Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (41)

И какъв е той? Къде се влюби в теб?

12 октомври 1999 г.

Джовани се обади отново. Да. Отново се обади. Удържа си на думата. И ме чака с Алесандро в четири следобед в дома. Сузана ми се обади сутринта и подскочих от радост.

— Какво ти става, слънце? Все едно ще се жениш за него.

Очевидно трябва да се контролирам повече пред нея. В противен случай може да заподозре какво ли не. Нямам намерение да давам телефона си на Джовани на втората среща. Първо, защото искам да го опозная по-добре. После, защото рискувам да си създам проблеми в дома. Много ме следят и ме е страх от собствениците.

В този случай Алесандро е решил да прекара един час с Мае. Явно вече я харесва. Като влизам, Джовани е сам и ме чака, защото за пореден път съм закъсняла. Но усмивката му, когато се появявам в хола, ми показва, че желанието му да ме види се е оказало по-силно от нетърпението му.

Този път трябва да бъдем в малката стаичка, тъй като апартаментът е зает от Алесандро. Не ни е много удобно, но ни е все едно. Правим любов така, както никой не би помислил, че може да се прави на такова място. Отдадохме се напълно с всякакви любовни игри и когато времето свършва, Сузана чука на вратата, за да ни напомни, че трябва да излизаме.

— Дай ми телефона си — моли ме той неочаквано.

— Не, съжалявам, не мога — отговарям.

— Но защо? Не искаш да ме виждаш повече ли? Би могла да пътуваш с мен понякога. Ще ти плащам по същия начин, ако това те притеснява.

— Разбира се, че искам да те виждам, но не извън къщата.

И му соча тавана с пръст, за да разбере, че ни записват.

— Какво ти става?

Явно не разбира какво му казвам и хваща ръцете ми, сякаш моли да му обясня.

Тогава започвам да търся в чантата си лист и химикалка и му написвам: „Има микрофони в стаята“.

Взима химикалката от ръката ми и на свой ред ми пише: „Дай ми телефона си, per piacere^[1]“.

Не му го давам. Умирам от желание да го направя, но не знам какво ще ми се случи. Този път не му го давам. Джовани си тръгва малко тъжен, но ми обещава, че ще се върне на 25 ноември и ще прекара цяла нощ с мен извън къщата. Дотогава има много, много време и не знам как ще понеса това отсъствие. Тази втора среща с него оставя трайна следа в мен и сигурно ще се отрази на работата ми. Боря се със себе си, защото мисля, че може да се окаже голямата ми любов, но не знам какво изпитва той. Без съмнение много му харесах, но нищо повече. Не искам отново да проиграя живота си заради мъж. Далеч съм от мисълта, че се е влюбил лудо в мен.