Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (21)

Фикс идеи за времето

3 януари 1999 г.

Тази нощ Жайме получи телефонно обаждане, което ме събуди, и излезе забързан, без да ми каже нищо. Единственото обяснение, което ми даде като се върна, беше, че бившата му жена се почувствала много зле и синът му го извикал да отиде.

Вече втори месец забравя да ми даде парите за наема, който аз, така или иначе, плащам стриктно. Напомних му го и ме помоли да изчакам малко, но знам, че окончателно се е отказал от грижата за това. Имам усещането, че изпада в дълбока депресия, за която не желае да говори.

4 януари 1999 г.

Вече почти не правим секс, с изключение на днес. Жайме е наел проститутка и я е настанил в дома ни без мое съгласие.

Като се връщам от работа, спокойно разговаря в хола със съмнителна на вид жена. Веднага разбирам за какво иде реч.

— Това е подарък за теб, любов моя. Тъй като напоследък не ти обръщам много внимание…

В репликата му се смесват известна ирония и отблясъци на нежност. За да видя дали това ще възвърне сексуалните му желания, приемам тази жена да остане вкъщи още час.

Беше пълен провал от моя страна. Бях като в небрано лозе, а той се почувства като риба във вода. Но след като платих на проститутката и тя си отиде, се възбуди и започна да ми пуска ръка.

— Да видим дали ще ти направя бебе! — възкликва и се затваря в банята да вземе душ.

5 януари 1999 г.

Жайме ме тревожи. С всеки изминат ден развива все по-странни мании. Винаги е обичал тефтери, но никога не съм подозирала до каква степен. Не престава да купува тефтери от всякакъв вид, кожени или просто с твърди корици, и когато изпълни последната си придобивка с всичките си телефонни номера, написани с най-красивия му почерк, го заменя с друг и прехвърля цялата информация. Каква загуба на време! А и няма никакъв смисъл. Въпреки това се опитвам да го оправдая, като си казвам, че е по-добре човек да има хоби, отколкото да не го интересува нищо. Поне е добър начин да съхрани душевното си здраве. Има хора, които колекционират марки. Е, Жайме колекционира тефтери.

Днес му купих един, за да се извиня, че отново заминавам в командировка. Със светлокафява кожена подвързия с халки и машинка, много модерен, и внимателно поставих своя снимка, за да се чувства добре, когато го отваря.

Тефтерът, изглежда, му хареса и го разнася напред-назад.

6 януари 1999 г.

Днес намерих кожения тефтер в торбата за боклук, когато я свалях в контейнера. Жайме я е отворил, след като вече беше запечатана, и е изхвърлил тефтера, за да не разбера. Усетих леко пробождане в сърцето, взех го и го отворих. Там са всичките му лични телефони, но в един от тях има грешка. Задраскал го е и явно тефтерът е престанал да му харесва. Единствената ми утеха е, че снимката ми не е там. Поне нея е запазил, сигурно в портфейла си. Колко го обичам!

Часовниците също са му страст. Онзи ден купи едни много симпатични дървени кутийки, които наслага една върху друга в гардероба си. В тях пази часовниците, които е натрупал с годините. Днес ги преброих. Има повече от двеста. Приятно ми е, че е толкова организиран.

Започвам да се чувствам много зле, както психически, така и физически, защото по цял ден ми се гади. В службата още нищо не са забелязали, защото лицето ми сияе. Мисля, че това гадене е предизвикано от лошата атмосфера вкъщи, защото Жайме не може да се съвземе напълно от смъртта на баща си.

7 януари 1999 г.

Чувствам се отвратително. Днес извиках водопроводчик, защото тоалетната се беше повредила. От няколко дни не работеше добре и водата заплашваше да прелее от чинията. Заключението на водопроводчика беше, че нещо е запушило канала. След един час демонтиране открих парчетата на снимката си, която бях сложила в тефтера на Жайме, да плуват на повърхността.

Иска ми се да проуча Жайме, не без чувство за вина. Но трябва да намеря някаква следа, която да ми помогне да разбера какво се случва с него.

Открих съобщения за връщане на чекове, които Жайме е издавал, за да плати на мебелните магазини, когато се преместихме. Има и фактури за телефон, които плаща той, наредени в папка, грижливо скрита сред другите служебни папки. Сумите са толкова големи, че не е могъл да плати последните и напомнящите писма постепенно са се натрупали. Всички номера се появяват в детайлизирана сметка, особено един в Мадрид, който се повтаря всеки ден по всяко време, но случайно отсъства през уикендите, когато се предполага, че той е там.

Реших да се обадя на този номер. Искам да изясня веднъж завинаги какво се случва. Знам, че това не е хубаво, но чувствам, че се налага.

Отговаря ми сладък глас на млада жена и без да се смутя, я питам дали мога да говоря с Жайме Рихас.

— През седмицата не е тук, но ще дойде в петък. Кой го търси?

— Жена му — казвам, без да се замисля.

Жената в другия край на линията замълчава. Но после казва:

— Вижте, не знам коя сте вие. Но аз съм Каролина, годеницата му.

Произнася тези думи с цялото спокойствие на света и малко ме изненадва. Вероятно си мисли, че някой се шегува. Или може би и тя подозира, че Жайме води двойствен живот, и не се изненадва прекалено от това, което й казвам. С Каролина си допадаме от първия миг. Изглежда интелигентно същество, което не показва подозрения, типични за жените, споделящи един и същ мъж.

— Каролина, съжалявам. Казвам се Вал и съм годеницата, която Жайме има в Барселона. Живеем заедно от няколко месеца.

Звучи като виц и се боя, че Каролина няма да ме вземе на сериозно.

Изведнъж ми става много зле, вие ми се свят и имам чувството, че ще припадна. Проклетото гадене отново се появява и трябва да затворя телефона, за да полегна.

Минава час. Вече се чувствам по-добре. Обаждам се отново на Каролина.

— Извинете. Почувствах се много зле и трябваше да затворя. Съжалявам, че влизам по този начин в живота ви. Нищо не искам, но Жайме е толкова странен, че исках да разбера какво се случва. Сега разбирам. Извинете.

Каролина явно не ми е ядосана и се опитва да ме успокои.

— Не се притеснявай — казва ми. — Жайме винаги е имал много проблеми. Но не мислех, че ще направи такова нещо, наистина.

Спокойствието й ме изненадва. Тя продължава:

— С Жайме сме заедно само през уикендите, защото бизнесът му е в Барселона. Не знаех, че живее с друга жена.

Давам й телефона си и се разделяме. Тя ме моли да не казвам нищо на Жайме и решаваме да си „отмъстим“, като организираме среща на трима ни, без той да разбере. Каролина ми споменава, че Жайме има намерение да прекара Свети Валентин в Мадрид — как може да ми направи това? — и ако искам, мога да отида и да видя със собствените си очи какво крие от мен.

Трябва да кажа, че Каролина винаги е била много любезна с мен. Не сме се карали, нито тя ме е упрекнала в нещо. В края на краищата и двете сме на „едно дередже“. Единственият виновен за това положение е Жайме, а ние сме само две нещастни жертви, влюбени до мозъка на костите си в един и същ мъж. Опитвам се с големи усилия, да не показвам какво съм научила до уговорения ден.

Междувременно гаденето ми сутрин се засилва и започвам да се боя от най-лошото.