Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (36)

Днес черпя аз…

25 септември 1999 г.

Когато ми звънва Сузана, съм във фитнеса. За щастие нося мобилния със себе си и мелодията отеква в огромната зала, където ходя няколко пъти в седмицата. Трябва да говоря тихо, за да не привличам вниманието на любопитните, които вече се мръщят, че ги смущават насред упражнението.

— Трябва да дойдеш веднага. Всички момичета са по адреси, а клиентът те избра по снимката.

— Сузана, във фитнеса съм. Ще се приготвя, но ще се забавя малко.

— Побързай!

Винаги си нося резервни дрехи за случаи като този и сега се радвам за предвидливостта си. Така си спестявам връщането вкъщи. Приготвям се в женската съблекалня, хващам едно такси и тръгвам направо натам.

Денят е мрачен, валяло е цяла сутрин и не съм в много добро настроение, но в края на краищата работата си е работа.

Сузана ме чака нетърпеливо. Винаги е такава, чувството й за професионализъм не може да допусне клиент да й се изплъзне, защото момичето се е забавило твърде много. Така че винаги се ядосва и цялото й тяло се покрива с псориазис. Живее в постоянен страх да не я изгонят от работа и по тази причина никога не ни позволява да се отпуснем. По някакъв начин това нейно държание е допринесло за обтягане на отношенията й с Анхелика, която се е доказала като много по-толерантна от нея.

— Хайде, представи се най-сетне, че иначе ще си тръгне…

— Знам, Сузана. Но бях в другия край на Барселона. Не можех да дойда по-бързо.

Оправям си прическата пред огледалото и влизам в салона. Клиентът гледа телевизия и държи в ръка коктейл „Куба либре“. Изглежда е изпил вече няколко, докато ме е чакал. Щом ме вижда, се усмихва леко, но не казва нищо, така че аз трябва да започна разговора. Оказва се, че е авиоконструктор, глава на семейство (като всички), който се чувства самотен. Въобще не е хубав. За да съм честна, физически е доста отблъскващ, но в него има нещо, което го прави харизматичен. Сядам до него и ефектът, който произвеждам, ме кара да онемея. Буквално започва да трепери. Признава ми, че много го е страх, и това ме умилява, така че правя всичко възможно да го успокоя и влизаме в апартамента, където той по най-бърз начин си сваля дрехите, мушва се в леглото и се завива до брадичката, за да не мога да го видя гол. Добре започваме! Хрумва ми, че се очертава поредният сексуален провал, но… Оказва се невероятен. Получавам оргазъм, без да се налага да се преструвам. Харесва ми как ме гали навсякъде. Истински експерт по женското тяло и дори ми е трудно да повярвам, че човекът в леглото е същият, когото съм видяла няколко минути преди това в салона.

Щом свършваме, той отива да се изкъпе, аз взимам чантата си, изваждам портмонето и след като преброявам банкнотите, му подавам 50000 песети.

— Това пък какво е? — пита ме смаяно, докато енергично бърше гърба си с кърпата.

— Връщам ти парите, които си дал на Сузана — прошепвам му, за да не ме чуят микрофоните.

— Какво…?

— Каквото чуваш! Моля те, вземи ги!

— Но защо?

— За да ти благодаря. Днес аз черпя. Но не свиквай… и нито дума на Сузана! — И му се усмихвам.

Първоначално се дърпа и се налага да настоявам много, докато вземе парите.

— Едно е сигурно, с всеки ден все по-малко разбирам жените.

Преди да си тръгне, му прошепвам:

— Те и не са за разбиране.

Казвам го по-скоро на себе си, защото в края на краищата дори не е мой тип.