Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (24)

Моят подарък за Свети Валентин

14 февруари 1999 г.

Направих аборт, сама, без да кажа на никого, въпреки че това, което най-много искам, е да имам бебе. В деня, когато съобщих на Жайме за състоянието си и той излезе, намерих между документите му психиатричен анализ с множество въпроси, на които беше отговорил. В един от отговорите си казваше, че това, което би го направило най-щастлив, е да живее през цялата седмица с Каролина, но тя вече не го понася и отново се е върнал към кокаина. Има други отговори, които предпочитам да забравя, защото са много тежки. Вниманието ми обаче беше привлечено от мнението му за жените: казва, че мрази всички жени, освен майка си. Заключението на психиатъра е, че Жайме е шизофреник, който страда и от биполярно разстройство, тъй като невроните му са повредени от голямата консумация на кокаин. Ще се нуждае от лечение в специализирано заведение.

Не мога да родя дете, заченато в състояние на лудост от напълно луд и дрогиран баща. Боя се, че ще бъде увредено, и съм ужасена от мисълта да продължавам връзка с луд и разярен човек, който би могъл да стигне дотам, че да причини вреда на детето и на мен.

Онзи ден Жайме ми се обади да ме заплаши, че ако не направя аборт, ще ми съсипе живота. Вярвам му. Способен е на всичко, за да оцелее.

Днес взимам въздушния мост, за да се запозная с Каролина. Вече й разказах по телефона за бебето и тя се почувства много зле, защото Жайме е направил същото и с нея. Преди няколко години. Измислил си е тая простотия, за да разубеди всяка, която реши да го шантажира емоционално с бебе. Естествено моят случай не е такъв. Искам само да се освободя от кръста, който нося, от любовта, която изпитвам към него, и да започна нов живот. За тази цел трябва да го прогоня, като поговоря с човека, който го познава най-добре и с когото споделя живота си.

Каролина ми определи среща в един бар. Притеснена съм, че ще я видя на живо. Познаваме се веднага, инстинктивно. Нещастието личи по лицето и в първите моменти се чувствам много неудобно. Каролина е много по-възрастна от мен и е невероятно красива и блага. Чувствам се поласкана, че Жайме й е сложил рога с мен, но после избивам от главата си тая простотия и постепенно насочвам вниманието си към тъжната действителност. Той ме е манипулирал и никога не ме е обичал.

Двете с Каролина имаме нужда от силно питие, за да си кажем всичко, което знаем за Жайме. Аз й споменавам бегло как сме се запознали, проблемите, с които сме се сблъскали — ипотекирането на къщата му, смъртта на баща му и внезапните му нощни пиянства и изчезвания.

Каролина ме слуша много внимателно и широко отваря огромните си черни очи всеки път, когато вижда себе си в моята история.

— Единственият път, когато ми е говорил за теб, беше като ми каза, че е наел едно момиче, французойка — споменава, след като й разказвам всичко.

— Никога не съм работила с него. Никога не съм искала.

— Погребението на баща му никога не се е случвало. Той не е мъртъв, а вегетира в колиба без електричество. Жайме произлиза от много бедно семейство и не говори с баща си от години. Когато се запознах с него, също използва финта с погребението, докато не разкрих истината. Сигурно се е нуждаел от алиби, за да изчезне с някое момиче, и затова ми разказа тази ужасна лъжа. Жайме е голям лъжец. Преди Коледа отидохме до Канарските острови. Затова е измислил смъртта на баща си. Съжалявам.

Думите отекват в главата ми като ехо.

— Колкото до мезонета, не е негов. Съпругът ми го купи, когато се оженихме. Когато почина, го наследих. Жайме дойде да живее там с мен. Но мезонетът е мой и никога не е бил ипотекиран. И за това те е излъгал.

Не мога да повярвам, че е паднал толкова ниско.

— А децата му? Каза ми, че прекарва уикендите тук с децата си.

— Децата му не искат да го видят. От месеци си говорят само ако е напълно неизбежно.

— Тогава петте милиона песети, които му дадох, за какво са били?

Каролина прави физиономия на човек, който не знае нищо по въпроса.

— Дадох му пет милиона песети, за да погаси предполагаемата ипотека на къщата! — изкрещявам.

— Струва ми се, че е искал само да ти измъкне парите.

Откривам, че освен лъжец е и измамник.

— Жайме винаги е имал проблеми с парите. Харчи ги безогледно. Води живот на принц. Аз го издържах много години и накрая се уморих. От две години вече не му помагам. Оттогава върху него започнаха да се сипят искове, от сътрудниците му, от много хора. Аз не искам да знам. Предполагам, че сега иска някой да му осигури средства. Същото се е случило с бившата му съпруга. Накрая се уморила и го изхвърлила от къщи. Тя иска да живее спокойно, без този негодник. Съжалявам, че ти разказвам нещата по този начин, но нищо друго не мога да кажа.

— Бившата му жена е много болна, нали?

— Нищо подобно. Кармен е в прекрасно здраве. Виждам, че те е накарал да вярваш, че е болна от рак. Не е. Съвсем добре си е и иска само да изтрие от паметта си годините, преживени с този господин. Аз искам същото, но все още съм много влюбена в него и не успявам да го направя.

Ще ми се да умра, още там, на място. Аз съм рогоноска, измамена, разорена, разбита физически и психически. И имам насреща си жена в същото положение, но която му е простила почти всички унижения. Каролина ми казва, че има среща с Жайме в бара отсреща и трябва да тръгва, защото той може да дойде всеки миг. В този момент звъни телефонът ми. Жайме е.

— Въпреки че не съм с теб, искам да ти пожелая щастлив Свети Валентин — казва ми.

Как може човек да е толкова безочлив? Едва се сдържам да не му кажа къде се намирам.

— Къде си? — питам го смазана.

— Този уикенд ще бъда с майка си, в Барселона.

Не му казвам къде съм. Той въобще не подозира, че може да съм в Мадрид с Каролина. Сбогуваме се и Каролина ми подхвърля:

— Виждаш ли как лъже? Ела в бара.

Сега нейният мобилен започва да вибрира. Поглежда ме изненадано, пак е Жайме.

— Добре — казва тя. — Чакам те след десет минути.

И затваря. Току-що й е казал, че излиза от метрото на път за срещата. Отново се споглеждаме, не можем да повярваме, че някой може да е толкова нагъл.

Не знам как намирам сили да се появя в бара двайсет минути по-късно. Разкъсвам се между желанието да избягам и да остана и да му кажа, че вече съм разбрала що за човек е. Още съм влюбена в него, но искам да му дам урок за всички злини, които ми е причинил и продължава да причинява на Каролина.

Появявам се като призрак и Жайме е толкова стъписан, че има нужда от няколко минути, за да реагира. Чувствам се ужасно, имам странното усещане, че се вмъквам с взлом в интимния свят на непозната двойка. Каролина ми подава стол и след това го пита дали знае коя съм. Той дори не може да отговори. По-зеленял е от яд, за пръв път в живота си някой е „спечелил“ срещу него и е свалил маската му. Няколко пъти се опитва да стане, сякаш за да избяга от този триъгълник, но аз го принуждавам да седне, като силно го дърпам за ръкава. Хората в бара наблюдават къде стъписани, къде развеселени, сериала, който разиграваме, но никой не се осмелява да се намеси. Накрая Жайме успява да си тръгне тичешком, а Каролина ми предлага да отида у тях, домът и се намирал в прекрасна жилищна зона, на двайсетина километра от Мадрид. Иска да ми покаже къде живее и дори ми предлага да прекарам нощта у тях, тъй като Жайме няма да посмее да се върне.

Въпреки че се чувствам като натрапница, приемам поканата й и си мисля, че сигурно тя има нужда от мен, за да не се чувства самотна. Изглежда, между нас се установи нещо като неволно съзаклятничество. Поне това й дължа, благодарност за отношението й към мен.

У тях се напихме с джин и Каролина пожела да ми покаже спалнята си.

Може би приемам да преспя у тях, за да се почувствам по-близо до средата на Жайме, да го разбера по-добре. Но какво всъщност има за разбиране? Не знам. Къщата е пълна с техни снимки, нейни и на Жайме.

— Спомени за щастливи моменти — казва ми тя с носталгия. — Разбира се, от много години не съм се чувствала щастлива с него. Не мога да се отърва от Жайме. По телефона успявам да му кажа, че не искам повече да знам нищо за него, но когато се появи, отново падам в капана. Това не е живот. Поне не е животът, който исках, нито за себе си, нито за децата си.

По някое време през нощта, докато пием, за да понесем болката от любовта, отдадена на един покварен човек, Жайме отново се обажда по мобилния на Каролина. Иска да й се извини. Но не знае, че сме заедно у тях. Тя му казва само че иска той да си отиде окончателно от дома й, но Жайме я умолява да не прави това, да не го изоставя, защото никога не ме е обичал. Това с мен било грешка. След десет минути звъни на мен и ми казва същото — че никога не е обичал Каролина, че е една бедна вдовица, сама на света, само с децата си, към която изпитва съжаление и иска да се върне при мен. Иска ми прошка за цялото зло, което ми е причинил. Аз не изслушвам и половината от извиненията му и затварям. С Каролина сме пияни, но и скандализирани от него. Докъде е способен да стигне?

— Имам идея — казва тя внезапно, а в очите й проблясва хитро пламъче точно когато всеки миг ще изпадна в алкохолна кома. — Най-лошото, което можеш да направиш на Жайме, е да ровиш из вещите му. Ще видиш…

Води ме в стаята му, където Жайме е оставил нещата си. В гардероба му с изненада откривам същите дървени кутийки като в нашия апартамент в Барселона, където държи часовниците си. В дома ни е пресъздал същата среда. Обхванати от гняв, изваждаме всичките му дрехи и Каролина започва да реже костюмите му на ситни парченца. Аз правя същото с копринените му вратовръзки, които грижливо е сложил на няколко закачалки. После прибираме всичко в Найлонови торби. Каролина изважда куфар, поставя вътре торбите и залепва етикет с адреса на Жайме. Без да искаме, сме станали съучастници във вандализъм. Обажда се в един хотел, за да резервира стая на името на Рихас, и обяснява на рецепцията, че ще получат куфар с личните му вещи, който трябва да му предадат, когато дойде. Качваме се в колата и отиваме в хотела да оставим куфара. После Каролина му изпраща съобщение с адреса на хотела. Жайме не й отговаря. Не смее. Докато съм жива, няма да забравя този момент. Поради напрежението, на което сме подложени от двайсет и четири часа, с Каролина избухваме в смях, представяйки си изражението на Жайме, като види какво сме направили с дрехите му.