Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (37)

В бойна готовност

30 септември 1999 г.

Тази сутрин Маноло и Анхелика се скараха много лошо. Спя си аз в малката стаичка, когато изведнъж ме събуждат виковете на камионджията. Чувам Анхелика, която също повишава глас, и отивам уплашена да видя какво става. Оказвам се в лудница.

Другите момичета въобще не реагират. Когато на сцената излиза шефът, това е „държавен“ въпрос, обясняват ми. Гледай си твоята работа, казва ми Мае един ден. Но е по-силно от мен. Изглежда, сякаш Маноло всеки момент ще набие Анхелика, и аз трябва да се намеся.

Маноло й отправя куп упреци, сред които и че предишната нощ не си е свършила работата и е заспала. Доказателството е, че когато е звъннал телефонът в четири сутринта, съм вдигнала аз.

— Беше забравила, че го подслушваме, нали, глупачке! — крещи в лицето й Маноло. — Имаме записан гласът на Вал. Защо тя е отговорила вместо теб? Това е твое задължение!

Решавам да се намеся, защото Анхелика става все по-нервна.

— Тя беше до тоалетната — обяснявам, за да й осигуря добро алиби.

— И ти ли искаш да свършиш на улицата? — Маноло говори все по-високо. — Защо лъжеш, за да я извиняваш? Знаем, че е заспала. Ти самата си го казала на Иса. Разговорът е записан.

Замислям се и си давам сметка, че съм казала именно това. Този път здравата я оплесках. Споглеждаме се с Анхелика, после тя си събира нещата и казва, че няма намерение да остава и минута в тази лудница, където я дебнат повече, отколкото в „Биг Брадър“.

— Именно, взимай си нещата и нали знаеш накъде е изходът! — отвръща Маноло.

Анхелика излиза, като затръшва вратата така, че сигурно целият квартал чува.

— Не се тревожи — казва ми Маноло успокоително. — Довечера ще има ново момиче. Този път истинска професионалистка!

Останах сама, защото Анхелика в края на краищата е единственият човек в дома, с когото мога да си говоря откровено. И по някакъв начин се чувствам виновна, че така внезапно я изгониха. Единственото, което ми остава от нея, е телефонният й номер. Заричам се да й се обадя, за да не губя връзка с нея.

Цял ден съм тъжна заради случилото се с Анхелика, а вечерта се връщам в къщата за нощната смяна. Наистина има нова отговорничка, някоя си Долорес, която прилича повече на платено момиче като нас. Слаба, доста хубавка, с черна коса и огромни впечатляващи светлокафяви очи. Истинска кукличка. Запознаваме се набързо и ясно усещам, че се старае да бъде любезна. Нормално е. Толкова жени в дома биха стреснали всекиго. Трябва да ги накара да я приемат.

Когато влизам в салона да си оставя нещата, всички момичета седят мълчаливо и ме гледат с тревога. За пръв път усещам истинска връзка между нас.

Всичките пушат, и то от доста време, защото пепелникът е пълен с фасове. Изглежда, нещо не е наред, много са нервни. Синди първа взема думата.

— Седни и затвори вратата, ако обичаш.

Изпълнявам молбата й. Случва се нещо лошо.

— Какво ви става? Защо сте такива? — Започвам наистина да се тревожа.

— Какво ни става ли? — казва Иса.

— Не виждаш ли? — добавя Мае.

— Това е катастрофа! — произнася се и Стефания.

— Мога да кажа сбогом на моя мерцедес! — разсъждава Джина на глас, зареяла поглед в пространството.

Единствената, която не казва нищо, е Барби, за разнообразие. Но съм почти убедена, че мисли за следващата си пластична операция.

— Свършено е с нас! — отново възкликва Синди.

Нищо не разбирам. Какво толкова страшно трябва да се е случило, за да са така смазани. Поради каква ли причина са загърбили всичките си разногласия? Конфликтите сякаш са се изпарили като по магия.

— Защо да е свършено? — питам.

Вече не издържам тази тайнственост.

— Тази жена… — започва Иса.

— Със сигурност ще ни отмъкне всичките клиенти! — довършва Мае.

— Но какво говорите? Тя е новата нощна отговорничка. Изгониха Анхелика тази сутрин и Маноло ми каза, че ще наеме истинска професионалистка — обяснявам, за да успокоя духовете. — Защо да ни краде клиентите?

— Защото е хитра — продължава Стефания. — Щом разбере, че заплащането й е нищо в сравнение с това, което печелим ние, ще ни отмъкне всички клиенти! Ще видиш, че ще стане така! Вече се е случвало, преди много време.

— Боже, трябва да е било ужасно!

— Никога не трябва да се наема прекалено красива жена за отговорничка. Рисковано е. Не го разбирам Маноло! — отбелязва Джина.

Барби кима в знак на съгласие, докато си приглажда косата.

— Добре, щом казвате… И какво трябва да се направи в такъв случай?

— Трябва да направим общ фронт — казва Синди — и разчитаме на теб!

— Да. Трябва да я следим и да слушаме какво казва на клиентите. При най-малкото отклонение ще разкажем на Маноло — казва Иса убедено.

— Добре. Можете да разчитате на мен, но не смятам, че е толкова сериозно.

— Ще видиш! — възкликва Джина. — А сега, все едно че няма нищо.

Болезнената загуба на Анхелика ни е обединила още повече. Така че започваме да даваме „караул“. Решихме тези, които са в къщата с Долорес, да я следят отблизо. Тази нощ Долорес върши работата си много стриктно, държи се добре с всички и няма в какво да я упрекнем. Нито една грешница! Аз дори съм на косъм да се откажа от нашето състояние на „повишена бойна готовност“.

4 октомври 1999 г.

Днес се обадиха много клиенти чужденци, които не знаеха и дума испански. И започнаха проблемите с Долорес. Тъй като само аз говоря няколко езика, Долорес идва да ме буди посред нощ и ме моли да поема обажданията. Изглежда ми доста дръзко от нейна страна, но се съгласявам, защото знам, че Маноло рано или късно ще разбере. Това е перфектният повод да се отървем от нея. Телефонът се подслушва и някой ден Маноло или Кристина ще чуят гласа ми. Долорес ги е уверила, че говори отлично английски и френски, следователно става ясно, че ги е излъгала.

И наистина, на следващата сутрин Маноло се появява в дома, за да говори с Долорес, или по-точно да й вдигне скандал. Казва й да прави каквото иска, но тя е отговорничката и тя трябва да говори с клиентите, не ние.

Като надуши, че рано или късно ще загуби работата си, Долорес започва да флиртува с клиентите през целия ден, след като е провела с мен следния разговор.

— Я ми кажи, колко можеш да спечелиш на седмица?

— Зависи, Долорес. Не всяка седмица е едно и също.

— Да, ясно, но горе-долу…

— Между шестстотин и седемстотин хиляди песети.

Нарочно преувеличавам леко цифрите.

— Моля? Що за нахалство! На мен ми плащат двеста хиляди песети на месец! Направо е скандално!

— Да. Но аз си отварям краката, а ти — не. Съотношението е точно, не мислиш ли?

Замисля се. Според мен вече крои планове как да отмъкне няколко клиенти и да спечели възможно най-много, преди да я изхвърлят. Момичетата бяха прави.

6 октомври 1999 г.

Днес хващаме Долорес да дава телефонния си номер на един клиент, който идва при нас всяка седмица. Обаждаме се на Маноло и въпреки че отрича всичко, Долорес е изхвърлена на улицата.

— Събирай си парцалите и марш на шибаната улица! — крещи й Маноло.