— Какво й казва? — питам Борис.

Той се стряска. Сякаш е излязъл от дълбок сън. След кратък размисъл ми казва:

— Казва й: „Аз те обичам, ти ме обичаш и това е единственото, което има значение. Мисли, че те обичам, че се обичаме. И всичко ще е наред.“

Тази вечер сме напълнили хола със свещи и Джовани започва да ги пали, една по една, за да създаде по-интимна обстановка. Прекрасно е. На светлината на свещите роклята на Катерина става прозрачна и през нея се вижда тяло, щедро на извивки. Яна започва да разкопчава копчетата на роклята й, без да престава да се поклаща нежно. Джовани, както обикновено, седи на стария диван и внимателно наблюдава сцената, като от време на време ми хвърля по някой поглед, за да види реакцията ми. Приближавам се и сядам до него. Прегръща ме и ме целува по челото. Междувременно Яна и Катерина са се слели в дълбока целувка и може да се види как езиците им търсят като луди всички кътчета на най-голяма чувствителност. Джовани и аз правим същото. Той нежно сваля вълнения ми пуловер, а аз лежа в плен на любопитството си към лесбийската целувка и на ръцете на Джовани. В един момент усещам студените ръце на Катерина да ме галят по гърба и да си играят със закопчалката на сутиена ми.

17 декември 1999 г.

Не можах да се справя с Катерина. И през цялото ни пътуване обратно обяснявах на Джовани, че се чувствам много зле заради случилото се в Одеса. Когато се разделяме на летището във Франкфурт, не приемам парите, които Джовани ми предлага затова че съм го придружила. Не искам нищо. Оставям го изненадан и хващам самолета за Барселона.

В таксито, което взех на летището в Барселона, в ума ми изникват спомени от пребиваването ни там: чайката, смеховете ни в банята, плажовете, покрити с черни камъни, които убиват краката ни, малката Яна, която е девойче, но знае по-добре от мен да се оправя. И целият този контекст, смешен, гротесков, комунистически циментов, изцяло сюрреалистичен. Спомням си лесбийския спектакъл, който Яна и приятелката й Катерина устроиха предишната нощ в дачата, а после момента, в който Катерина дойде при мен да погали гърба ми и да ми свали сутиена. Всичко ми е пред очите. И едно нещо ми е абсолютно ясно — влюбих се в Джовани.