Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (38)

Смяна на персонала

7 октомври 1999 г.

След случката с Долорес момичетата вече не гледат на мен като на предполагаемата крадла на дрехите на Иса. Интересно, кражбите в къщата престанаха.

Когато днес идва София, ефектът е като при вкарване на кислород в картонена кутия с малки дупчици. Тя е на петдесет години и има много забавен хипарски вид, тъй като носи дълги поли на разноцветни ленти, огромни обици и кадифена шапка. Веднага усещаме, че с новата нощна отговорничка ще се разбираме много добре. Образована е, добронамерена, и освен това в нея има нещо, което напомня на баба ми по бащина линия. Истинското й призвание е да се грижи за животните. Обожава ги и събира от улицата всяко живо същество с четири крака.

Винаги съм смятала, че хората, които обичат животните, носят добрина в сърцето си и са неспособни да нараняват. Със София не съм се заблудила. Тя е истинско съкровище като човек и щедростта й е безкрайна.

София има кученце, което е кръстила Жорди, да напомня за каталонския му произход. В кученцето в действителност няма нищо каталонско. То е помияр, намерен из улиците на Париж, където София прекарала дълго време с един свой любовник преди около десетина години. За нея Жорди е всичко и помоли Маноло да го взима със себе си в дома от време на време, защото животинчето изпадало в депресия, когато е само. Шефът се съгласи, при условие че кутрето не лае посред нощ. Започвам да мисля, че Маноло все пак има сърце.

Прекарвам цялата нощ с Педро и когато се връщам, предлагам на София да изведа Жорди на разходка. Докато ми дава парите за нощта и кутрето, тя ми казва:

— Не бъди глупачка. Когато си изплатиш дълговете, спести нещо. Не прави като останалите момичета, които харчат всичките си пари за парцали. Спести колкото се може повече! И не се влюбвай!

Но когато дойде, любовта е истинска и удря силно. На мен ми се случи на най-неподходящото място и с най-неочаквания човек. Денят беше 10 октомври 1999 г.